Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hour Game, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 54 гласа)

Информация

Сканиране
daniel_p (2013)
Корекция
mad71 (2013)
Допълнителна корекция
hammster (2015)

Издание:

Дейвид Балдачи. Игра на часове

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2004

Американска. Първо издание

Редактор: Николай Пекарев

ISBN: 954-769-077-9

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

71

Докато Кинг чакаше Уилямс да се обади, Мишел влезе, крепейки поднос със здравата си ръка.

Той я изгледа навъсено.

— Би трябвало аз да се грижа за теб.

— Заповядай, това ще ти се отрази добре. — Тя остави подноса и посочи съдържанието. — Знаменитият ми свръх-енергизиращ шейк, мюсли със сушени банани и за десерт нискокалоричен хляб със сладко от авокадо.

— Какво има в шейка? Не, остави, не желая да знам. — Той предпазливо отпи и бързо остави чашата. — Мисля, че трябва малко да подиша.

— Това не е вино, Шон.

— Да, определено не е — твърдо отсече той и избърса устата си със салфетка. — Така и не успях да те попитам какво те доведе при мен толкова късно снощи.

— О, по дяволите, съвсем бях забравила. От Лос Анжелис се обади Били Едуардс, бившият механик на Батъл.

Кинг рязко надигна глава.

— Какво каза той?

Мишел му предаде разговора за повредите на ролс-ройса. Преди да довърши, Кинг скочи от леглото и грабна дрехите си.

— Какво правиш? — попита тя изумена.

— Незабавно отиваме да се видим с един човек.

— С кого?

— С Роджър Кани.

В дома на Кани не завариха никого. Надникнаха през тъмните прозорци и опитаха всички врати, но навсякъде беше заключено. Кинг забеляза сутрешния вестник на стъпалата отпред. Стояха на алеята, когато наблизо мина мъж с бейзболна шапка, повел на разходка два едри псета — или по-скоро те водеха него.

— Не е тук — подвикна човекът. — Видях го да тръгва… някъде преди два часа. Тъкмо бях излязъл да потичам.

Кинг погледна часовника си.

— Доста рано е било.

— Носеше и багаж. Сигурно е тръгнал на почивка.

— С коя кола беше? — попита Мишел. — С беемвето или рейндж роувъра?

— С роувъра.

— Не каза ли къде отива?

— Не. Подкара толкова бързо, че без малко да ме прегази.

Благодариха на човека, качиха се в тойотата на Мишел и потеглиха.

— Ще се обадя по телефона на Тод да пусне заповед за издирване на Кани — каза Кинг.

— Шон, какво става?

— Спомняш ли си как е умряла мисис Кани?

— Била пияна и загинала при автомобилна злополука. Но ти намекна, че може да е била убита.

— Точно така — убита, когато колата й е била изблъскана в пропастта от тежкия ролс-ройс на Боби Батъл. И двете събития са се случили преди около три години и половина.

— Казваш, че Боби Батъл е убил мисис Кани. Защо?

— Ами ако изнудването на Батъл не е започнало по идея на Роджър Кани? Може би мисис Кани е заплашвала да разобличи Батъл като баща на сина си, но Батъл не е реагирал според очакванията й или пък му е омръзнало да плаща.

После Роджър Кани се заема да изнудва Батъл за смъртта на жена си.

— Но как би разбрал Роджър Кани, че Батъл има пръст в нейната смърт?

— Може да е знаел за намеренията й да изнудва Батъл. Впрочем не изключвам и варианта все пак той да е дал идеята, а жена му да е помагала в притискането на Батъл. А сетне тя най-изненадващо била отстранена. Той не е глупав. Въпреки липсата на доказателства за убийство веднага е разбрал как стоят нещата.

— Значи отива при Батъл, казва му, че знае за убийството и за бащинството, и иска пари, за да си мълчи.

Кинг кимна.

— Опитвайки се да се отърве от изнудване за незаконно бащинство, като отстрани мисис Кани, Батъл по ирония на съдбата може сам да си е изпросил изнудване за убийство.

— Но не би ли осъзнал, че Кани ще трябва да разкрие собственото си участие в изнудването, ако отиде да заяви в полицията, че Батъл е убил жена му? Все трябва да обяви някакъв правдоподобен мотив за престъплението.

— Би могъл просто да използва незаконното бащинство. Може да твърди, че не е знаел нито за изнудването, нито за източника на допълнителни приходи, и да прехвърли цялата вина върху мъртвата си съпруга.

— Симпатяга.

— Аха.

— Май сме го подплашили.

— Да се надяваме, че не е избягал много далеч. Нуждаем се от него, за да запълним празнотите в хипотезата.

Кинг се канеше да позвъни на Уилямс, но полицейският шеф го изпревари. Кинг му разказа какво е научил от Сали предната вечер, както и за подозренията си към избягалия Роджър Кани. Уилямс веднага разпореди да започне издирване, после ги покани да се срещнат в имението Батъл. Не пожела да каже защо и не отговори на въпросите им относно Сали.

Кинг се облегна и лицето му посърна. Мъртва е.