Брад Тор
Последният патриот (69)

Глава 69

Харват протегна ръка към полицата на камината, за да вземе кибрита. Щеше да бъде студена нощ. Ако не запалеше огън, кабинетът никога нямаше да се стопли, което беше едновременно и недостатъкът, и очарованието на това да живееш в историческа сграда.

След като пламъците в камината вече горяха, Харват седна близо до бюрото, на което работеше професорът, взе магическата кутия и попита:

— И сега, когато вече разшифрова бележките на Джеферсън, какво е мястото на Ал Джазари във всичко това.

Никълс прегледа няколко листа върху бюрото си, докато намери онзи, който търсеше.

— Работата на Ал Джазари е била добре позната в ислямския свят и откритията му са били желани от всички. Подобно на Леонардо да Винчи, за да се издържа, той е разчитал на покровителството на богати патрони и на комисионни.

Също като Леонардо, Ал Джазари е бил изцяло отдаден на науката. Още от дванайсети век мюсюлмански учени и изследователи са знаели за многобройните грешки в Корана и за неправилните обяснения на Мохамед за човешкото тяло, земята, звездите и планетите, за които той твърдял, че идвали направо от Аллах. Имало е и сатанински строфи.

Харват знаеше за сатанинските строфи. В отчаян опит да се помири с племето си кураиш, Мохамед започнал да проповядва, че мохамеданите могат да се молят на трите езически богини на кураишите като на техни застъпници пред Аллах.

Но когато осъзнал какво е направил и как е изложил на риск своя монотеизъм, той се отрекъл от всичко и казал, че дяволът е сложил тези думи в устата му. Този рязък обрат още повече разгневил кураишите, а отдръпването на Мохамед от думите му било запомнено в историята и многократно тълкувано, в това число и от Салман Рушди.

— Някои смятат — продължи Никълс, — че подобно на Леонардо Ал Джазари е бил скептичен по отношение на непогрешимостта на вярата, схващане, което е било общоприето по негово време.

Предполага се, че когато Ал Джазари е научил историята за последното откровение на Мохамед и неговото изваждане от Корана, той е бил обсебен от идеята да го открие.

— И успял ли е? — попита Харват.

Никълс си пое дъх.

— Според онова, което е намерил Томас Джеферсън — да, успял е.

Харват даде възможност на професора да продължи.

— Известността на Ал Джазари му е осигурявала достъп до всеки и до всичко в мюсюлманския свят. Той пътувал надлъж и нашир и се срещал с ислямски владетели, свещеници, придворни, търговци, пирати и голям брой учени.

По времето на Ал Джазари мнозина смятали историята за последното откровение на Мохамед по-скоро за мит; повече измислица, отколкото факт. Ако такова нещо наистина е съществувало, защо не е било извадено на светло?

Ал Джазари е смятал, че ако Мохамед действително е бил убит заради последното си откровение, в такъв случай в мюсюлманския свят има сили, които биха убили отново, за да го потулят. И ако тези сили успеели да сложат ръка на това откровение, те със сигурност щели да го унищожат.

Затова той започнал да се движи в средите на хората, които може би знаели за откровението и къде е било скрито — учените и образованите мюсюлмани от неговото време. И колкото повече търсел, толкова повече се убеждавал, че тайната не е изчезнала безследно.

Отнело му много години, много пътувания и много интриги, но Ал Джазари най-накрая го открил — оригиналното копие от последното откровение на Мохамед, продиктувано на главния му писар и подпечатано от самия пророк, малко преди да умре.

— Къде го е намерил? — попита Харват.

Никълс поклати глава.

— Все още не съм дешифрирал тази част от бележките на Джеферсън. Но от онова, което съм разчел, става ясно, че Ал Джазари е бил толкова впечатлен от прочетеното, че се е погрижил откровението да бъде съхранено и да стигне до хората, които търсят истината. Мюсюлманската традиция е добре известна с наказанието, което налага на онези, които богохулстват срещу исляма или изменят на вярата.

— Смърт — отбеляза Харват.

— Именно. Има много обикновени хора и учени, както в мюсюлманската общност, така и извън нея, които чувстват, че ортодоксалният ислям на фундаменталистите не може да оцелее извън контекста на неговите арабски корени от седми век. Поставен редом до науката на двайсет и първи век, логиката и хуманистичната мисъл, той се разпада на съставните си части.

Те смятат, че точно затова ислямът винаги се е основавал на смъртната заплаха. Усъмни се във вярата, кажи лоша дума или се отречи от нея и ще бъдеш убит. Именно тоталитарните методи на действие са заглушавали всякакви несъгласия и са предпазвали исляма от това да се налага да се защитава.

Не е чудно, че онези, които са знаели за последното откровение на Мохамед, са били толкова предпазливи, че да не го огласят.

