Метаданни
Данни
- Серия
- Шон Кинг и Мишел Максуел (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hour Game, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Любомир Николов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 54 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дейвид Балдачи. Игра на часове
Американска. Първо издание
ИК „Обсидиан“, София, 2004
Американска. Първо издание
Редактор: Николай Пекарев
ISBN: 954-769-077-9
История
- — Добавяне
- — Корекция
71
Докато Кинг чакаше Уилямс да се обади, Мишел влезе, крепейки поднос със здравата си ръка.
Той я изгледа навъсено.
— Би трябвало аз да се грижа за теб.
— Заповядай, това ще ти се отрази добре. — Тя остави подноса и посочи съдържанието. — Знаменитият ми свръх-енергизиращ шейк, мюсли със сушени банани и за десерт нискокалоричен хляб със сладко от авокадо.
— Какво има в шейка? Не, остави, не желая да знам. — Той предпазливо отпи и бързо остави чашата. — Мисля, че трябва малко да подиша.
— Това не е вино, Шон.
— Да, определено не е — твърдо отсече той и избърса устата си със салфетка. — Така и не успях да те попитам какво те доведе при мен толкова късно снощи.
— О, по дяволите, съвсем бях забравила. От Лос Анжелис се обади Били Едуардс, бившият механик на Батъл.
Кинг рязко надигна глава.
— Какво каза той?
Мишел му предаде разговора за повредите на ролс-ройса. Преди да довърши, Кинг скочи от леглото и грабна дрехите си.
— Какво правиш? — попита тя изумена.
— Незабавно отиваме да се видим с един човек.
— С кого?
— С Роджър Кани.
В дома на Кани не завариха никого. Надникнаха през тъмните прозорци и опитаха всички врати, но навсякъде беше заключено. Кинг забеляза сутрешния вестник на стъпалата отпред. Стояха на алеята, когато наблизо мина мъж с бейзболна шапка, повел на разходка два едри псета — или по-скоро те водеха него.
— Не е тук — подвикна човекът. — Видях го да тръгва… някъде преди два часа. Тъкмо бях излязъл да потичам.
Кинг погледна часовника си.
— Доста рано е било.
— Носеше и багаж. Сигурно е тръгнал на почивка.
— С коя кола беше? — попита Мишел. — С беемвето или рейндж роувъра?
— С роувъра.
— Не каза ли къде отива?
— Не. Подкара толкова бързо, че без малко да ме прегази.
Благодариха на човека, качиха се в тойотата на Мишел и потеглиха.
— Ще се обадя по телефона на Тод да пусне заповед за издирване на Кани — каза Кинг.
— Шон, какво става?
— Спомняш ли си как е умряла мисис Кани?
— Била пияна и загинала при автомобилна злополука. Но ти намекна, че може да е била убита.
— Точно така — убита, когато колата й е била изблъскана в пропастта от тежкия ролс-ройс на Боби Батъл. И двете събития са се случили преди около три години и половина.
— Казваш, че Боби Батъл е убил мисис Кани. Защо?
— Ами ако изнудването на Батъл не е започнало по идея на Роджър Кани? Може би мисис Кани е заплашвала да разобличи Батъл като баща на сина си, но Батъл не е реагирал според очакванията й или пък му е омръзнало да плаща.
После Роджър Кани се заема да изнудва Батъл за смъртта на жена си.
— Но как би разбрал Роджър Кани, че Батъл има пръст в нейната смърт?
— Може да е знаел за намеренията й да изнудва Батъл. Впрочем не изключвам и варианта все пак той да е дал идеята, а жена му да е помагала в притискането на Батъл. А сетне тя най-изненадващо била отстранена. Той не е глупав. Въпреки липсата на доказателства за убийство веднага е разбрал как стоят нещата.
— Значи отива при Батъл, казва му, че знае за убийството и за бащинството, и иска пари, за да си мълчи.
Кинг кимна.
— Опитвайки се да се отърве от изнудване за незаконно бащинство, като отстрани мисис Кани, Батъл по ирония на съдбата може сам да си е изпросил изнудване за убийство.
— Но не би ли осъзнал, че Кани ще трябва да разкрие собственото си участие в изнудването, ако отиде да заяви в полицията, че Батъл е убил жена му? Все трябва да обяви някакъв правдоподобен мотив за престъплението.
— Би могъл просто да използва незаконното бащинство. Може да твърди, че не е знаел нито за изнудването, нито за източника на допълнителни приходи, и да прехвърли цялата вина върху мъртвата си съпруга.
— Симпатяга.
— Аха.
— Май сме го подплашили.
— Да се надяваме, че не е избягал много далеч. Нуждаем се от него, за да запълним празнотите в хипотезата.
Кинг се канеше да позвъни на Уилямс, но полицейският шеф го изпревари. Кинг му разказа какво е научил от Сали предната вечер, както и за подозренията си към избягалия Роджър Кани. Уилямс веднага разпореди да започне издирване, после ги покани да се срещнат в имението Батъл. Не пожела да каже защо и не отговори на въпросите им относно Сали.
Кинг се облегна и лицето му посърна. Мъртва е.