Метаданни
Данни
- Серия
- Скот Харват (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Last Patriot, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Христовска, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Брад Top. Последният патриот
ИК „Пергамент“, 2009
Редактор: Станимир Йотов
Коректор: Силвия Николаева
Оформление на корицата: ИК „Пергамент“
ISBN 978–954–367–022–2
История
- — Добавяне
Глава 32
Расмусен прехвърли към монитора в заседателната зала друг запис от охранителна камера.
— Това е от мястото на атентата, извършен по-рано в същия ден. Заснет е от камерите на една банка на отсрещната страна на улицата.
Членовете на „Обществото на мъртвите поети“ видяха кражбата на първата кола и после мерцедеса с бомбата, който паркира на нейното място.
Расмусен раздели екрана и пусна паралелно запис, заснет с друга камера. Насочи лазерния показалец и попита:
— Виждате ли тези двамата, седнали пред кафенето. След като паркира мерцедесът, те стават и се отдалечават.
— Като че ли са знаели какво ще се случи — отбеляза Уитком.
— Кои са те? — попита Озбек. — Можеш ли да го увеличиш?
Расмусен поклати глава.
— Записът е от камера, предназначена за наблюдение на банкомата, а не на кафенето от другата страна на улицата. Образите са размазани, но няма значение. Вижте това тук.
Той натисна няколко клавиша и показа кафенето от друг ъгъл.
— Това е от камерата на един хотел нагоре по улицата.
Озбек стана и отиде до монитора.
— Спри тука. Приближи го.
Расмусен увеличи кадъра.
— Това е той. Нашият американец от Гран Пале.
— Тук е по-ясно — каза Расмусен. — Погледни сега това. Той натисна отново няколко клавиша и сцената се разкри под друг ъгъл. — Записът е от втора банка от другата страна на улицата.
Озбек и хората му видяха как един около петдесет и пет годишен мъж излиза от магазин, приличащ на книжарница, и се сблъсква с американеца и жената до него. Мъжът се отправя към кафенето, американецът и жената тръгват в противоположната посока. После американецът като че ли изведнъж забелязва нещо, скрито от погледа на зрителите. Обръща се и хуква след излезлия от книжарницата мъж. Настига го съвсем близо до кафенето, поваля го на земята и го покрива с тялото си, точно преди да избухне колата.
В залата настъпи мълчание.
Озбек го наруши пръв:
— Какво е накарало американеца да догони човека от книжарницата?
— Нямам представа — отвърна Расмусен. — Сигурно е видял нещо…
— Или някого — вметна Уитком.
— Каквото или когото и да е видял, охранителните камери не са го засекли. Но са уловили това — каза Расмусен и върна записа назад към по-ранен час.
Всички видяха как слаб мъж с костюм от три части приближава по тротоара, оглежда се и влиза в книжарницата.
— Рене Бертран — разпозна го Озбек. — Значи той и американецът са били както на мястото на експлозията, така и на мястото на стрелбата. Ами Дод?
— Ако и той е бил там, явно много е внимавал да не бъде засечен от камерите.
Озбек отпи от кафето си, докато обмисляше тази нова информация.
— Какво знаем за американеца? — попита той. — Изглежда е знаел за бомбата предварително. Но защо се втурва след мъжа от книжарницата и се излага на риск?
— Пуснат е за лицево разпознаване — обади се Уитком, която работеше с лаптопа си.
— Жената с американеца и човекът, който излиза от книжарницата, отговарят на описанието на двойката, с която американецът е бил чут да разговаря на английски в Гран Пале точно преди стрелбата — каза Расмусен.
— Ако са били в Гран Пале, французите трябва да ги имат на запис от охранителните камери, нали? — попита Озбек.
— По всяка вероятност. Но трябва да прегледат куп записи, а това ще отнеме време.
— Искам да проверите лицата на американката и мъжа от книжарницата в базата данни.
Расмусен кимна.
— Работим по въпроса.
— Нужна ни е и най-незначителната подробност, до която можем да се доберем — каза Озбек. — Искам да знам всичко за тези хора. Кои са те? Откъде са? Къде са били? Къде са сега и каква, по дяволите, е връзката между тях и Матю Дод. Освен това искам да знам дали са свързани по някакъв начин с Марван Халифа. Това е. Да се захващаме за работа.
Озбек хвърли празната си чаша в боклука и почти беше стигнал до вратата, когато Стефани Уитком внезапно се обади:
— Открих нещо.
Почти всички, които бяха тръгнали да излизат от стаята, се обърнаха и побързаха да се върнат.
— За кого? — попита Озбек.
— За нашия американец. Името му е Скот Харват. Гражданин на Съединените щати. Тридесет и седем годишен. Кестенява коса. Сини очи. Висок метър и седемдесет и осем. Тежи седемдесет и девет килограма. Имаме номер на паспорт и място на издаване. Имаме и номер на осигуровка. В няколко вестници и списания са публикувани статии за състезател от ски отбора на САЩ със същото име отпреди двадесетина години. След това няма нищо.
— Абсолютно нищо?
— Този мъж е като черна дупка. Няма нищо друго. Никакви данъчни декларации, нищо. Мисля, че информацията е била изтрита — отговори му Уитком.
— Интересно — отбеляза Озбек.
— Почакайте да видите това — намеси се Расмусен, който бе оставил записите и търсеше данни за Харват в базата данни на ЦРУ.
Наведе глава към монитора и каза:
— Ето, вижте.
Озбек и колегите му видяха да се появява снимката от паспорта на Харват, а до нея една по-нова снимка, очевидно направена от вътрешна охранителна камера.
Имаше нещо познато във фона на фотографията.
— Къде е направена? — попита Озбек.
Расмусен погледна колегите си от ЦРУ и след като провери два пъти каза:
— На долния етаж.