Брад Тор
Последният патриот (73)

Глава 73

Харват се събуди от звука на дръжката на вратата, която нечия ръка завъртя бавно. Грабна пистолета си, скочи от леглото и се стрелна към стената до вратата. Притиснат до нея, Харват наблюдаваше как дръжката спря да се върти и вратата започна тихо да се отваря. Завъртайки се леко, той вдигна пистолета пред гърдите си, а лявата му ръка увисна във въздуха пред тялото му.

Когато мъжът се появи, Харват го сграбчи за ризата, притисна пистолета си до главата му и го завъртя на сто и осемдесет градуса. Той се блъсна в стената и главата му изкънтя от удара. В следващия момент изведнъж осъзна кой е този човек.

— Луд ли си? — каза Харват, пускайки Никълс. — Изрично те предупредих да не правиш такива неща. Можех да те убия.

Професорът беше замаян от удара, но преодоля усещането.

— Гари е повален — прошепна той уплашено.

Умът на Харват моментално превключи на режим опасност.

— Къде е той?

— В кухнята. По пода има кръв.

Харват тъкмо щеше да отговори, когато подът пред стаята изскърца. Вдигна пръст пред устните си и даде знак на Никълс да не мърда. Професорът кимна и се притисна до стената.

Дъските на пода отново изстенаха. Този пъти по-близо. Харват вдигна пистолета си и се приготви да стреля.

Частица от секундата по-късно Озбек влетя в стаята с вдигнат пистолет, готов за стрелба. Когато видя Харват, свали оръжието.

— Какво става, по дяволите? — попита той.

— Гари е повален в кухнята — отвърна Харват.

Озбек отстъпи назад, така че Харват да може да мине.

— Да вървим.

Харват нареди на Никълс да остане в стаята и да заключи вратата. Сетне той и Озбек се насочиха към стълбището.

В ума му се мярнаха образи от времето, когато слезе по същите тези стълби, за да намери Трейси цялата в кръв. Но трябваше да прогони тези спомени. В къщата имаше невидима заплаха и ако не се концентрираше, щеше да бъде убит.

Харват затръшна една метална врата в паметта си и се съсредоточи над онова, което трябваше да бъде направено.

Той и Озбек се прикриваха един друг, докато слизаха по стълбите. Във вестибюла Харват забеляза, че входната врата е открехната. Таблото на алармената система показваше, че е в изправност и в момента работи, което означаваше, че не си е свършила работата.

Даде знак на Озбек и двамата тръгнаха дебнешком по тесния коридор към кухнята. Още преди да влязат, Харват видя обувките на Лоулър и крачолите на панталоните му.

Много предпазливо, двамата мъже се промъкнаха в кухнята, проверявайки всяко възможно укритие, докато се убедиха, че всичко е чисто. След това Озбек осигури прикритие, докато Харват се спусна към Лоулър.

Под главата му върху пода се беше образувала локва кръв. Със свито гърло, Харват протегна ръка към Гари, надявайки се, че ще намери пулса му. За негово облекчение сърцето му все още биеше и когато наведе глава, чу дишането му.

Огледа лицето, главата и шията му за някаква огнестрелна рана, но такава нямаше. Грабна една кухненска кърпа от вратичката на фурната и я подложи внимателно под главата на Гари. Нищо повече не можеше да направи за приятеля си, докато не хванеше онзи, който му беше сторил това.

Изправяйки се, Харват видя тактическата карабина, която лежеше на кухненския плот. Пълнителят беше свален и сложен до нея, както и един куршум, който вероятно е бил в патронника. Много странно.

Харват взе патрона и пъхна пълнителя в задния си джоб, така че оръжието да не може да бъде използвано срещу тях.

Приближавайки се към кабинета, Харват разбра, че онзи, който беше проникнал в къщата, отдавна вече не беше тук. На бюрото, на което работеше Никълс, нямаше почти нищо. Всички книжа, лаптопа му, бележките му, както и кутията на Джеферсън и шифровото колело бяха изчезнали.

Това беше достатъчно, за да се досети какво се е случило. Дод беше намерил къщата му. Единственият въпрос в този момент беше как?

Но отговорът трябваше да почака. Харват остави Гари на грижите на Озбек и Никълс, грабна един фенер и тръгна навън. Откраднатите неща бяха безценни. Макар да беше сигурен, че Дод отдавна е изчезнал, все пак искаше да провери дали неволно не е оставил някаква следа. При такъв голям залог беше длъжен да направи поне това.

След като обходи района, намери едно място, където тревата и храстите бяха смачкани. Очевидно убиецът се беше крил тук, но не беше оставил нищо след себе си.

Проследи с поглед пътеката, по която вероятно беше дошъл, стигайки до мястото при главния път, откъдето беше блокирал алармената система на „Бишъпс Гейт“. Харват можеше да осигури специалист, който да снеме отпечатъци, но се съмняваше, че Дод е бил толкова невнимателен, че да намерят нещо. Освен това не беше нужно някой да му казва нещо, което вече знаеше. Матю Дод бе проникнал в дома му, това беше извън съмнение. По-скоро искаше да узнае къде е отишъл.

Харват продължи да оглежда района до пристигането на линейката за Гари, но не откри нищо. Дод сякаш се беше изпарил.