Брад Тор
Последният патриот (19)

Глава 18

Да поговорим за Фондацията за американско-ислямски връзки — каза Озбек.

Салям поклати глава с отвращение.

— Те са най-лошото нещо, което можеше да се случи на американските мюсюлмани. Знаете ли, директорът на ФАИВ, Абдул Уалид, се похвалил на една конференция, без да знае, че на нея присъства и репортер, че ислямът не е в Америка, за да бъде наравно с другите религии, а за да господства над тях. Бил убеден, че най-висшият документ в Съединените щати трябва да бъде Коранът, а не конституцията, и че ислямът трябва да бъде единствената религия на земята. Той заявил още, че нищо няма да го спре, докато това не се случи. Аз не вярвам в този ислям. Всъщност това не е ислямът, в който повечето от мюсюлманите вярват.

— Разкажете ми за Нура Халифа и убиеца, когото се предполага, че е наела ФАИВ.

Андрю Салям внезапно загуби желанието си да говори. За Озбек беше ясно, че е докоснал болно място и знаеше какво е то. Беше виждал снимка на Нура Халифа. Тя беше изключително привлекателна.

Накрая Салям проговори:

— Беше добра жена. Не заслужаваше да умре.

На Озбек не му се беше случвало да губи близък човек — нито в армията, нито в ЦРУ, нито в личния си живот. Можеше само да си представи как се чувства Салям и пристъпи към въпроса деликатно, доколкото позволяваше ситуацията.

— Имахте ли интимни отношения?

— Не. Бяха чисто служебни.

— Изпитвахте ли чувства към нея?

Салям го погледна.

— Дори и да е така, никога не бих злепоставил такъв ценен агент. Ако не друго, поне мога да кажа, че се държах професионално.

— Давала ви е много сведения за ФАИВ, така ли?

— Купища.

— Които сте предавали на Райли?

— Да.

— И той е единственият човек, представял се за агент от ФБР, с когото сте имали връзка?

— Точно така — отвърна Салям. — Но независимо от това колко много информация предавах за ФАИВ и дейността й, не предприемаха нищо. Райли все повтаряше, че се водело разследване, че били необходими неоспорими доказателства, докато един ден ми нареди да прекъсна всякакви връзки с Нура и да се отдръпна от Фондацията за американско-ислямски връзки.

— Обясни ли защо?

— Твърдеше, че Бюрото най-после започва цялостно разследване на организацията и че ако продължа работата си, рискувам да бъда разкрит. Съгласих се. Но не и Нура. От това, което виждаше и чуваше, тя беше убедена, че се готви нещо голямо.

— Какво е виждала и чувала? — попита Озбек.

— Абдул Уалид започна да се среща все по-често с един радикален саудитски имам, който ръководи няколко големи джамии в САЩ. Името му е шейх Махмуд Омар. Според Нура двамата се държали така, сякаш носели целия свят на раменете си. Дочула на два пъти да се оплакват, че ако заплахата не бъде предотвратена, ислямът и каузата, за която работят, ще бъдат сериозно компрометирани.

Озбек го прекъсна:

— Заплаха? За какво става въпрос?

— Точно това се опитвах да разбера — отвърна Салям. — Нура ми каза, че са започнали да задават много въпроси за нейния чичо, ислямски учен и специалист по Корана от университета в Джорджтаун.

— Как му е името?

— Д-р Марван Халифа.

— Къде по-точно работи?

— В Центъра по арабистика.

Озбек го погледна.

— Вие също сте учили там.

— Да, но никога не сме се засичали. Той е като Индиана Джоунс, непрекъснато е някъде на археологически разкопки или работи по някой научноизследователски проект.

— Знаете ли къде е сега?

— Обикаля насам-натам и работи усилено по някакъв проект на йеменския Институт за опазване на паметниците на културата — отвърна Салям.

— Обясни ли ви Нура защо виждат в чичо й заплаха? — попита Озбек.

