Брад Тор
Последният патриот (50)

Глава 50

БАЛТИМОР, МЕРИЛЕНД

събота

Дързостта на Матю Дод не беше просто голяма, тя не знаеше граници. Да накараш ЦРУ да си мисли, че си мъртъв, беше едно нещо, но да живееш на петдесет мили от Ленгли беше върхът на наглостта и Айдън Озбек беше убеден, че точно това обстоятелство ще доведе до провала му.

Убиецът много внимателно беше прикрил следите си, но въпреки това беше направил някои малки грешки. Повечето тайни пощенски кутии и явки, които беше установил със Салям, представяйки се за агент на ФБР, бяха в Балтимор и в района на града — факт, който накара Озбек да се замисли.

Защо Балтимор? Най-логичният отговор беше, че Балтимор не беше в окръг Вашингтон. Там имаше много хора, които можеха да разпознаят Дод. И нещо повече, Салям беше идентифицирал Дод директно от негова снимка като служител на ЦРУ, което означаваше, че Дод никога не е променял външния си вид при срещите си с него. Убиецът беше достатъчно умен, за да знае, че малко дегизировки могат да издържат при внимателно вглеждане през един по-дълъг период от време. Затова колкото повече Озбек мислеше, толкова по-логичен му се струваше изборът на Балтимор. Градът не само беше близо до Вашингтон, но и в него беше изключително лесно да се изгубиш само след час шофиране.

В офиса на НСС Озбек накара хората си да направят карта на всички тайни пощенски кутии и явки, за които Салям си спомняше. Имаше няколко пощенски кутии и във Вашингтон, но те бяха само за спешни случаи. Преобладаващата активност на Дод в Балтимор накара Озбек да си мисли, че това беше неговата главна база. Имаше основание да се смята, че живее някъде наблизо.

Макар да не хранеше голяма надежда да го открие, Озбек се зае да издирва в интернет името Дод и предполагаемите му псевдоними, в това число и мюсюлманското му име Мажд ал Дин. Когато това не доведе до нищо, Расмусен полу на шега подхвърли, че убиецът може да се крие зад имена като шейх Омар, Абдул Уалид или дори Андрю Салям, но пак удариха на камък. Не помогнаха и проучванията на имотите на Фондацията за американско-ислямски връзки и джамиите на Омар. По-вероятно беше Дод да си е наел квартира под неизвестно фалшиво име, което правеше проследяването му невъзможно. Или поне така смятаха.

Не друг, а Стефани Уитком предложи да се обърнат към кредитните информационни бюра и уеб-базираните фирми за проучване на наематели. Ако Дод ползваше квартира и не живееше в някоя абсолютна дупка, хазяинът му вероятно бе направил някакво проучване за него.

Търсенето им доведе до три попадения в района на Балтимор — две съквартирантки, които работеха за Фондацията за американско-ислямски връзки и мъж на име Ибрахим Рейнолдс, който като свой работодател беше посочил джамията Ум ал Кура във Фолс Чърч, щата Вирджиния.

Допълнителните проучвания разкриха, че истинският Ибрахим Рейнолдс, чието име и социално-осигурителен номер бяха посочени във формуляра за наемане на жилището, е починал като двумесечно бебе в Сан Диего, Калифорния. Това беше пробивът, на който се надяваха.

И като награда Озбек реши да позволи на Уитком да дойде с тях при влизането в жилището на Дод, въпреки че Расмусен беше категорично против.

Ако Озбек можеше да предвиди какво ги очаква, той щеше да се съгласи с него.