Брад Тор
Последният патриот (7)

Глава 6

Озбек пристъпи към масичката и взе папката. По секретната програма „Трансепт“ бяха обучени най-изкусните убийци, които работеха за Централното разузнавателно управление. И тъй като официално американското правителство и ЦРУ не одобряваха убийствата, формално програмата „Трансепт“ не съществуваше.

— Селек иска лично да се заемеш с това — каза Расмусен и взе сложния дървен пъзел, който Озбек държеше на масата си.

Селек беше директорът на НСС. Озбек, който преглеждаше досието, повдигна вежди.

— Защо аз?

— Случаят е заплетен.

— Ясно, но какво му е заплетеното?

— В неделя вечерта при Мемориала на Джеферсън е станало убийство — отвърна Расмусен.

Озбек приключи с досието и го върна на колегата си.

— Е, и?

— Някой е убил служителка на Фондацията за американско-ислямски връзки. Чувал ли си за тях?

Да, беше чувал. Финансираната от Саудитска Арабия Фондация за американско-ислямски връзки, или ФАИВ, както я наричаха, беше една от най-големите и влиятелни ислямски организации в Съединените щати. Имаше офиси из цялата страна и нейните представители се втурваха към микрофоните всеки път, когато някой мюсюлманин биваше обвинен в нещо и като грамофонна плоча започваха да се оплакват от ислямофобия, още преди да са разбрали какви са фактите.

Мюсюлмани, заловени със самоделни бомби в багажника на колата им? Били са фойерверки, а полицаят, който ги е спрял, изпитва фанатична ненавист към мюсюлманите.

Ислямски духовници, пътуващи със самолет, се молят на висок глас на летището, подиграват се с Америка на арабски език, сменят местата си, за да се подредят като терористите, които отвлякоха самолетите на 11 септември, и макар да не са с наднормено тегло, искат удължители за предпазните колани, които могат да се използват като оръжие, и ги оставят под седалките? Горките хора, единствената им вина е, че са мюсюлмани. ФАИВ ще помогне на имамите да съгласуват жалбите си срещу ислямофобите в самолета, които са се уплашили без никаква причина и са се оплакали на екипажа от напълно нормалните действия на тези хора.

Действията на ФАИВ непрестанно предизвикваха напрежение в страната. Те критикуваха открито ФБР заради публикуването на снимки на хора от Близкия изток, заподозрени, че са наблюдавали фериботите в щата Вашингтон с лоши намерения. Редакторите от вестник „Чико Ентърпрайз Рекърд“ бяха наречени малодушни страхливци, защото отказали да публикуват други подробности, освен възрастта на група лица, които следили активно работата на пожарните в цяла Северна Калифорния с фотоапарати и видеокамери. Когато пожарникарите ги попитали какво, по дяволите, правят там, арабите избягали с чакащите ги наблизо коли.

Според Озбек във Фондацията за американско-ислямски връзки нямаше нищо „американско“ и думата би трябвало да се заличи от името й. Това беше чисто и просто организация, убедена в превъзходството на исляма, която искаше американското правителство да бъде свалено и заменено с ислямско, чието управление да се опира на правовите, религиозните и морални норми на шериата. Тези хора извикваха неприязън не само у него, но и у преобладаващата част от почтените, спазващи закона, мюсюлмани в Америка.

Нещо повече, те имаха много солидни връзки във Вашингтон. Макар че не можеше да го докаже, Озбек беше сигурен, че председателят на ФАИВ, Абдул Уалид, е изиграл важна роля за един нечуван скандал в Пентагона, какъвто не бе имало от години.

Единственият съветник на Министерството на отбраната по въпросите на ислямското право и ислямския екстремизъм наскоро беше уволнен, защото високопоставен служител на Пентагона, също мюсюлманин, беше сметнал, че оценките му за исляма са прекалено критични. Все едно насред Втората световна война да бяха уволнили единствения правителствен експерт по въпросите на нацизма или пък съветника по проблемите на комунизма по времето на Студената война, само защото някой германски или руски служител се е ядосал, че експертът не желае да смекчи оценките си за врага и фактите, довели до заключенията му.

Озбек беше виждал твърде често председателя на ФАИВ, заснет заедно с високопоставения мюсюлманин от Пентагона Имад Рамадан, за да повярва, че фондацията няма пръст в уволнението на експерта по ислямско право.

