Брад Тор
Последният патриот (77)

ГЛАВА 77

Скот каза на Сюзън Фъргюсън толкова, колкото се осмели и докато говореше, уредничката на Монтичело седеше като прикована. Когато свърши, тя несъмнено искаше да му зададе един милион въпроси, но си даде сметка, че моментът не е подходящ.

— Значи вие търсите някакво механично устройство със зъбчати колела, изработено от Ал Джазари и донесено на Джеферсън от морските пехотинци, които са участвали в битката при Дерна през 1805 г., така ли?

Всички кимнаха, след което музейната уредничка протегна ръка към другия документ.

— Разполагаме с още една група рисунки, които приличат на архитектурни чертежи — каза тя.

— Възможно ли е това да е дърводелска конструкция? — попита Харват.

— Определено е дърводелска конструкция.

— Изглежда ли ти познато? — намеси се Никълс.

Фъргюсън отново се надвеси над документа с лупата си.

— Монтичело е бил рай за дърводелеца. Джеферсън е проектирал всеки фриз, всеки корниз и всеки фронтон. Те са навсякъде.

— Но въпреки това не ти е познато?

Музейната уредничка отвори една книга, озаглавена Les Edifices Antiques de Rome^[1], на петдесета страница.

— Това е детайл от коринтския храм на Антоний и Фаустина в Рим. Джеферсън е използвал този чертеж за фриза във вестибюла.

Харват се вгледа в рисунката на Джеферсън и страницата от книгата, сложени една до друга.

— Те са почти идентични.

Фъргюсън кимна.

— Споменахте, че този ислямски изобретател е бил прочут със своите часовници.

— Да — отвърна Харват. — Защо?

— Защото — отвърна Никълс — Големият часовник на Джеферсън се намира именно във вестибюла.

Фъргюсън го погледна.

— Той не е бил местен от Монтичело от монтирането му през 1805 г.

— Трябва да видим този часовник — каза Харват.

— Но той не е дело на ислямския изобретател. Бил е направен от един майстор на часовници от Филаделфия на име Питър Спрък.

Никълс видя една книга за Монтичело на масата и я взе. Прелисти я и намери раздела, посветен на големия часовник.

— Часовникът действително е бил изработен от Спрък — отбеляза професорът, — но е бил проектиран от Джеферсън до последния детайл, включително размера на зъбчатите колелета и броя на зъбците им.

— Кога е бил изработен? — попита Харват Никълс потърси точната дата.

— 1792-ра. Три години след завръщането му от Париж.

Харват погледна отново към Сюзън Фъргюсън и повтори:

— Наистина трябва да видим този часовник.

Музейната уредничка хвърли поглед на часовника си.

— Монтичело отваря за посетители след половин час. Трябва да побързаме.