Брад Тор
Последният патриот (4)

Глава 3

В Париж сигурно често се крадяха коли, но Харват никога не беше виждал такава кражба. Не беше виждал никога и толкова елегантно облечен крадец.

Колкото и да се мъчеше да се отърси от стария си начин на живот, инстинктът му работеше и не пропускаше нищо от заобикалящата го среда. Ако на едно овчарско куче му е омръзнало да гони вълците, това не значи, че на вълците им е омръзнало да нападат овци.

— Какво има? — попита Трейси, проследила погледа му към улицата.

— Някой току-що се вмъкна в чуждо пежо.

И двамата чуха как моторът на колата запали и главата на крадеца се появи над контролното табло. Вместо да потегли, той просто си седеше вътре.

— Какво прави той? — попита тя.

Харват тъкмо щеше да отговори, когато видя да се приближава един сребрист мерцедес седан. Крадецът сигурно също го беше видял, защото веднага даде мигач и се отдели от тротоара, като освободи място за паркиране на мерцедеса.

Харват беше прекарал достатъчно време в градове като Ню Йорк, за да знае, че хората са способни на какво ли не, само за да си осигурят място за паркиране, но чак пък да откраднат кола? Беше просто нелепо.

След като пежото потегли, мястото му бе заето от мерцедеса.

Едва беше паркирал и един друг добре облечен арабин отвори вратата, огледа улицата в двете посоки, излезе и тръгна нанякъде.

Трейси отново погледна Харват.

— Какво става, по дяволите?

— Нямам представа — отвърна й той. — Не го видях да включва алармата на колата. А ти?

Тя поклати глава.

За секунда-две Харват огледа мерцедеса, после извади банкнота от двадесет евро, остави я на масата и се обърна към нея:

— Да вървим.

Трейси се подчини.

На тротоара той я хвана под ръка и ускори крачка.

— Не трябва ли да направим нещо? — попита Трейси.

— Правим — отвърна й Харват. — Махаме се оттук.

— Имам предвид да съобщим за онова, което видяхме.

След като се оттегли от борбата с тероризма, Харват се стараеше да не се набива на очи. Мразеше бюрокрацията, а бюрократите в парижката полиция бяха сред най-неприятните. Но все пак Трейси беше права. В това, което току-що бяха видели, нямаше смисъл. Може би беше дреболия, но Харват се съмняваше.

— Ще се обадим, щом намерим телефон — каза той.

Вратата на една малка книжарница пред тях се отвори и оттам излезе един човек. На вид малко над петдесетте, със сива брада, чуплива прошарена коса и син блейзър, той едва не се сблъска с Харват и Трейси. Извини се на френски и продължи пътя си към кафенето, което току-що бяха напуснали.

Харват не би отдал значение на случилото се, но съзря шофьора на мерцедеса, застанал близо до ъгъла. Видя го как поглежда някаква снимка в ръцете си и после вдига мобилния си телефон към ухото си.

Арабинът изрече не повече от две думи. Когато кимна и изключи телефона, Харват изведнъж осъзна какво става.

Пусна Трейси, завъртя се и пое след мъжа с блейзъра, като се молеше да го настигне навреме.