Брад Тор
Последният патриот (3)

Глава 2

ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ

петък

Скот Харват, тридесет и седем годишен американец изучаваше изумителната жена, седнала до него на масата в кафенето. Русата й коса, с дължина малко под ушите, беше вчесана назад.

— Трябва да вземем решение — каза тя.

Ето, отново темата, която се опитваше да избегне, откакто уби човека, който беше стрелял по нея преди девет месеца.

— Просто искам да съм сигурен, че напълно… — започна той и гласът му потрепери.

— … съм се възстановила? — попита тя, като завърши изречението вместо него.

Харват кимна.

— Скот, от момента, когато напуснахме Съединените щати, въпросът не е дали съм се възстановила. Добре съм. Не на сто процента, но вероятно по-добре няма да бъда.

— Не си сигурна.

Трейси Хейстингс се усмихна. Преди да попадне под прицела на убиеца, решен да отмъсти на Харват, Трейси беше специалист по обезвреждане на взривове във военноморските сили. Беше загубила едното от светлосините си блестящи очи при деактивирането на самоделно взривно устройство, което избухна преждевременно в ръцете й. Въпреки че лицето й беше обезобразено, пластичните хирурзи свършиха работата си отлично и белезите почти не се забелязваха.

Хейстингс и преди бе поддържала формата си, но след инцидента редовно се занимаваше с фитнес. Тялото й беше по-добре изваяно отколкото на всяка друга жена, която Харват познаваше. Трейси се чувстваше неловко поради белезите и изкуственото си око, с което хирурзите бяха заменили липсващото, но често се шегуваше, че има тяло, за което мъжете са готови да умрат и лице, което да им попречи да го направят.

Харват упорито се опитваше да извади тази шега от репертоара й. Тя беше най-красивата жена, която беше срещал и след време усилията му бяха възнаградени. Колкото повече се сближаваха, и колкото по-сигурна се чувстваше Трейси с него, толкова по-малка нужда имаше от подобна самоирония.

Същото можеше да се каже и за Харват. Десет години по-възрастен от Трейси, той се държеше саркастично, за да държи другите на разстояние. Сега, обаче, използваше сарказма си, за да я разсмее.

Беше висок към метър и осемдесет, имаше приятно лице с изсечени черти, пясъчноруса коса, ведри сини очи и тренирано тяло. Двамата бяха хубава двойка.

— Искаш ли да ти кажа какво мисля? — попита тя. — Мисля, че въпросът по-скоро опира до твоето възстановяване, а не до моето.

Харват понечи да възрази, но Трейси постави ръката си върху неговата и каза:

— Трябва да оставим случилото се зад себе си и да продължим нататък.

Бяха заедно по-малко от година, но тя го познаваше по-добре от всеки друг. Знаеше, че той никога няма да е щастлив, ако води обикновен живот. Самата му същност и начинът, по който гледаше на себе си, се определяха от онова, което правеше. Той трябваше да се върне към работата си, дори и ако беше нужно непрекъснато да му го натяква.

Харват измъкна ръката си изпод нейната. Не можеше да забрави случилото се. Не можеше да забрави как намери Трейси в локва от кръв с куршум в тила, нито как президентът му попречи да спре онзи човек, който беше взел на прицел близките му. Според някои от приятелите му Харват вероятно страдаше от посттравматичен стрес, но по думите на един армейски полковник, с когото веднъж тренираха заедно, той нямаше проблем с посттравматичния стрес, а го причиняваше на други хора.

— Не можем да продължаваме да живеем като чергари — настояваше Трейси. — Трябва да се върнем в реалния свят и да вземем живота си в ръце. А ти трябва да помислиш за връщане на работа.

— Шансът да се върна на работа при Джек Рътлидж е толкова голям, колкото и да работя за някоя терористична организация. С това вече е свършено — каза той.

Бивш „тюлен“ от военноморските сили, Харват се беше присъединил към Сикрет сървис^[1], за да помогне за укрепването на способността на Белия дом да предотвратява и реагира на терористични атаки. Беше перфектен в онова, което правеше, и стана най-добрият агент на президента, работещ под прикритие срещу тероризма.

Толкова беше добър, че президентът специално за него създаде свръхсекретна програма за борба с тероризма, известна като проекта „Апекс“. Задачата й беше да се противопостави на международните терористи, които атакуваха американците и техните интереси както на собствената им територия, така и в чужбина. Тази задача беше постигната чрез едно просто правило: докато терористите отказват да играят по правилата, Харват също нямаше да се съобразява с тях.

Проектът „Апекс“ беше под шапката на малко известен отдел на Департамента по вътрешна сигурност, известен като Бюро за международна помощ при разследване, накратко БМПР. Формално мисията на БМПР беше да оказва съдействие на полицейските сили, армията и разузнавателните агенции на други страни за предотвратяване на терористични действия. В този смисъл задачата на Харват съответстваше с официалната дейност на БМПР. На практика обаче след събитията от 11 септември 2001 г. той беше свръхсекретен войник, когото президентът изпращаше срещу враговете на Съединените щати навсякъде, по всяко време и въоръжен с всичко, което му е необходимо, за да си свърши работата.

Но с тази част от живота на Харват беше свършено. Минаха години, докато осъзнае, че кариерата му в борбата против тероризма е несъвместима с това, което наистина желаеше — да има семейство, да има кой да го чака, когато се прибере у дома, да има някой, с когото да сподели живота си.

Да започне връзка за него не беше проблем. Проблемът беше да задържи тази връзка. Трейси Хейстингс беше най-хубавото, което се бе случило в живота му, и той нямаше намерение да я остави да си отиде. За пръв път от много време Скот Харват беше наистина щастлив.

— Не се налага да се върнем веднага — каза Трейси, прекъсвайки мислите му. — Можем да почакаме до ноември, нека първо да минат изборите. След това идва Коледа, президентът ще встъпи в длъжност през януари. Ако не пренапишат конституцията и не изберат Рътлидж за трети мандат, ще работиш със съвсем нов президент.

Харват тъкмо се канеше да й отговори, когато погледна случайно към улицата и забеляза един добре облечен арабин да вади парче тел изпод сакото си. Мъжът отключи без усилие едно бледосиньо пежо, качи се в него, затвори вратата и се скри от погледа му под линията на прозореца.

Без да знае защо, нещо вътре в Харват му подсказа, че това не е просто кражба на кола.