Брад Тор
Последният патриот (70)

Глава 70

— Сега знаем — каза Никълс, — че онова, което е било скрито в двореца на губернатора, е било създадено от Ал Джазари, по някакъв начин е било свързано с последното откровение на Мохамед и вероятно е било там още от времето, когато Сервантес е бил пленник в съседен Алжир. Знаем също, че морските пехотинци на О’Банън са успели да го намерят и да го отнесат на Томас Джеферсън. Нашата задача е да разберем какво точно е представлявал тайнственият предмет и какво е станало с него.

Никълс замълча, хвърли поглед към отрупаното с книги и документи писалище и добави:

— Предполагам, че отговорът е някъде там. Или поне се надявам.

Харват се усмихна.

— В такъв случай ти ще го намериш. А междувременно тази вечер смятам да готвя. Искаш ли да вечеряш с нас в кухнята или предпочиташ да хапнеш тук?

— Ще продължа да работя — отвърна професорът след кратко обмисляне.

— Добре, ще ти донеса вечерята тук.

— И малко кафе, ако може — каза Никълс, докато Харват излизаше.

* * *

Лоулър седеше на кухненската маса с Айдън Озбек, когато Харват влезе.

— Макар да нямам нищо против да разполагам с опитни хора — каза Гари, — тази операция се нуждае най-вече от адвокат.

— Трудно ли се оправи след престрелката в университета? — попита Харват, докато вадеше продукти от хладилника.

— В Париж беше по-тежко, но и тук не беше леко. Ченгетата бяха направо бесни.

— Някакви новини от Трейси?

— В стаята й сега стои човек от посолството.

Харват остави на плота марулята, която държеше, и се обърна.

— Защо? Какво не е наред?

— Всичко е наред. Просто французите са доста настойчиви в опитите си да я разпитат. Някои от тях смятат, че си е починала достатъчно и не виждат причина да не говори, при положение че болките са отслабнали. На докторите обаче това не им харесва. Те не искат да я излагат на никакво натоварване, докато не спрат напълно мозъчния оток. Френските власти станаха доста натрапчиви и затова лекарите се опитаха да ограничат достъпа им до стаята й. След това французите заплашиха да я преместят от Американската болница в някоя друга, където ще им окажат повече съдействие. Докторите на Трейси се свързаха с посолството и сега с нея непрекъснато има човек, който отблъсква атаките на местните власти и действа като буфер.

— Мислиш ли, че това ще свърши работа? — попита Харват, загрижен за Трейси.

— Засега върши.

Харват не желаеше да мисли за по-късно. Просто искаше Трейси да се върне у дома. Той намери портативния плейър Айпод, използван от него, преди Трейси да му купи по-големия и по-нов модел, който бе изоставил в хотелската стая в Париж, нагласи го на аудио-станция и го сложи близо до печката.

Трейси обичаше да слуша Канон в ре минор от Пахелбел, докато готвеше. Харват беше изкушен да го пусне сега, но знаеше, че той няма да оправи настроението му. Трябваше му нещо по-оптимистично.

Прехвърли списъка с изпълнители, спря се на Зап Банд и под звуците на един от техните хитове започна да готви, опитвайки се да забрави за кратко за проблемите си.

* * *

По-късно, когато вечерята приключи и всички чинии бяха измити и прибрани, Харват се погрижи за още нещо важно. След като научи всичко, което можа за Матю Дод, той предложи да организират наблюдение. Лоулър и Озбек се съгласиха и Харват разпредели смените. Първи на пост щеше да бъде той. Сетне Озбек и накрая Лоулър.

След като всичко беше решено, Лоулър качи Озбек на горния етаж, за да му помогне да се настани, а Харват пое смяната си. Той дръпна плътно завесите в кабинета и позволи на Никълс да ползва само една малка нощна лампа.

Обиколи цялата къща и църквата, за да се убеди, че всички прозорци и врати са здраво затворени и заключени, и накрая включи алармата.

Имаше хиляда неща, които искаше да направи на лаптопа си, но това щеше да бъде за сметка на доброто наблюдение. Докато траеше смяната му, трябваше да стои нащрек в тъмната къща и да следи неотклонно какво става навън. Освен това светлината на лаптопа щеше да очертае силуета му, превръщайки го в добра мишена за нощен изстрел.

Затова Харват остана да седи в тъмното с карабината си ЛаРю М4 в скута, мислейки си за всичко, което се беше случило.

В края на смяната си той събуди Озбек и му предаде щафетата. Запозна го с алармената система и провери какво прави Никълс. Професорът беше напреднал с няколко чаши от кафеника, който му беше сварил Лоулър и нямаше никакво намерение да приключва работа. Явно на него не му влияе смяната на часовите пояси, помисли си Харват, докато се качваше към спалнята си.

След като си изми зъбите под светлината на една слаба нощна лампа, той погледна за последен път през прозореца и си легна.

Нямаше никаква представа, че две очи в мрака се взираха право в него.