Брад Тор
Последният патриот (56)

Глава 56

Лоулър работеше умело с френската преса^[1] на Трейси, нещо, на което Харват никога не можа да се научи. Може би защото му беше приятно да гледа как Трейси си служи с нея.

Каквато и да беше причината, когато Харват влезе в кухнята, Лоулър вече бе сипал три чаши с току-що сварено кафе, от което се вдигаше пара. Той взе своята и седна на масата, последван от Никълс и Лоулър.

Първи заговори Никълс:

— Както разбирам, това е моят нов дом.

— Засега — отвърна Харват, отпивайки от кафето си.

— А изследователските ми материали? Книгите ми? Тук нямам дори и четка за зъби.

— Направи списък на нещата, които ти трябват, и ще ти ги донесем — каза Лоулър.

Харват остави чашата си с кафе на масата.

— Този Дод е добър, Гари, много добър. Нямаме никаква идея къде е или за кого работи. Възможно е вече да е напуснал Париж и да пътува насам. Професор Никълс се нуждае от 24-часова защита.

— Прав си — кимна Лоулър. Сетне се извърна към Никълс и добави: — Скот ще ти донесе всичко, което ти е нужно. Ти и аз оставаме тук.

— Освен това трябва да установим някои правила — отбеляза Харват.

Професорът го погледна.

— Какви например?

— Първо, никакви телефонни обаждания, без изключения. Гари ще те насочи към сигурен сървър за имейли. Следвай неговите протоколи и не се отклонявай. Второ, няма да напускаш това място при никакви обстоятелства. Ако искаш да се разходиш, Гари или аз ще дойдем с теб. По всяко време на денонощието трябва да знаем къде си. Ясно?

Никълс кимна.

— Добре — каза Харват. — Ще работиш в моя кабинет. Гари ще ти помогне да се настаниш. А междувременно — добави той, като се облегна на библиотеката си и извади от едно чекмедже подложка за писане и химикалка, — да направим списък на нещата, които ще ти трябват от апартамента ти и кабинета ти в Чарлътсвил. Колкото по-бързо приключа с това пътуване, толкова по-добре ще се чувствам.

Никълс още работеше върху списъка, когато Харват си доля кафе в чашата и излезе от кухнята, оставяйки професора с Лоулър. Пое по тесен каменен коридор, който тръгваше от къщата на пастора, и отвори една невзрачна врата вляво, през която се влизаше направо в църквата.

На времето „Бишъпс Гейт“ вероятно бе вършила идеална работа на английските шпиони с многото тайни помещения и проходи под здравата й основа. Харват беше изумен, че от флотското разузнаване никога не ги бяха открили. Или може би знаеха за тях, но ги бяха оставили недокоснати от уважение.

Харват обаче беше наясно с невероятния им потенциал и знаеше как да използва подземните коридори и стаи по най-добрия възможен начин. Беше се натъкнал на тях, докато се опитваше да премести кръщелния купел в другия край на църквата. Купелът беше снабден със сложен заключващ се механизъм, който отне цяла седмица на Харват да го поправи. И щом го накара да работи, разбра, че каменният олтар на църквата може да бъде наклонен под ъгъл от четирийсет и пет градуса, откривайки тясно вито стълбище, водещо към подземно помещение, което Скот с обич наричаше „моята крипта“.

Сега Харват се мушна през отвора и тръгна по стълбите, мислейки си колко му беше трудно да свали всички тези материали долу. Но си струваше. Тук той съхраняваше инструментите на своя занаят.

Криптата беше съоръжена със скрита вентилационна система, която осигуряваше постоянен приток на свеж въздух и изсмукваше влагата. Вътре имаше постоянна температура, осветление и електричество, което се осигуряваше от армейски акумулатори.

Харват натисна един ключ и правоъгълното помещение беше залято от флуоресцентна светлина. Покрай всяка от стените бяха наредени метални лавици, а в средата имаше маса от неръждаема стомана.

Скот Харват имаше много приятели, както в средите на специалните оперативни агенти, така и в общността на онези, които осигуряваха тайните служби на Америка с екипировката и принадлежностите, необходими за работата им.

