Брад Тор
Последният патриот (48)

Глава 48

Номерът на входящото обаждане беше скрит и понеже беше дал номера на своя акаунт само на един човек, Харват предположи, че е Гари Лоулър. Но грешеше.

— Здравей, Скот — каза гласът, докато Харват слагаше слушалките и микрофона, за да приеме обаждането. — Доста време не сме се чували.

Недостатъчно дълго, помисли си Харват, разпознавайки гласа на президента Рътлидж. Обзеха го смесени чувства, сред които и гняв към Лоулър за това, че го беше хванал неподготвен с това обаждане.

— Здравейте, господин Президент — каза той с равен глас.

Рътлидж нямаше никаква причина да очаква топъл прием, след онова, което беше преживял Харват.

— Трябва да поговорим.

— Да, трябва — отвърна Харват и най-безочливо се насочи към приоритетите си. — Какво се прави за Трейси?

Президентът сведе поглед към информацията, която му беше дал Лоулър преди обаждането.

— Тя е получила някакъв оток на мозъка, откъдето идват и болките. Лекарите смятат, че може да е причинено от стрес. Започнало е лечение и ще я държат под наблюдение.

— И какво по-точно правите, за да й помогнете?

— Всичко, каквото мога — каза Рътлидж — и в замяна се нуждая от помощта ти.

Харват мълчеше.

Рътлидж почака известно време, но отговор не последва.

— Знам, че не си съгласен с начина, по който подходих към нещата — поде президентът. — И също, че ме държиш отговорен за онова, което се случи. Приемам това. Но трябва да знаеш, че когато взимах решенията си, както винаги, се ръководех само от това кое е най-добро за страната ни.

— Хора, на които държа, бяха убити, а други бяха ранени — отвърна Харват. — Терорист, мечтаещ за мъст, беше освободен от Гуантанамо и когато започна да преследва близките ми, ми беше казано да не се намесвам и да не предприемам нищо.

— Наистина съжалявам за това, но нямах друг избор. А сега трябва да загърбим този случай и да продължим нататък.

— Извинете ме, господин Президент, но на мен ми е трудно да загърбвам нещата толкова бързо.

Кръвното налягане на Рътлидж започваше да се покачва.

— Искаш да ти заповядам ли? Дотам ли трябва да стигнем? Боже мой, ако ние не можем да се обединим в борбата срещу тези хора, питам се какво я очаква тази нация? Виж, можеш да ме мразиш, колкото искаш, но знам, че мразиш врага повече. Знам също, че колкото и да ти е било тежко, ти никога не си казвал не, когато твоята страна се е нуждаела от помощта ти.

Рътлидж направи дълга пауза преди да продължи:

— Скот, в затруднение сме още от самото начало. Търпим удари от радикалните ислямисти, още от първия ден, в който встъпих в длъжност. Непрекъснато съм спъван от един абсурден котериен Конгрес, чиито членове се интересуват повече как да спасят задниците си, вместо да предприемат онова, което е нужно на Америка.

Дал съм зелена светлина на повече тайни операции от всеки друг президент в историята. Защо ли? Защото Конгресът, републиканците и демократите нямат смелостта да се противопоставят на истинската заплаха, пред която е изправена нацията. Те искат да се занимават с техните глупости, докато Рим гори, но ние имаме шанса да постигнем успех въпреки тях.

Изкарах два мандата, без да мога да отклоня погледа си нито за миг от войната с радикалния ислям. Нямам никакви илюзии за наследството си като президент. Знам, че няма да бъда запомнен с много неща, ако изобщо бъда запомнен с нещо, но мога да приема това. И за момента този въпрос не ме тревожи.

Тревожа се обаче дали ще успея да направя всичко по силите си през ограниченото време, което ми остава, за да консолидирам нацията и да отслабя враговете ни. Независимо кой ще дойде след мен в този кабинет, демократ или републиканец, той с изненада ще открие, че най-добрата възможна политика е да спре отстъплението пред радикалния ислям. И сега ние имаме шанс да променим това разположение на силите.

Харват се загледа в пистолета, който лежеше до лаптопа. До него имаше списък с болниците, в които можеше да е Трейси. Чувстваше се ужасно, че се е озовал в подобно положение, и негодуваше срещу всички, които са допринесли за това, в това число и Трейси. Но независимо от чувствата си към Рътлидж и онова, което се беше случило между тях, той не можеше да му обърне гръб, когато беше нужен. В крайна сметка Харват винаги правеше онова, което трябва да бъде направено, въпреки че понякога получаваше удари под кръста за награда.

Най-накрая каза:

— Какво трябва да направя?

В гласа на Рътлидж можеха да се доловят нотки на облекчение:

— Първо, трябва да те запознаем с цялата ситуация, включително и с това кой според нас е по петите на професор Никълс.

— И след това?

— След това трябва да измислим как да измъкнем теб и книгата от тази страна и да те върнем колкото може по-бързо у дома.