Брад Тор
Последният патриот (33)

Глава 33

Отказът на трима шофьори на такси да го откарат може и да не беше достатъчно основание за безпокойство, но един поглед към Клиши су Боа убеди Харват, че решението му да остави Трейси и Никълс на баржата е било правилно.

Не че имаше голям избор. Поради главоболието си Трейси беше почти неподвижна, а това означаваше, че единственият, който може да държи Рене Бертран под око е професорът. Освен това в неспокоен квартал като този те по-скоро биха му пречили, вместо да му бъдат в помощ.

Клиши су Боа беше една мизерна дупка с разнебитени общински жилища. Нямаше станция на метрото, дори крайградският влак не спираше тук. Стените на сградите бяха изпъстрени с графити, групи младежи с нагли лица, облечени по последната гангстерска мода, изникваха като плевели на всеки ъгъл. С изключение на езика, кварталът с нищо не се различаваше от гетата в Комптън^[1] и Куинс.

Джамията „Билал“ се оказа порутен двуетажен склад между месарница, където освен месо продаваха и сладкиши, и обществена баня, или хамам. Спряха пред нея и шофьорът на таксито, млад алжирски имигрант на име Муса, предложи на Харват да го изчака.

Харват учтиво отказа, но момчето беше упорито. Харват му беше допаднал. За пръв път возеше пътник, който не само не го молеше да спре американския фънк, но и можеше да разговаря с него за тази музика надълго и нашироко. Всеки, който беше слушал седемте парчета от албума Standing on the Verge of Getting It On за него беше пич.

Муса не живееше в Клиши су Боа, но познаваше репутацията на квартала и успя да убеди Харват с аргумента, че да намери такси, след като си свърши работата в джамията, е не само невъзможно, но и доста опасно.

Младежът беше прав. Харват му даде сто евро и му каза да се навърта наоколо. Шофьорът посочи към едно кафене отсреща и му обясни, че ако не го види в таксито, когато свърши, най-вероятно ще бъде там.

Харват му благодари и излезе от колата с дипломатическо куфарче и друг малък куфар на колелца, който беше купил, подготвяйки се за посещението си в джамията.

Напускането на баржата беше една от най-опасните части на операцията. Вече не се питаше дали полицията е разпространила снимката му. Това със сигурност беше факт след стрелбата в Гран Пале. Освен това предполагаше, че са го свързали и със сутрешния атентат. Ето защо първата му работа беше да се сдобие с някои неща, с помощта на които да промени външността си.

После купи дипломатическото куфарче и другия куфар и се отби в един от магазините за художници, каквито имаше едва ли не на всеки ъгъл в Париж. С посещението в една книжарница за книги втора ръка и магазин за компютри пазаруването му приключи и той се върна на баржата.

Никълс свали от електронната си поща сканираните страници от „Дон Кихот“, които Бертран му беше изпратил. Разполагаха само с корицата и първите пет страници, но и те щяха да свършат работа. Изпробваха няколко вида хартия и накрая с новия принтер, който Харват бе купил, успяха да отпечатат копия, които бяха възможно най-близо до оригинала.

Поставиха копията в малката фурна в кухнята, за да добият патината на стара хартия. Фалшификатът нямаше да издържи на една по-внимателна проверка, но не беше и нужно. Целта беше Харват да успее да излезе от джамията, преди някой да разбере, че е подменил книгата. Най-трудната част от плана беше как да отвлече вниманието на хората там. Тогава на Трейси й беше хрумнала идеята за алармата в куфара. Затова преди да се качи в таксито, което го откара в Клиши су Боа, Харват се отби в един магазин за авточасти в покрайнините на Париж.

В плана имаше слаби места, но никоя операция не е на сто процента подсигурена. Винаги може да се случи нещо непредвидено. Като се имаше предвид ограниченото време и още по-ограничените ресурси, с които разполагаха, този план беше единствената им надежда.

Харват не мислеше, че в джамията „Билал“ ще го претърсват, но не искаше да носи оръжие, за да не би все пак да го направят. Реши да отиде невъоръжен. Ако го хванеха с оръжие, прикритието му веднага щеше да отиде по дяволите и нямаше да имат друга възможност да вземат книгата. Докато спореха как да изиграе ролята на всеотдаен и малко наивен учен, откриха идеалния начин за успешното изпълнение на плана.

И ето че Харват вече беше пред вратата на джамията. Пое си дълбоко дъх и се съсредоточи върху това, което трябваше да направи. Пристъпеше ли веднъж през вратата, връщане назад нямаше да има.