— Някои от по-ортодоксалните фанатизирани фундаменталисти смятат, че изследванията му са породили твърде много въпроси около автентичността на Корана. За тях това, което върши, е богохулство, а той самият е изменник, следователно имат основание да го убият. Ако вярвате в такива неща.

— А вие вярвате ли?

Салям се стъписа.

— Не. Изобщо не вярвам.

Озбек си отбеляза нещо и продължи:

— Казали сте на ФБР, че според Нура Уалид и Омар са наели убиец. Това не е толкова просто. Как са се свързали с него?

— Уредил го е шейх Омар — отвърна Салям. — Името му е Мажд ал Дин. Означава „Слава на вярата в исляма“.

— Какво е било предишното му име?

— Не знам.

— Казали сте на ФБР, че според Нура той е бил от ЦРУ. Защо е смятала така?

— Дочула Омар да се хвали с това. Казал, че Ал Дин се е обърнал към исляма.

— Така мюсюлманите говорят за хората, приели исляма, прав ли съм?

— Да. По думите на Нура, Омар бил луд от радост, защото Ал Дин бил съвсем обикновен на вид бял човек, който никога и никъде не би събудил подозрение. Бил като хамелеон, който променя външния си вид за отрицателно време. Приличал повече на счетоводител, отколкото на човек, когото ЦРУ използва, за да убива.

Озбек добави това в бележника си и провери дали е записал всичко важно.

— Омар много се вълнувал, защото този човек — продължи Салям — участвал в някаква свръхсекретна програма или отдел, с една дума нещо, което в ЦРУ наричали „Трансепт“. Това говори ли ви нещо?

Озбек вдигна поглед от бележника си, поклати глава и излъга:

— Не.

— Както и да е, този Ал Дин бил същински Терминатор. Програмиран бил да убива и правел именно това. Убивал.

— Доста хора обичат да се хвалят, че работят за ЦРУ — отбеляза Озбек.

Салям се засмя.

— И те обикновено са най-големите лъжци. Все разправят истории от сорта: „Бих ти казал какво съм правил, но после ще трябва да те убия.“

Озбек се усмихна.

— Значи разбирате защо цялата тази работа изглежда по-пресилена.

— Според Нура Омар бил духовен наставник на Ал Дин в продължение на няколко години. Шейхът, изглежда, е знаел доста за него и миналото му.

— Може би това са празни приказки за заблуда.

— Може би — каза Салям. — Но не бих разчитал на това. Омар е суров човек и голям параноик. Не би допуснал близо до себе си бял човек, който наскоро е приел исляма, ако не го е проверил щателно.

Казаното от Салям не се харесаха на Озбек, нямаше да се хареса и на ЦРУ. Довърши бележките си и попита:

— Има ли още нещо, което можете да ми кажете за Ал Дин?

Настоящ адрес или телефонен номер, на който може да бъде намерен?

— Съжалявам — отговори Салям, вдигнал последната хапка към устата си, но внезапно промени решението си и остави вилицата на масата. — Нура беше убита преди да успее да ми каже нещо друго.

Озбек също съжаляваше.

— Идвал ли е Ал Дин във ФАИВ, докато Нура е работила там? Виждала ли го е?

Салям поклати глава и смени темата.

— Ще ме пратят в затвора, нали?

— Не го решавам аз.

Събеседникът му замълча за момент.

— Казах на полицаите, че имам куче. Оставил съм му вода и храна за два дни. Дали ще изпратят някой у дома да се погрижи за него?

— На бас, че ще изпратят купища хора — отвърна Озбек.

Салям осъзна иронията в това, което току-що беше казал и се подсмихна.

— Деветдесет и девет цяло и девет процента от мюсюлманите в тази страна са добри хора. Обичат Америка също като мен. Мислех, че работя за нейно добро. Все още мисля така.

— Знам — каза Озбек и затвори тефтера си — и ако това е някакво утешение за вас, аз ви вярвам.

— Значи можете да ми помогнете.

