Брад Тор
Последният патриот (59)

Глава 59

След като се обърна на два пъти, Харват започна да си мисли, че му се е сторило. Никой не го следеше. Когато беше на половин пряка разстояние от колата си, реши да се довери на интуицията си още веднъж.

С дистанционното на колата в едната си ръка, а с другата върху дръжката на пистолета, който беше в чантата му, Харват бързо започна да скъсява разстоянието до своя черен шевролет „Трейлблейзър“. Държеше под око двата тротоара и внимаваше за подозрителни коли. Огледа двата автомобила, които бяха паркирани пред и зад шевролета. Преструвайки се, че се кани да пресече улицата, той изведнъж се спря, натисна дистанционното за отключване, отвори рязко вратата и скочи вътре. Колкото може по-бързо пъхна ключа в стартера и запали двигателя. Очите му се стрелнаха от огледалата за обратно виждане към тротоарите от двете страни.

От дъното на улицата се зададе бял миниван и Харват задържа погледа си върху него, давайки леко назад в очакване да излезе от мястото, което заемаше. На около двайсетина метра зад минивана имаше син нисан, който вероятно беше намерил място за паркиране, защото колата бе спряла и десният й мигач примигваше.

Харват изчака миниванът да отмине, сетне нави волана и излезе бавно на улицата. Почти в същия момент синият нисан го блъсна странично, отпрати предницата обратно към освободеното място и заклещи вратата му. Нисък тъмнокож мъж с джинси и анорак се затича към шевролета, като в същото време едната му ръка се мушна под анорака.

Харват успя да се наведе, миг преди колата му да бъде обсипана с куршуми. Изстрелите идваха един по един и стрелецът вероятно беше шофьорът на нисана, който използваше някакъв полуавтоматичен пистолет. Тези типове се бяха подготвили като за лов на мечки. И щяха да съжаляват за това.

Харват се пресегна към задната седалка, щракна капака на чантата си, марка „Сторм“, и грабна своя усъвършенстван ЛаРю М4.

В това време мъжът с анорака вече беше извадил оръжието си и отправи откос към предното му стъкло. Харват вдигна автомата си и отвърна на огъня. Оръжието му, снабдено със заглушител, беше значително по-тихо от това на нападателите му.

Куршумите на Харват намериха целта и два откоса попаднаха в гърдите и главата на човека с анорака. Сетне завъртя автомата наляво. Мушна дулото през разбитото стъкло и без да обръща внимание на канонадата от изстрели, идваща от нисана, натисна спусъка. Когато и изстреля и последния куршум, пусна празния пълнител на земята и светкавично презареди с нов.

Надникна навън, търсейки някаква друга заплаха, изстреля още петнайсет куршума към колата на нападателите си и излезе през пасажерската врата.

Докато пълзеше към задницата на шевролета си, оглеждаше трескаво района. Гледай и дишай, повтаряше си той. Гледай и дишай. Не позволявай да те хванат неподготвен.

Оръжието му беше насочено напред, готово за стрелба, когато излезе иззад колата си и се приближи към синия нисан. Навсякъде около него крещяха и тичаха студенти, търсещи прикритие.

Когато се изравни с прозореца на шофьора, видя, че в главата и тялото му бяха попаднали множество куршуми и несъмнено беше мъртъв.

В далечината се чу накъсания вой на приближаващи се полицейски коли. Отвори вратата на нисана и измъкна на улицата трупа на шофьора. Претърси го, но не откри никакви документи. Предположи, че няма да намери такива и у партньора му, който лежеше мъртъв на тротоара.

Огледа се отново и този път видя някакъв малоумник да го снима с мобилния си телефон. Без да се замисля, вдигна оръжието си и го насочи към младежа.

— Хвърли го — нареди му Харват.

Ужасеният студент направи, каквото му беше казано, и побягна. Харват се наведе и взе телефона от земята. Воят на полицейските сирени се приближаваше. Нямаше много време.

Скочи във все още работещия нисан и даде назад, за да освободи пътя на колата си. Сетне, внимавайки да не остави никакви следи, претърси бързо нисана за нещо, което да му подскаже кои са били нападателите му — козирките против слънце, нишата до скоростната кутия, жабката. Всичко беше празно.

След като взе оръжието на убития, Харват изскочи от колата и използва конфискувания телефон, за да направи две бързи снимки на шофьора и на номера на колата. Снима и тялото на нападателя с анорака, който, както и очакваше, също не носеше документи, и хвърли оръжията на задната седалка на своя шевролет.

Взе два стари парцала, които държеше отзад, уви ги около предния и задния номер на колата си и скочи зад волана. Сетне гумите на шевролета изпищяха и Харват се отдалечи бързо от кампуса на Вирджинския университет.