Брад Тор
Последният патриот (31)

Глава 31

Главната квартира на ЦРУ

Ленгли, Вирджиния

— С какво разполагаме? — попита Озбек, като влезе в претъпканата зала и постави чашата с кафе пред мястото си начело на масата за конференции. Когато съобщението от Стив Расмусен се появи на дисплея на неговия „Блекбъри“^[1], той разговаряше с ветеринаря за кучето си в своя кабинет.

— Преди час е имало престрелка в Париж — съобщи Расмусен и посочи към монитора в другия край на стаята, на който вървеше материал от един френски телевизионен канал. Пред една украсена с орнаменти сграда се виждаха полицаи, новинарски екипи и първите интервюирани свидетели на инцидента.

— Станало е на панаира на антикварните книги в Гран Пале. Стрелецът е използвал пистолет с голям калибър. Произвел е три изстрела по трима френски полицаи. Двама от тях са мъртви, а третият е в критично състояние.

— Ако беше агент от „Трансепт“, третият полицай също щеше да е мъртъв — каза Озбек.

— От болницата казват, че едва ли ще оцелее.

Докато разговаряха, Озбек се опитваше да сглоби отделните части на картината.

— Така. Имаме атентат с кола-бомба по-рано днес пред едно малко кафене, рядко посещавано от туристи. А сега това. Разполагаме ли с описание на стрелеца?

— Не съвсем.

— А видеозапис? Трябва да има запис от охранителните камери в Гран Пале.

— Да, има. Почти съм готов с прехвърлянето — каза Расмусен.

— Дайте ми повече подробности за престрелката.

Една от малкото жени сред оперативните работници в отдела — привлекателна, около тридесет и пет годишна брюнетка на име Стефани Уитком, отвърна:

— Според предварителните доклади стрелецът е бил видян с други двама мъже. Единият е французин и понякога търгува с редки книги. Името му е Рене Бертран. Има дълъг списък с негови нарушения, всичките свързани с наркотици. Търсили са го за разпит във връзка с наркоканал от Мароко.

— Значи полицията го е забелязала на панаира и тогава е започнала стрелбата — каза Озбек.

— Точно така. Предполага се, че другият мъж в групата с него е американец.

— Защо?

— По-рано един от свидетелите го е чул да разговаря на английски с мъж и жена, за които също се смята, че са американци. Търговецът и другият мъж вървели точно пред стрелеца, по всяка вероятност с пистолет, насочен към гърба им, макар че оръжието не се виждало. Когато полицаите разпознали Рене Бертран и му наредили да спре, въоръженият мъж започнал да стреля.

Расмусен се намеси и удари с лакът облегалката на стола си, за да покаже какво се случило по-нататък:

— В това време американецът се завъртял, ударил стрелеца и го повалил на земята.

— Интересно — каза Озбек.

— В настъпилата суматоха — продължи Уитком — търговецът побягнал обратно към изложбената зала. Американецът се втурнал след него и стрелял във въздуха със собствения си пистолет. След по-малко от минута стрелял още два пъти, после сграбчил търговеца за врата. Видели ги да напускат Гран Пале през аварийния изход.

— Какво е станало с първия стрелец?

— Изчезнал е — отговори тя.

— Ето го и нашия видеозапис — каза Расмусен, като сочеше към монитора. — Според свръзката ни във френските служби за вътрешна сигурност, първият стрелец много се е стараел да скрие лицето си, но камерата все пак го е хванала.

Всички гледаха как Расмусен превърта материала, докато продължаваше да говори:

— Мъжът с белия костюм е Рене Бертран. Другият е нашият американец. И точно зад тях е човекът, произвел първите изстрели.

Озбек се вторачи в монитора.

— Не мога да видя лицето му.

— Гледай — каза Расмусен.

Екипът наблюдаваше стрелбата, заснета от няколко ъгъла.

— Ето, вижте. Точно когато американецът го удря с лакът, той се превива на две и пада. В този момент всички вече са се разбягали, цари пълно безредие. Но когато нашият стрелец се изправя и започва да търси с поглед двамата мъже, неволно разкрива профила си за част от секундата.

— Можеш ли да го увеличиш? — помоли Озбек. Лицето му се беше сторило познато.

Расмусен изолира образа и след това го увеличи.

— Сега го сравни със снимките на хората от „Трансепт“. Започни от агента, за когото е отбелязано „Загинал при акция. Тялото не е намерено“. Покажи левия му профил.

Расмусен намери снимката и я показа заедно с образа от записа на разделен екран. Никой не пророни и дума. Расмусен насложи образите един върху друг. Съвпадението беше пълно.

— Дами и господа — каза Озбек. — Матю Дод, известен и като Мажд ал Дин.

— Мамка му! — възкликна Уитком.

— Да, мамка му! — повтори Озбек.

Всички бяха втренчили поглед в екрана.

— Сега въпросът е какво прави той там? — запита Озбек.

Расмусен си поигра с клавиатурата на лаптопа си и каза:

— Благодарение на французите може и да получим отговор на този въпрос.