— Но Ал Джазари го е направил — каза Харват, — така ли?

— Да — отвърна професорът. — Макар да не е било широко известно, Ал Джазари се е погрижил мюсюлманите, които са били готови да научат истината за своята религия и своя патриарх, да стигнат до нея. Било то и с цената на големи усилия.

— Предполагам, че на Джеферсън също му се е наложило да положи големи усилия.

— Съдейки по дневниците му — отговори Никълс, — задачата е била изключително трудна. Той обаче е имал на разположение едно от най-добрите оръжия в света — военноморската пехота на Съединените щати.

— „Към бреговете на Триполи“ — каза Харват, припомняйки си разговора им в Париж.

— Точно така — потвърди Никълс. — В дневника си Джеферсън разказва как през 1805 г. изпратил армейския офицер Уилям Итън заедно с контингент от морската пехота под командването на лейтенант Пресли О’Банън да нападнат Триполи и да свалят местния паша, който бил обявил война на Съединените щати. Това била първата война, която Америка водила на чужда земя.

Итън привлякъл брата на пашата, Хамет — законният престолонаследник на Триполи, който бил изгнаник в Египет, да му помогне в извършването на една малка смяна на режима. Тяхната цел бил богатият и добре укрепен пристанищен град Дерна.

След едночасова тежка бомбардировка от американските кораби „Наутилус“, „Хорнет“ и „Аргус“, командвани от капитан Айзък Хъл, Хамет повел войниците си на югозапад, за да пресече пътя от Триполи, докато морската пехота и подкрепленията от наемници атакували пристанищната крепост.

Много от мюсюлманските войници в Дерна били ужасени от американските бойци и бързо отстъпили, изоставяйки своите оръдия и пушки, без да дадат нито един изстрел. В последвалия хаос и безредици по улиците един малък отряд от морски пехотинци се отделил от другарите си, поемайки на свръхсекретна мисия, възложена им лично от президента Джеферсън. Задачата им била да проникнат в двореца на губернатора. Възникнало обаче малко препятствие.

Въпреки възраженията на лейтенант О’Банън, след като подсигурили пътя към Триполи, Хамет и арабските му наемници също се насочили към двореца на губернатора. Морските пехотинци на О’Банън получили заповед да влязат в двореца и да го напуснат преди пристигането на хората на Хамет. Главната им цел била да открият една много важна вещ, поискана лично от президента.

— Нека да отгатна — каза Харват. — Тази много важна вещ е била свързана по някакъв начин с Ал Джазари.

Никълс кимна.

— Морските пехотинци водели ръкопашни боеве и престрелки през целия път към двореца. Също като другарите си, които се биели за пристанището, те проявили безпримерна храброст, която щяла да служи като образец за всяка една акция на морската пехота в бъдеще.

Час и петнайсет минути след началото на щурма лейтенант О’Банън издигнал американския флаг над крепостта. Това бил първият случай, когато звездите и ивиците се развели над бойници отвъд Атлантика. Скоро специалният отряд на О’Банън се върнал, след като успешно изпълнил мисията си.

Итън удържал града, отблъсквайки една контраатака, и искал да продължи към Триполи, но бил спрян от Джеферсън, който предпочитал вместо това да сключи мирен договор и да уреди освобождаването на американците, които били държани в плен в Триполи, по-специално екипажа на американския кораб „Филаделфия“, който бил заседнал в залива преди година и половина.

Макар Итън, също както и О’Банън и хората му, да се върнал у дома като герой, той до края на живота си имал зъб на Джеферсън за това, че му е попречил да си свърши работата докрай. Всъщност Итън никога не разбрал за тайната операция на специалния отряд от морски пехотинци и истинската причина за нападението над Дерна.

Интересна подробност е, че след тази победа принц Хамет връчил на лейтенант О’Банън ятаган, принадлежал години наред на неговите съплеменници мамелюците, като признание за неговата смелост и тази на хората му. Това е всъщност моделът на сабята, който морските пехотинци използват до ден-днешен.

Харват стана, остави старинната кутия на масата и отиде да хвърли още една цепеница в камината.

— Макар и като човек от флота — каза той, — трябва да призная, че морските пехотинци имат впечатляваща история. Странно е обаче, че никога не съм чувал за тайната операция в Дерна.

— Никой не е чувал — отвърна Никълс. — Дори и в Конгреса. Току-що разшифровах текста на Джеферсън, който се отнася за това. Следвайки заповедите му, морските пехотинци отнесли тази тайна в гроба си.

— А какво е станало с онази вещ, за която са били изпратени в двореца в Дерна?

Професорът махна с ръка над бележките си и каза:

— Точно това е мистерията, която трябва да разбулим.