Брад Тор
Последният патриот (61)

Глава 61

С липсващо предно стъкло и с дупки от куршуми от двете страни Харват знаеше, че няма да стигне много далече със своя трейлблейзър. След няколко минути каране забеляза един обрасъл с дървета път, който минаваше по периферията на огромния курорт „Боърхед Ин“. Свърна по него, навлезе дълбоко в гората и след известно време изключи двигателя. Криейки се зад дърветата, той заобиколи голф-игрището, докато стигна до хотела. Камериерите бяха изключително заети и Харват бързо откри онова, което му беше нужно.

Колона от коли с ключове в стартера очакваха да бъдат паркирани. Харват не обичаше да прави нещата по трудния начин, когато не се налагаше. Тръгна към едно зелено волво седан с вид на собственик, качи се, запали и се отдалечи от хотела.

Трябваха му няколко секунди, за да се ориентира и сетне се отправи към мястото, където беше скрил шевролета.

Свали номерата от спортния си автомобил, прехвърли всичко, включително и оръжията, в багажника на волвото и потегли предпазливо към вкъщи.

* * *

— Ще изпратя екип да прибере колата ти, а тази ще оставят на място, където лесно ще бъде намерена — каза Лоулър, докато Харват изваждаше нещата си от багажника на волвото. — Ще се свържа и с полицията във Вирджинския университет.

Харват бръкна в джоба си и свали картата от конфискувания телефон.

— Тук има снимки на двамата мъже, които застрелях — каза той, подавайки я на Гари. — Снимал съм и номера на колата им.

— Тя вероятно е била открадната, но за всеки случай ще я проверим. Трябва ли ти нещо друго, докато ме няма?

Харват поклати глава.

— Добре — каза Гари и се качи във волвото. — Ще поискам кола за теб и ще се върна до седем, така че ще имаш достатъчно време, за да стигнеш до Вашингтон.

Харват изпрати с поглед Лоулър, докато той се отдалечаваше от Бишъпс Гейт. Предстоящото му посещение в Белия дом беше последното нещо, за което имаше настроение. За последен път беше виждал Джек Рътлидж малко след като простреляха Трейси и нямаше никакво желание да го вижда отново. Идеята Никълс да остане да работи в уединение в „Бишъпс Гейт“ върху липсващите текстове от Корана беше на Харват. Но за тази цел той се нуждаеше от декодиращия механизъм и другите документи на президента. И макар че Рътлидж можеше да ги даде и на Гари, той беше настоял Харват лично да дойде да ги вземе. Изглежда, че нямаше друг избор освен да застане лице в лице с Джек Рътлидж.

След като даде на Никълс флаш-устройството и другите неща, които беше взел от кабинета му във Вирджинския университет, Харват влезе в кухнята. Сложи си вода за кафе, но изведнъж се замисли и изключи котлона.

Беше под голямо напрежение през последните няколко часа. Нервите му бяха опънати и се чувстваше отпаднал. Нуждаеше се не от няколко чаши кафе, а от почивка.

Тръгна по стълбите към спалнята и без да погледне към снимката на нощното си шкафче, на която бяха двамата с Трейси, легна на леглото и затвори очи. Направи усилие да успокои ума си и да прогони всякакви мисли. Постепенно изключи съзнанието си и потъна в дълбок сън без сънища. Остана в това състояние няколко часа, докато го събуди звука от колата на Лоулър.

Макар тялото му да се противеше, Харват се измъкна от леглото и влезе в банята. Взе си дълъг горещ душ, оставяйки водата де се плиска по врата и раменете му. След като се загря добре, включи студената вода до края и остана така колкото може по-дълго. Ефектът беше по-добър от двойно еспресо.

Сетне се избръсна, подсуши косата си и си избра костюм. Наистина беше неделя, но отиваше в Белия дом, за да се срещне с президента и трябваше да е подходящо облечен.

Малко по-късно долови аромат на кафе от кухнята. Лоулър отново правеше своята магия с френската преса.

— Някакви новини от Трейси? — попита Харват.

— Не — отвърна Лоулър и му подаде чаша. — Но двамата души, които си ликвидирал в университета, се оказа, че имат доста интересен произход.

— Като например?

— Очевидно са граждани на Саудитска Арабия с по няколко псевдонима. Има основание да се смята, че са работели за Саудитското разузнаване.

— За саудитците ли са работели? — Харват отпи от кафето си. — Или са били необвързани като Дод?

— Съдейки по интереса на принца към делата на президента, предполагаме, че са работели за саудитците — отговори Лоулър. — Допускам, че са държали под наблюдение кабинета и апартамента на Никълс, в случай че се появи. Не мисля, че са те проследили до Вирджинския университет. Те вече са били там.

— Сигурно — каза Харват.

Лоулър му подаде връзка с ключове за кола.

— Отвън има едно черно тако^[1]. Махнал съм Он-Стар^[2] оборудването и GPS-a.

— Благодаря.

Харват пъхна ключовете в джоба си, взе кафето си и влезе с него в църквата. След като отмести олтара, слезе в криптата и сложи на металната маса два пистолета, тактическата си пушка и няколко ръчни гранати.

Макар да не очакваше някакви проблеми по време на краткото си пътуване до Белия дом и обратно, не искаше да рискува.

За разлика от пътуването си до Вирджинския университет, този път щеше да носи в себе си изключително важна пратка и в никакъв случай нямаше да допусне тя да попадне в други ръце освен в тези на Антъни Никълс.