— Ще се опитам — каза агентът на ЦРУ, изправи се и се запъти към вратата. Там се спря и попита:

— Между другото, какво е?

— Моля?

— Кучето ви. Какво е?

— Ретривър от залива Чесапийк.

— Добра порода — каза Озбек. — Много са предани.

Салям кимна и го проследи с поглед, докато излизаше.

 

 

Пред стаята за разпити ги чакаше детективът от вашингтонската полиция, на когото беше поверено разследването. Казваше се Коувин. В средата на петдесетте, със сиви мустаци и яка фигура на футболист, той беше кораво ченге, което трудно можеш да излъжеш.

— Получихте ли каквото ви трябва? — попита той.

Озбек поклати глава и пъхна бележника обратно в джоба на сакото си.

— Лъже без да му мигне окото — каза детективът. — Голям артист, направо за Оскар. Ако го слушаш по-дълго, накрая можеш и да му повярваш.

— Не му ли вярвате? — попита Озбек, като внимаваше да не издаде чувствата си.

Коувин го погледна.

— Да кажем, че цялата работа намирисва.

Озбек беше съгласен с него.

— Какви лични вещи намерихте у него при ареста?

Детективът отвори папката, която носеше и зачете списъка:

— Ръчен часовник. Портфейл с кредитни карти, банкова карта, пари и шофьорска книжка, издадена в окръг Колумбия. Класьор с визитни картички. Ключове за кола. Клетъчен телефон.

— Искаме да видим телефона му — прекъсна го Озбек.

Ченгето затвори папката и погледна двамата мъже от ЦРУ.

— Тогава ще трябва да се подпишете под протокола за веществените доказателства. Засега просто сте дошли и сте задали няколко въпроса. В момента, в който телефона мине в ръцете ви, вие двамата и ЦРУ ставате част от случая. Преди да стана ченге, бях прокурор и знам какво може да направи един адвокат с факта, че двама шпиони са се ровили в личните вещи на заподозрения.

Намекът не се хареса на Расмусен.

— Какво искате да кажете?

— Зарежете тази работа, докато не е станало късно. Да разпитваш заподозрян за евентуални връзки с агент на ЦРУ е едно, но да се ровиш в личните му вещи е съвсем друго.

— Прав сте — съгласи се Озбек и даде знак на Расмусен да си вървят.

— Не искаме да се забъркваме с доказателствата. Това за всички ни може да свърши зле.

Провери силата на сигнала на клетъчния си телефон и добави:

— Трябва да отскоча до стаята за разпити за секунда.

— Защо? — попита Коувин.

— Забравих да задам на заподозрения един въпрос.

 

 

Щом излязоха от управлението на полицията и се запътиха към колата, Расмусен попита Озбек:

— Какъв беше последният въпрос, който трябваше да зададеш на Салям?

— Трябваше ми телефонния му номер.

— Защо?

— План „Б“ — отвърна Озбек.

Расмусен се сещаше какъв е план „Б“, но подмина темата.

— Ами план „А“?

— Искам да проверя онова, което Салям ни каза, в личните досиета на „Трансепт“.

— Искаш да изтеглиш досието на всеки агент от „Трансепт“, който прилича на счетоводител и го бива да се дегизира? Такива са почти всички в програмата, включително и жените. Вербувани са, именно защото лицата им лесно се забравят.

— Не ме е грижа. Искам целия екип да се заеме с това — настоя Озбек. — Искам да знам къде се намира в момента всеки оперативен агент от „Трансепт“ — действащ, пенсиониран, дори мъртъв. Всеки един от тях. И докато тече проверката, да видим с какво разполагаме за чичото на жертвата.

— Марван Халифа от Джорджтаунския университет?

Озбек извади ключовете от джоба си и кимна.

— Искам да знам къде е и с какво точно се занимава. Ако той е целта, искам да знам защо.

— Ще кажа на Патриша да не ни чака и двамата — промърмори Расмусен.