Цялата работа изглеждаше като лудост дори на фона на политическия хаос във Вашингтон. Но какъвто и да беше случаят, Озбек не виждаше какво общо може да има Отделът за специални операции с ФАИВ и някакво си убийство при Мемориала на Джеферсън.

— Какво общо има това с ЦРУ и „Трансепт“? — попита той.

— Точно тук става сложно — отговори му Расмусен. — Първо, заподозреният, който е арестуван на местопрестъплението — някой си Андрю Салям — твърди, че не той е убиецът. Казва, че са го натопили.

Озбек завъртя очи.

Расмусен остави пъзела и вдигна успокоително ръце.

— Знам, знам. Но чуй това. Той твърди, че е АНП на ФБР.

АНП беше термин от шпионажа, използван често от ЦРУ и означаваше агент под неофициално прикритие. Използваше се за агенти под прикритие, които не са свързани официално с правителството на което служат. Работата беше там, че ФБР не използваше такива агенти.

— Чакай да позная — каза Озбек. — От ФБР казват, че никога не са чували за него?

— Според тях Андрю Салям няма никаква връзка с тях.

— Може би лъже. Няма да е първият, който се прави на агент, когато го пипнат. Може да е психично болен и това да му е манията.

— Не знам — отвърна Расмусен. — Стажувал е в отдела за Близкия изток на Библиотеката на Конгреса и е завършил факултета по арабистика към университета в Джорджтаун като отличник на випуска си.

Озбек познаваше програмата по арабистика на Джорджтаунския университет. Много свързани с разузнаването агенции, най-вече ЦРУ, набираха кадри сред неговите студенти, но това не означаваше, че човекът не е някой луд.

— И тук „Трансепт“ влиза в играта — отбеляза той.

— Салям твърди, че е изпълнявал задача, одобрена от ФБР. Трябвало да се внедри и да вербува информатори в радикалните джамии и ислямистските групи в страната. Една от групите, в която се е внедрил, е Фондацията за американско-ислямски връзки. Вербувал е една от служителките на организацията и е имал среща с нея при Мемориала на Джеферсън.

— Където тя е била убита — отбеляза Озбек.

— Според него са искали да убият и двамата.

— Но той е оцелял.

— Казва, че нападателите са видели полицаите, охраняващи парка, да се приближават и са побързали да изчезнат, преди да са го довършили.

— Късметлия. Може ли да ги разпознае?

Расмусен поклати глава.

— Били са с маски.

— А видеозаписите от охранителните камери? Парковата полиция е монтирала камери на Мемориала на Джеферсън.

— Не са работели, когато е станало убийството. Казаха, че проверяват каква е причината.

На Озбек му ставаше все по-интересно.

— Били ли са в интимни отношения с жертвата?

— Следователите проучват и тази възможност.

— С какво друго разполагаме?

— Полицаите от парка твърдят, че той го е извършил — имало е кръв по ръцете му, по дрехите му, навсякъде. Салям казва, че се е опитвал да спаси живота на жертвата.

— Намерили ли са оръжието?

Прободена е с нож, но е почистен. Няма пръстови отпечатъци. В полицията го въртят на шиш, откакто са го арестували. Но той мълчал като риба, и точно когато мислели, че вече са го пречупили, той им разказал историята за АНП.

— Какво му е съобщила информаторката? — попита Озбек.

— Според Салям, била попаднала на нещо голямо. Май че ФАИВ са наели убиец.

— И този убиец е бил обучаван по програмата „Трансепт“?

Расмусен кимна.

— Не знам дали лъже, но наистина е споменал „Трансепт“, а и двамата знаем много добре, че тази програма е строго секретна. Не може да си го е измислил.

— Прав си, не може. Очевидно някой се е разприказвал.

— Ще ти кажа и още нещо. Макар че ченгетата не са много впечатлени от момъка, той наистина говори като агент от разузнаването.

Озбек погледна колегата си.

— Може би наистина смята, че работи за ФБР.

Расмусен кимна отново.

— Говорих с хората ни във ФБР и с един мой агент в полицейското управление на Вашингтон, където се води следствието. Готови са да ни оставят да говорим с човека, тъй като ЦРУ е било споменато по време на разпитите и те не знаят какво да мислят.

— Кога?

— Когато пожелаем.

— Добре — отвърна Озбек. — Да видим какво имаме за Фондацията за американско-ислямски връзки, Андрю Салям и особено за програмата „Трансепт“.

Расмусен взе папката.

— Много добре, но ние никога не сме чували за програмата „Трансепт“. Нареждане отгоре.