Негов приятел, бивш морски тюлен и основател на водеща световна фирма за тактическо оборудване, „Блекхоук Индъстрис“, се грижеше Харват да разполага с всеки техен нов продукт. Харват пък ги беше запознал с един талантлив млад лекар, изобретил нова бойна униформа с вграден турникет, която щеше да революционизира бойното облеклото на военните и специалните служби. „Блекхоук“ не се бяха поколебали да разработят изобретението и сега в един от металните шкафове на Харват висяха няколко чифта панталони с турникет, които според повечето военни експерти бяха най-голямото нововъведение в армията от времето на ризницата.

След специалното облекло на „Блекхоук“, експлозивите, комуникационната техника, апаратурата за нощно виждане, пистолетите и ножовете идваше ред на тежкото оборудване. До модерните карабини Берета, Бенели, Ремингтън и Мозберг имаше две антични пушки Робар RC50, а до тези произведения на изкуството висяха още по-тежки оръжия.

Като човек, направил многобройни предложения за промяна на дизайна на оръжията на „Хеклер & Кох“ още от времето, когато беше морски тюлен, Харват разполагаше с почти всички модели на автомати и автоматични пистолети, произведени от тази компания през последните двайсет години. Притежаваше и една вариация на страховитата карабина „Вайпър“ на М16 Клиник.

Но най-смъртоносното, най-ефективното и най-точно оръжие на Харват беше дошло от едно дискретно изискано ателие в Леандър, щата Тексас, на име „ЛаРю Тактикал“, което отпечатваше върху всеки свой продукт мотото „Живей свободен или умри“.

Приятелят на Харват и съименник на кучето му, Булит Боб Хориган, го беше запознал с Марк Ла Рю и с колкото и смахната молба да се обърнеше към ателието, момчетата от „ЛаРю Тактикал“ винаги измисляха нещо по-добро от онова, което Харват беше поискал. Много хора се шегуваха, че Марк е вариант на Джеймс Бондовия агент Q^[2] и понеже беше горд тексасец, смятаха, че кодовото му име трябва да бъде BB-Q^[3].

Харват протегна ръка и взе своята специално изработена тактическа пушка ЛаРю М4 с къса цев. Тя приличаше на обикновено бойно оръжие, но не беше нищо такова. Всъщност беше толкова точна, че с помощта на необходимата мощна оптика Харват можеше да улучи с нея 3-сантиметрова мишена от 600 метра разстояние.

Снабдено с мерник с червена точка СотрМ4, прибор за нощно виждане Xiphos NT и лазер FSL „Лейзърлайт“, това оръжие беше една от най-ценните му вещи. В чест на скандинавското кодово име на Харват, Марк Ла Рю беше гравирал с лазер върху магазина на пушката митологичния чук на Тор, норвежкият бог на гръмотевиците.

От пистолетите Харват избра един „Хеклер & Кох“ 45-и калибър, модел „USP Тактикал“, и един 230-калибров Уинчестър SXT&P, заедно с муниции, резервни пълнители и два заглушителя „Гемтек“. Сетне разгъна една подложка за почистване върху металната маса и започна да чисти и смазва всяко от оръжията, за да е сигурен, че ще бъдат в идеално състояние.

След като зареди няколко черни полимерни пълнителя модел „Макпул“ с двайсет и осем 77-калиброви куршума Блек Хилс Мк262, Харват прибра тактическата пушка, заглушителя и пълнителите в специален калъф, а всичко останало сложи в чанта „Блекхоук“ за носене през рамо. Накрая изгаси осветлението и излезе от криптата.

С помощта на специалния механизъм върна църковния олтар на мястото му, струпа цялото си снаряжение близо до входната врата и се върна в кухнята. Професор Никълс беше до печката и бъркаше яйца, а в това време Лоулър четеше написания на ръка списък.

— Това ли е? — попита Харват, когато влезе.

Лоулър бутна листа хартия към края на масата и свали очилата си.

— Това е — каза той.

— Искаш ли да закусиш преди да тръгнеш? — попита Никълс и дръпна чугунения тиган на Трейси от котлона.

— Разбира се — отвърна Харват, надявайки се, че няма да му се наложи да използва нито едно от нещата, които беше избрал.

По-добре да имаш необходимата екипировка и тя да не ти трябва беше една от любимите максими на Харват. Ако нещо се случеше, той искаше да е сигурен, че е подготвен.