Брад Тор
Последният патриот (53)

Глава 53

Озбек не разбра какво става, докато Расмусен не извика „Ударен съм“ и после всичко наоколо започна да експлодира.

Втурна се към банята и се хвърли в чугунената вана, точно когато куршумите започнаха да рикошират в нея. Нападателят използваше заглушител и стреляше направо през гипсовата стена.

Озбек включи микрофона си:

— Рас, тежко ли си ранен?

— Да — отговори Расмусен. — Кучият син ме простреля в крака. Целият съм в кръв.

Двамата мъже носеха военни панталони, производство на компанията „Блекхоук Индъстрис“, снабдени с турникет.

— Стегни го — заповяда Озбек, макар да предполагаше, че колегата му вече го прави.

Изкрещявайки от болка, Расмусен вдигна капака на джоба си и завъртя малкото бакелитово лостче, при което специалният шнур стегна горната част на бедрото му, спирайки притока на кръв. Панталоните бяха изработени така, че да намалят максимално загубата на кръв и раненият да може да се върне в боя, колкото може по-скоро. Всички в екипа на Озбек ги носеха и тренираха с тях.

Озбек се канеше да поиска потвърждение от Расмусен дали е активирал турникета си, когато чу нова серия от изстрели.

— Кучи син! — изпъшка Расмусен по микрофона.

— Прикрий се — нареди Озбек.

— Направих го — отвърна колегата му. — Но този задник знае точно къде се намирам.

Озбек понечи да излезе от ваната, когато приглушените изстрели отново започнаха да рикошират в нея. Откъде знае точно къде сме?

Надигна глава, за да види дали наоколо няма камери, които да издават позициите им и в следващия миг усети сърцето си да пропада в стомаха му. Устройството за термално виждане!

Щракна предавателя в бърза последователност. Нищо. Опита още веднъж да се свърже с Уитком и когато получи седем кликвания в ритъма на песента „Бръснене и подстрижка за долар“, разбра, че е мъртва. Знаеше също, че той и Расмусен са лесни мишени. Стрелецът разполагаше не само с термалното устройство, но и с радиото на Уитком. Онова, което нямаше обаче, беше тяхната променлива честота.

Не беше нужно Озбек да казва на Расмусен да включи на друга честота. Чу изщракване и вече бяха на друг канал.

— Той има термален апарат, нали? — прошепна Расмусен с напрегнат глас. Не си направи труда да попита за Уитком. Не искаше да знае отговора.

— Да — отвърна Озбек, поглеждайки към огледалото на банята, което висеше на единия си дюбел. Отражението в счупеното стъкло му показа откъде бяха дошли куршумите през гипсовата стена. — Стреля хоризонтално през интервал от десет-петнайсет сантиметра.

— Какво да правим?

Озбек бързо трябваше да измисли нещо. Ако той и Расмусен започнеха да стрелят на сляпо, куршумите им можеха да проникнат в някой от съседните апартаменти и да причинят смъртта на невинни хора. Ако останеха там и не предприемеха нищо, това означаваше гибел за тях и Дод щеше да се измъкне.

Ако можеше нападателят им да не ги вижда!

Изведнъж на Озбек му хрумна нещо.

— Рас — каза той по радиото, — има ли термостат някъде там?

Расмусен огледа стените с електрическото си фенерче и го намери.

— Да.

— Можеш ли да стигнеш до него?

— Не знам.

— Какво използваш като прикритие? — попита Озбек и завъртя студения кран на ваната.

— Дивана.

— Опитай се да стигнеш до термостата. Трябва да качим температурата колкото може повече.

Расмусен прецени разстоянието и бутна дивана с рамо. Той помръдна едва-едва. Опита още веднъж, този път по-силно и резултатът беше малко по-добър. При третото бутване около него се посипаха куршуми, които дойдоха през стената.

Пълзейки зад дивана, раненият агент на ЦРУ, стигна до библиотеката и я дръпна с всичка силна, отмествайки я от стената, като в същото време внимаваше да не я събори. Когато беше вече достатъчно далече, той се мушна зад нея и се добра до термостата, който беше в другия й край.

Расмусен се оттласна със здравия си крак, протегна ръка и завъртя регулатора на температурата до края.

Отпусна се на пода в мига, в който нова серия куршуми минаха през библиотеката и се забиха в стената, до която току-що бе стоял.

— Готово — каза Расмусен.

— Стой там — нареди Озбек и се пъхна напълно облечен и със защитната жилетка във ваната, която бързо се пълнеше с ледено студена вода.

Озбек знаеше, че се излага на голям риск, но нямаше какво да направи. Ключът на успеха беше да уцели правилният момент, в който да излезе от ваната.

Ако отоплението работеше що годе добре, малкият апартамент щеше да се затопли бързо. Колкото по-дълго изчакаше, толкова по-вероятно беше планът му да проработи, но същото беше вярно и за стрелеца.

Озбек знаеше, че може да свали телесната си температура съвсем малко, но и това може би щеше да помогне. Термалният визьор беше от по-старо поколение и имаше своите ограничения. Трябваше да доближи температурата си колкото може повече до тази на апартамента и по този начин термалният сигнал щеше да стане почти невидим. И когато това станеше, трябваше да действа бързо. Беше ясно, че нападателят се е фокусирал изцяло върху ранения мъж. Още три серии куршуми дойдоха от стената, които направиха библиотеката на трески и се забиваха в дивана.

Очевидно на този етап стрелецът беше решил да не се занимава с Озбек. Вероятно смяташе първо да елиминира Расмусен, който беше във всекидневната, сетне да проникне в апартамента през входната врата и едва след това да атакува другия си противник.

Озбек знаеше, че не могат да чакат повече.

— Рас — каза той по микрофона. — Качи ли се температурата вече там?

— Не мога да видя термостата, но става горещо — отвърна той.

— Добре, прекъсвам връзката и излизам навън. Не стреляй по мен.

— Прието — потвърди Расмусен.

Озбек махна слушалката от ухото си, потопи главата си под водата и остана там, колкото може по-дълго.

Когато излезе навън, бързо намокри една кърпа, уви я около главата си и се измъкна от ваната.