Брад Тор
Последният патриот (83)

ГЛАВА 83

— Оригиналната камина вероятно е била свързана с някаква система от въжета, която е изгоряла при пожара — каза Никълс.

— Останала е дупката, но понеже зидарите не са знаели какво е предназначението й, са я запълнили — коментира Харват, сетне приклекна и се мушна в огнището.

Подвижната тухлена стена беше доста тежка и трябваше сила, за да се завърти още малко. Харват извади фенерчето за нощни операции от джоба си и насочи светлината към нишата зад огнището. Точно в средата й имаше стар, очукан, капитански сандък.

Харват го хвана за една от дръжките и го измъкна навън. Докато чистеше праха и саждите, забеляза гравираните отстрани букви — КАПИТАН АЙЗЪКХЪЛ, ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ. Хъл беше командвал американския боен кораб „Аргус“, взел участие в историческата атака на град Дерна по време на Първата берберска война.

Сандъкът не беше заключен и когато Никълс, Озбек и Мос се скупчиха зад гърба на Харват, той внимателно повдигна капака. Вътре имаше предмет горе-долу с размера и формата на кутия за шапки е връх по средата. Беше увит в нещо като импрегниран брезент или корабно платно.

Харват протегна ръка и го взе. На пипане беше твърд и много тежък. Притеснен, че капакът на стария капитански сандък може да не издържи тежестта му, той го пренесе на писалището в салона и го разви.

Онова, което се откри пред погледа им беше изумително. Върху съвършено кръгъл метален цилиндър с височина около трийсет сантиметра имаше десетсантиметрова статуетка. Тя изобразяваше писар, седнал по турски с кръстосани крака, с брада, тюрбан, мантия и перо в протегнатата си дясна ръка. Малката фигурка беше покрита с някакъв емайл и изглеждаше почти като жива.

В кръг около писаря бяха гравирани цифри, които може би бяха часовете на деня. Всички стояха като онемели.

Мос беше първият, който успя да продума нещо:

— Ал Джазари.

— Това часовник ли е? — попита Озбек.

— Така изглежда — отвърна Харват, изучавайки устройството.

Разгледа го от всеки възможен ъгъл, но не видя как може да стигне до вътрешния му механизъм или да го включи. Сетне побутна леко писаря и откри, че фигурата е подвижна и се накланя назад под ъгъл от четирийсет и пет градуса, но не беше ясно с каква цел.

Опита се да завърти статуетката, но това не доведе до нищо. Сетне я натисна надолу като капачка на шишенце с хапчета. В следващия момент се чу изщракване и горната част на часовника се повдигна. Харват подаде фенерчето на Никълс, след което махна капака и надникна вътре.

Елегантната майсторска изработка беше смайваща. Харват не можеше да повярва, че гледа нещо, което е било проектирано, изработено и сглобено преди повече от осемстотин години.

— Как работи? — попита Мос.

— Вероятно механизмът е бил задвижван с вода — отговори Никълс. — Или поне що се отнася до функцията му като часовник.

— Но нещо ми подсказва, че предназначението на това устройство далеч не е само да показва колко е часът — отбеляза Харват и бръкна в кухината под капака, напипвайки нещо като малък джоб.

С върховете на пръстите си извади оттам елегантно зъбно колело, идентично с онова от механичната схема. Приближавайки светлината към него, Харват видя познатите знаци на Басмала.

Без да се налага да го подсещат, Никълс взе листа с рисунката и го сложи на писалището до устройството.

Харват си пое дълбоко въздух и си напомни да не бърза. Трябваше да действа много предпазливо, за да не повреди уреда, да запомни всяка своя стъпка и да се върне към изходното положение, ако нещо се обърка.

Искаше му се Трейси сега да е до него. Въпреки онова, което й се беше случило в Ирак, тя беше изключително добър специалист по обезвреждане на експлозиви и уменията й в тази област щяха да им бъдат много полезни в сегашната ситуация. Ръцете на Харват не бяха пригодени за такава работа. Въпреки това не му се искаше някой друг от присъстващите да се заеме с това, което правеше в момента.

Никълс държеше фенера, без да мърда, докато Харват се опитваше да намести зъбчатите колелета, както Джеферсън беше показал на схемата. Нямаше никаква представа от какъв метал или сплав са отлети, но бяха абсолютно чисти и без никаква следа от ръжда по тях, макар да бяха минали векове от изработването им. Отне му двайсет минути и когато най-накрая постави колелото Басмала на мястото му, въздъхна дълбоко. Облекчението му обаче не трая дълго.

Веднага щом колелото щракна, идвайки на мястото си, уредът потрепна. Целият вътрешен механизъм, който беше стъпил върху миниатюрни колена, пропадна с половин сантиметър надолу. Едно от острите като бръснач колела се вряза в левия палец на Харват. Той изруга и дръпна рязко ръката си, която веднага започна да кърви.

— Добре ли си? — попита Никълс.

— Добре съм — отвърна Харват, като в същото време измъкна ризата от панталоните си и я притисна към палеца си, за да спре кървенето.

Озбек тръгна към кутията с инструменти и подхвърли на Харват тубичка Крейзи Глу^[1].

— Ето — каза той, — използвай това.

Харват разви капачката със зъби, изстиска част от съдържанието на тубичката върху раната си и я притисна с пръсти.

Погледна отново към уреда и забеляза, че една скрита вратичка се беше отворила в страничната част на корпуса, което вероятно бе станало при падането на механизма надолу. И сега от нея се показваше малка дръжка, подобна на лостчетата в детските играчки, от които изскачаха смешни човечета.

— Мисля, че знам как можем да включим това нещо — каза Харват.