Брад Тор
Последният патриот (71)

Глава 71

Макар да знаеше, че не може да бъде видян, Матю Дод стоеше като окаменял. Дори не дишаше. Притиснал монокъла за нощно виждане до окото си, той наблюдаваше Скот Харват, докато той се дръпна от прозореца и изчезна от погледа му.

Дод свали монокъла и погледна своя „Омега“. Бяха минали само няколко минути след поредния кръгъл час. Хората вътре очевидно стояха на пост на смени. Това беше добре. Той умееше да чака. Облегна се на едно дърво, извади от раницата си бутилка вода и отпи голяма глътка.

Мислено се върна към разговора си с шейх Омар. Въпреки, че арабинът го беше уверил, че ще го остави да се справи с проблема, както намери за добре, той все пак се беше опитал да вземе нещата под свой контрол. Омар искаше Никълс мъртъв и ако това означаваше да бъдат убити хората, които го пазеха, или други цивилни, смяташе го за съвсем нормално. Деликатността и финеса му бяха непознати.

Дод се беше опитал да обясни, че ликвидирането на Никълс нямаше да реши проблема им. Джек Рътлидж просто щеше да намери друг човек, който да се заеме с работата. Онова, от което се нуждаеха, беше информация. Те всички знаеха слуховете за съдържанието на последното откровение на Мохамед. Знаеха също, че ако то бъде разкрито, истинският чист ислям ще спре да съществува.

Фокусът на усилията им сега трябваше да бъде върху онова, което знаеше Никълс и доколко близо беше до крайната си цел.

Убиецът знаеше от предварителните си проучвания, че без тома на „Дон Кихот“ Никълс нямаше никакъв шанс за успех. След това професорът се беше сдобил с него и въпреки всичките усилия на Дод, сега той го използваше, за да завърши работата си. Но от кореспонденцията си с Никълс, представяйки се за Халифа, Дод беше научил, че книгата не е донесла бързи отговори. Професорът все още не успяваше да нареди сложния пъзъл от елементи. И въпреки откровения тон в писмата му, Дод чувстваше, че Никълс не му казва всичко, което знае. Точно тогава му хрумна идеята с флаш-устройството.

То беше заразено с усъвършенстван Троянски кон, който не можеше да бъде засечен по никакъв начин. Щом флашката се включеше в компютъра на професора, така наречената „ехо програма“ щеше веднага да се инсталира в него. И следващият път, когато Никълс влезеше в интернет, независимо от това дали флаш-устройството е свързано или не, съдържанието на компютъра му щеше да бъде компресирано и изпратено на Дод.

След това при всяко влизане на Никълс в интернет ехо програмата щеше да продължи да предава всякаква ценна информация като комбинации от клавиши, уеб-търсения, имейли и нови файлове. Освен това програмата щеше да осигури дистанционен достъп на наемния убиец до компютъра на професора и всякакви свързани към него периферии като уебкамери и микрофони.

За съжаление флаш-устройството беше активирано само веднъж в едно интернет кафене извън Анаполис. Той си обясни това с намесата на агента на ЦРУ, който преди два дни беше проникнал в жилището му.

Дод не се беше ограничил с това да изпрати куриер във Военноморската академия. Той също беше там, следейки какво се случва. Професорът работеше с двама души — човекът от Гранд Пале, когото Дод беше видял още веднъж в джамията „Билал“, и още един, по-възрастен мъж. Последният се беше опитал да наблюдава събитията от прикритие, но Дод го беше забелязал. По-късно го беше видял да показва документите си на полицаите от Военноморската академия и да заминава с една от техните коли, сядайки на предната седалка. Дод обаче нямаше никаква представа кой е той.

В един момент се беше намесил и агентът на ЦРУ. Дод не го видя до момента, в който той изскочи от една група хора, събаряйки куриера на земята, но през цялото време знаеше, че е някъде там, защото беше забелязал черното му денали.

Това бе същото денали, което беше спряло близо до апартамента му преди два дни — колата бе топла на пипане, а паважът отдолу беше мокър. Мъжът дори не си беше направил труда да смени номера на автомобила си. Вероятно беше предположил, че Дод не е видял колата му преди проникването им в сградата. Нямаше и как да знае, че убиецът беше останал в района, наблюдавайки как качва ранения си колега на предната седалка и безжизненото тяло на жената отзад.

Това, че беше открил колата на агента от ЦРУ във Военноморската академия, беше неочакван късмет. Дод беше пристигнал с малък предавател, в случай че Никълс дойде с колата си. Но понеже тя така и не се появи, той прикрепи устройството към черното денали.

Дод се ръководеше от максимата на ЦРУ, че действието поражда информация. Планът му беше да изкара Никълс на открито, за да събере някакви сведения за него. Шансът му да успее да проследи професора до мястото, където беше отседнал, увенча стратегията му с успех. Сега оставаше само да избере правилното време, за да проникне в къщата.