Брад Тор
Последният патриот (26)

Глава 26

Харват се завъртя и заби лакътя си в слънчевия сплит на похитителя, който полетя назад. Взе оръжието му и вдигна поглед тъкмо навреме, за да види как Рене Бертран тича обратно към залата.

И тримата полицаи бяха повалени. Двама от тях кървяха и Харват си помисли, че може да не оцелеят. Третият говореше по радиостанцията, очевидно искаше подкрепления.

Хората тичаха с писъци във всички посоки. Харват трябваше да решава бързо. Главната му задача беше букинистът и като хвърли още един поглед към похитителя, се впусна да го догони.

Бертран беше на двадесетина метра от него, но тълпата му пречеше да го настигне. Почувства се като риба, която плува срещу течението. Вдигна пистолета и гръмна във въздуха.

Тълпата веднага се раздели и Харват се втурна след търговеца. Бертран внезапно сви наляво, удари рамото си в един голям стилаж с книги и го събори.

Харват прескочи разпръсналите се томове и продължи да тича напред, като избутваше хората по пътя си. Няколко пъти си напомни, че трябва да се оглежда и да диша. Нямаше никакво желание да го изненадат отново.

До Бертран му оставаха по-малко от десет метра. Тогава забеляза, че той тича към аварийния изход. Когато търговецът наближи вратата, Харват изстреля два куршума в касата и му извика да спре. Бертран, който може да беше глупав, но не и идиот, замръзна на мястото си.

Харват се хвърли към него. Прибра пистолета, сграбчи търговеца за яката с едната си ръка, а с другата го удари силно в стомаха. Бертран се преви от болка, Харват отвори вратата с ритник и го повлече навън.

На „Кур ла Рен“ Харват спря едно старо рено, измъкна навън шофьора, който нямаше още двадесет години, набута Рене Бертран в колата и профуча по моста „Александър III“.

Остави колата на няколко преки от Ке дьо ла Турнел, завинти многозначително заглушителя към дулото на тауруса, който намери в кутията и обясни на букиниста какво ще му се случи, ако не му съдейства. Двамата изминаха пеша останалото разстояние до баржата на „Саргасо“, като се криеха във входовете, щом край тях минеше полицейска кола.

Когато стигнаха, Харват отвори вратата на рубката и избута Рене Бертран надолу по стълбите.

Никълс запарваше чай в кухненското помещение, а Трейси лежеше на канапето. И двамата се стреснаха от трополенето.

— Професоре — каза Харват, като тръшна Бертран на един стол до масата за хранене — намери ми едно въже. На палубата сигурно има такива.

— Веднага — каза Никълс, отдалечи се от печката и изчезна нагоре по стълбите.

Трейси свали краката си на пода и попита:

— Предполагам, че това е нашият букинист?

— Той самият — отвърна Харват.

Трейси го изучи с поглед. Кожата му беше бледа, почти прозрачна и целият беше облян в пот. Непрекъснато облизваше устните си, но те си оставаха напукани и сухи.

— Какво си му направил?

— Нищо. Все още — отговори й Харват. — Мисля, че нашият приятел много си пада по хероина. Нали, Рене?

— Значи е наркоман?

— Френската полиция търсеше него в Гран Пале. Затова те беше толкова страх, нали, Рене?

Търговецът избягваше да погледне Харват в очите.

— Какво стана? — попита Трейси.

Харват придърпа един стол и заговори, приковал поглед в търговеца:

— С Рене тъкмо излизахме от изложбената зала, за да обсъдим сделката, когато човекът, с когото имаше среща в 3:30, се появи и опря пистолет в гърба ми.

Трейси се слиса.

— Явно клиентите на Рене се грижат много за него — продължи Харват. — Във всеки случай, който и да е този мъж, той ни подкара към входната врата, но едни полицаи забелязаха Рене и му извикаха да спре. Мъжът стреля по тях и сега двама от полицаите вероятно са мъртви, а третия е ранен много тежко.

— Как се измъкнахте?

— Нашият приятел Рене реши, че идеята да избяга през един от аварийните изходи е добра и аз се съгласих с него. Един младеж беше достатъчно любезен да ни отстъпи колата си, която оставихме на няколко преки оттук.

— Сигурен ли си, че полицаите не са търсили теб? — попита Трейси.

Харват тъкмо се канеше да й отговори, когато Никълс слезе по стълбите с едно въже.

— Намерих въже.

Харват го взе и се зае да завърже търговеца за стола.

Никълс пребледня, спомняйки си какво бе преживял в хотела.

— Ще го изтезавате ли? — попита той.

— За него ще бъде изтезание — отговори му Харват, — но няма да го докосна и с пръст. Щом бъде готов, мосю Бертран ще ни каже всичко, което ни интересува. Нали, Рене?

Бертран мълчеше.

Харват го претърси и намери, каквото търсеше. В левия му горен джоб имаше голяма сребърна табакера. Харват я отвори и я сложи на масата, така че търговецът да може да я вижда. Знаеше, че стресът от Гран Пале е опънал нервите му до крайност. А сега само на сантиметри от него беше хероинът, за който целият му организъм жадуваше.