Брад Тор
Последният патриот (57)

Глава 57

Въпреки че беше събота, Харват не можа да намери веднага място за паркиране. Както в повечето университетски градчета, паркингите във Вирджинския университет се ползваха на принципа „който дойде първи, паркира“. В резултат на това спря доста далече от историческия факултет „Коркоран“.

Нямаше нищо против. След дългото шофиране, щеше да бъде добре да се поразтъпче. Освен това му беше приятно да бъде отново в университетско градче. Изненада се, че дори през уикенда имаше толкова много хора и всичко кипеше от живот.

След кратка разходка Харват пристигна пред една триетажна тухлена сграда, наречена Рандъл Хол. Кабинетът на Никълс беше на втория етаж и той използва ключовете на професора, за да влезе. Изненада се от това, което видя. Вместо в очаквания академичен стил, декорът беше много изискан. Мебелите бяха елегантни и съвременни. Маслени платна със старинни американски пейзажи се редуваха с изящни чернобели фотографии. Никълс очевидно не беше типичен представител на закостенялата академичната общност.

Над всичко доминираше впечатляващо писалище от тъмно дърво в стил Баухауз^[1], поставено пред прозорците. Върху него се виждаше стилен бележник, а отпред имаше кожено кресло. Черен бакелитен телефон от 30-те години на миналия век стоеше до елегантен компютър „Епъл Макинтош“. Бюрото беше толкова лъскаво, че Харват даже виждаше отражението си в него.

На едната стена имаше дървени шкафове за папки, а другата открай докрай бе заета от лавици за книги. Тук бяха историческите текстове, които човек очаква да намери в кабинета на изследовател на Джеферсън, както и томове на водещи представители на Демократическата партия от последните няколко десетилетия. Посягайки към тях, Харват откри, че някои са подписани. Това беше впечатляваща колекция.

Намери двата тома на Джеферсън, които професорът беше поискал и ги пъхна в чантата си. В далечния ъгъл на стаята, точно както Никълс му беше казал, беше оставена синя спортна чанта марка „КИВА“, от която стърчеше тенис-ракета със стикер на университетския тенис клуб „Снайдър“ върху дръжката. Макар Никълс да твърдеше, че единствен той има ключове за кабинета, Харват беше притеснен, че скривалището за флаш-устройството, което професорът си беше избрал, е прекалено очевидно за евентуални крадци.

Дръпна ципа на главното отделение на чантата, извади чифт спортни гащета и тениска с образите на Клинтън и Ал Гор и под тях намери онова, което търсеше. Махна пластмасовия капак на кутията с топки за тенис и я обърна върху дланта си. Професорът несъмнено беше избрал доста находчиво скривалище. Харват вероятно никога нямаше да погледне там. Забеляза тънкия разрез върху повърхността на последната топка и го доразкъса с пръсти.

Флаш-устройството пасваше идеално вътре. Човек можеше дори да тупне топката, без да чуе никакъв подозрителен звук. Харват извади флашката и я пъхна в джоба си. Предстояха му още два часа каране, а преди това трябваше да мине през дома на Никълс, за да вземе дрехите му и някои други неща. Излизайки от кабинета на професора, той дръпна вратата след себе си и я заключи.

Навън Харват се отправи към централната част на кампуса, където беше паркирал спортния си автомобил. Тръгна по затревеното пространство, обградено от внушителна колонада, известно като Моравата. Непосредствено зад нея се издигаше Ротондата, архитектурното и интелектуално сърце на Вирджинския университет, проектирано от Джеферсън по модел на Пантеона в Рим.

Мисълта за Пантеона извика у Харват вълна от спомени. Последният път, когато го беше видял, едва не загина. В този момент го обзе странно чувство. Трябваше му съвсем кратко време, за да осъзнае, че то не е свързано с онзи епизод от преди много години в Италия, когато се беше изплъзнал от смъртта, а с мястото, където се намираше сега.

Харват усети как косата на тила му настръхва и бръкна в чантата си, търсейки дръжката на своя „Хеклер & Кох“.

Някой го следеше.