Брад Тор
Последният патриот (90)

ЕПИЛОГ

ВАШИНГТОН

Андрю Салям и кучето му влязоха вкъщи и той потърси в килера стария парцал, с който бършеше лапите на домашния си любимец, защото навън валеше. След като калта беше почистена, той събу маратонките си и последва кучето в кухнята, където му напълни една купа с храна и друга с прясна вода.

Взе и за себе си бутилка минерална вода от хладилника, разви капачката и изпи половината на една дълга глътка. Хубаво беше да си е у дома, особено сега, когато животът му се нормализираше.

От ФБР му бяха предложили да работи за тях, но Салям като че ли не беше готов за това. Или поне не точно сега.

Взе дистанционното, включи телевизора и избра един от новинарските кабелни канали. Някакъв политически експерт говореше монотонно за „необходимата промяна“ и за предстоящите президентски избори. Салям изобщо не се заслуша. Просто му беше приятно да чува звука на телевизора.

Взе бутилката и седна на масата в кухнята. Върху нея имаше купчина с писма, която ставаше по-висока с всеки следващ ден. По-голямата част от тях бяха реклами и обяви, но вероятно имаше и сметки, а той обичаше да урежда задълженията си навреме.

Докато преглеждаше пощата си, вниманието му беше привлечено от един необикновен плик. Подателят беше изпратил писмото от хотел, за който никога не беше чувал, и на него имаше клеймо от Британските вирджински острови.

Салям отвори внимателно плика и извади отвътре лист хартия. Точно в средата му с тиксо беше залепен секретен ключ от сейф и под него имаше бележка. Почеркът му беше познат и когато прочете думите, за миг сърцето му спря да бие.

Андрю, знам, че ще направиш каквото е нужно с това нещо.

Матю Дод (известен още като Шон Райли)