Брад Тор
Последният патриот (6)

Глава 5

ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ

Висок малко над метър и осемдесет, с черна коса, тъмни очи и силна брадичка, тридесет и пет годишният Айдън Озбек приличаше по-скоро на знаменитост от списание „Ескуайър“, отколкото на агент от Централното разузнавателно управление, при това един от най-способните.

Беше второ поколение американец от турски произход, израснал в елегантен квартал на Чикаго, където в гимназията се славеше като добър борец. С голям интелект и забележителни резултати от изпитите, той беше приет в университета на Айова с пълна стипендия. Състезава се като борец през всичките четири години на следването си и си спечели голяма известност, след като отборът му на три пъти спечели университетския шампионат Биг Тен.

След като завърши колежа, Озбек, или „Оз“, както го наричаха приятелите му, искаше да служи на страната си и се записа в армията с амбицията да бъде в специалните части. Представи се отлично във всичко, което армията изискваше от него, и подобри няколко рекорда, още докато беше в училището за рейнджъри.

После завърши курсовете за подбор и обучение на специалните войски, едно от най-изтощителните и изискващи психически сили изпитания, през които беше преминавал. Спечели си място сред зелените барети и това беше едно от най-големите постижения в живота му.

Преди 11 септември служи като сержант в медицинската част, известна като „18 Делта“. Това беше по времето, когато президентът на САЩ и националната стратегия за отбрана не позволяваха на специалните войски да изпълняват мисии, съответстващи на подготовката им. Накратко, рядко им се случваше да участват в операции.

С опита му от специалните войски, медицинската част и познанията му по арабски, за Озбек не беше трудно да си намери интересна работа на друго място. Преди да постъпи в Националната секретна служба (НСС) към ЦРУ, той работеше за Държавния департамент из посолствата на САЩ по целия свят, а в един период изпълняваше задачи дори с легендарния агент Пейнтър Кроу и неговият елитен отряд „Сигма“.

Според програмната декларация на НСС, известна преди като Оперативна дирекция, мисията й беше да координира агентурното разузнаване, извършвано от ЦРУ и други агенции, като ФБР, Агенцията за военно разузнаване, Армейското командване за разузнаване и сигурност, разузнаването на Морския корпус и Военноморската служба за разузнаване.

Освен елиминиране на борбите за надмощие между ФБР, Държавния департамент и Министерството на отбраната, задачите на НСС включваха провеждане на тайни операции и вербуване на чуждестранни агенти. Службата ръководеше безброй подразделения за политически, икономически и паравоенни тайни операции. Разполагаше и с група за борба с тероризма, известна като Отдел за специални операции.

Отделът за специални операции се ръководеше и се състоеше от бивши бойци от специалните части, които владееха до съвършенство изкуството да боравят с оръжие, да се измъкват и оцеляват, да транспортират тайно хора и материали, да водят партизанска война, да използват експлозиви, да потушават размирици и да провеждат контраразузнаване.

В тази област от дейността на ЦРУ Айдън Озбек се чувстваше като у дома си. Ръководеше свръхсекретна програма на НСС, известна като „Обществото на мъртвите поети“. Основната им задача се състоеше в залавяне или ликвидиране на изменилите на страната си разузнавачи.

Ако някой агент от американското или съюзническото разузнаване излезеше извън контрол или изчезнеше, особено ако разполагаше с информация от жизненоважно значение за интересите на Съединените щати, работата на Озбек беше първо беше да открие каква е причината. Заловен ли е бил? Или е станал изменник?

Когато се разбереше, че въпросният агент е бил заловен, досието му се предаваше на отдела за специални операции за „възвръщане“. Ако се окажеше, че е изменник, хората на Озбек създаваха две папки — едната синя, другата черна.

Синята папка съдържаше подробен оперативен план за откриване на обекта и връщането му в САЩ или отвеждането му до подходящо място в чужбина за разпит и оценка на щетите, които вероятно е причинил.

Във втората папка имаше план за откриването и ликвидирането на агента.

И в двете папки имаше предложения за ограничаване на щетите и допълнителни операции за прочистване, които понякога налагаха елиминирането на хора, с които изменникът е имал контакт.

Това не беше игра. Озбек не обичаше да убива хора. Но понякога се налагаше.

Излезе от асансьора на четвъртия етаж на централата на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния, и почти беше стигнал до кабинета си, когато го настигна Стив Расмусен — към тридесетгодишен, висок метър и осемдесет всезнайко с рижа коса и сини очи, който работеше към същата програма.

— Виж ти кой е дошъл най-после — жизнерадостно каза той.

На Озбек не му беше до него. Петнадесетгодишният му лабрадор Шелби имаше рак. Не спа от болки почти цяла нощ. Лекарствата вече не й помагаха. Увеличи дозата, но това също не помогна и Оз събуди ветеринарния лекар, с когото се уговориха да я заведе в кабинета му рано сутринта.

Озбек обичаше Шелби повече от всичко на света. Тя беше единственото същество от женски пол в живота му, което не се оплакваше от невъзможните часове, в които се прибираше. Засега беше под наблюдението на ветеринаря, но Оз знаеше, че ще трябва да се изправи пред неизбежната необходимост да я приспят. Расмусен не си падаше по кучетата и Оз се съмняваше, че ще го разбере.

— Знаеш ли — каза Озбек, като подмина колегата си и влезе в кабинета си, — с жена ти можем да бъдем насаме единствено рано сутрин.

Расмусен го последва и се настани на канапето.

— Не си прав, Оз. Ако идваш в събота, ще имате цял ден на разположение, а аз бих могъл да играя голф. Така всички ще спечелим.

Независимо от положението им на агенти от ЦРУ, ако Патриша Расмусен ги чуеше как говорят, щеше да срита задниците и на двамата.

— Какво има? — попита Озбек, сменяйки темата.

Стив Расмусен замълча за момент, после остави една черна папка на масичката за кафе.

— Трябва да се заемем с един от програмата „Трансепт“.