Брад Тор
Последният патриот (25)

Глава 25

Беше се появил неочаквано. Не че това беше особено трудно при толкова много хора, но Харват трябваше да усети приближаването му. Трябваше да бъде много по-бдителен.

Английският на мъжа беше перфектен. Харват веднага отхвърли възможността да е французин. Може би охраняваше Бертран, но това му се струваше малко вероятно. Все още не беше сторил нищо на букиниста, което да оправдае подобна реакция. За това, което възнамеряваше да направи, Харват смяташе да изчака, докато излязат навън и се отдалечат от галерията. Следователно оставаше само една друга възможност.

Мъжът сигурно беше другият кандидат за „Дон Кихот“. „Конкуренцията“, както се бе изразил букинистът, с която имаше среща след тридесет минути.

Който и да беше този тайнствен тип, пистолетът му беше опрян в гърба на Харват. И колкото и да беше ядосан, че са го изненадали така лесно, на Харват не му оставаше нищо друго, освен да се подчинява на заповедите.

Със свободната си ръка мъжът сграбчи тънката като тръстика ръка на Рене Бертран, показа му набързо оръжието си, избута търговеца към Харват и ги подкара пред себе си. Ужасен, Бертран едва можа да промълви:

— Вие?

Мозъкът на Харват трескаво търсеше изход, някакъв начин да отвлече вниманието на мъжа зад себе си и да му отнеме пистолета, но не можеше да направи почти нищо. Бяха обградени отвсякъде от тълпата и бавно се придвижваха към изхода. Усещаше как нападателят диша във врата му. Между Харват и хората пред него нямаше почти никакво разстояние. Да се надява, че ще се отвори място, за да предизвика хаос и да отвлече вниманието на противника си, беше все едно да се моли за чудо. Но ето, че чудото се случи.

Сред подскачащите глави на хората пред себе си той съзря трима френски полицаи, които стояха близо до изхода. Единият от тях оглеждаше лицата в тълпата, след това поглеждаше някакъв лист хартия, който държеше в ръката си.

Въоръженият мъж също ги забеляза. Стисна по-здраво ръката на търговеца, притисна пистолета плътно в гърба на Харват и каза:

— Едно погрешно движение и ще ви убия преди полицията да е разбрала какво става.

Харват не се и съмняваше, че ще го направи. Единствената му надежда беше, че полицията го търси, и че портретът върху листа в ръката на полицая е неговият.

Когато приближиха изхода, тълпата пред тях започна да оредява и полицаят тъкмо се вглеждаше в лицата на хората край Харват. Знаейки, че похитителят им не може да види лицето му, Харват започна бързо да върти очи с надеждата, че ще привлече вниманието на полицаите.

Погледна вляво от себе си и видя, че търговецът е плувнал в пот и целият трепери. Вероятно се страхуваше до смърт от мъжа зад тях, но може би имаше и друга причина. Скоро разбра каква е тя.

Когато стигнаха до изхода, полицаят с листа в ръка ги разпозна. Провери още веднъж и след това даде сигнал на колегите си. Единият от тях веднага се обади по радиостанцията си.

Харват беше сигурен, че са разпознали него, но полицаите извадиха оръжието си и извикаха на Рене Бертран да спре.

Реакцията на похитителя им беше незабавна. Насочи своя „Хеклър & Кох“ покрай дясната страна на Харват и бързо стреля няколко пъти. Във фоайето на Гран Пале настъпи същински ад.