Брад Тор
Последният патриот (58)

Глава 58

Убийството не беше нещо ново за Хамза Аяд и Рафик Саид. Като бивши служители на Саудитското разузнаване, те бяха запознати с всички тънкости на занаята. Освен че бяха много вещи в отнемането на живот, те бяха изключителни преследвачи, които можеха да се появяват и да изчезват, когато пожелаят. Или поне така стояха нещата в Близкия изток. В Съединените щати беше малко по-различно.

Макар двамата мъже да бяха със среден ръст и без отличителни белези, арабските им черти не им позволяваха да се изгубят сред тълпата от американци, дори в едно университетско градче с толкова разнородни обитатели. Нещо повече — те следяха професионалист, който инстинктивно проверяваше дали има опашка.

Неуспехът на Хамза и Рафик да убият Андрю Салям беше непростим пропуск. Салям трябваше да умре заедно с Нура Халифа. Единственото, което изкупваше вината на двамата саудитски агенти в очите на шейх Омар беше добрата им работа при подхвърлянето на фалшивите доказателства за връзката между младия мъж и Нура.

Понякога ставаха грешки, но на Хамза и Рафик не им се плащаше за това. Омар ги беше довел в Америка, очаквайки резултати. И той нямаше да остане доволен при пореден провал, което беше още една причина да успеят сега.

Наблюдението на Рандъл Хол и апартамента на професор Никълс в университетския град беше досадна работа, но Омар беше настоял за това. Операцията в Париж беше пълен провал и шейхът беше извън себе си от гняв.

Ал Дин, американският убиец на Омар, беше изпратил на шейха по електронната поща кадри на мъжа и жената, които бяха помогнали на Никълс, заснети от камери в Париж. Хамза и Рафик бяха получили недвусмислени указания от Омар какво се очаква да направят, ако срещнат Никълс или някого от помощниците му.

Хамза държеше Рандъл Хол под наблюдение, когато мъжът се появи. След като сравни неговата снимка с тази, която му беше дадена от Омар, той се обади на Рафик и го инструктира да вземе колата и да тръгне към Рандъл Хол, колкото може по-бързо.

И двамата носеха оръжия, но те служеха единствено за самозащита. Дори заглушителите произвеждаха шум и можеха да привлекат нежелано внимание. Когато тези мъже убиваха, те го правеха отблизо и лично, с голи ръце или с различни тихи оръжия като ножове, игли, керамбити^[1] и други подръчни средства.

Походката и поведението на непознатия, който влезе в Рандъл Хол, бяха достатъчни за Хамза, за да заключи, че си имат работа с професионалист. Той беше в добра форма, пъргав, с предпазливи и бдителни очи. Дрехите, които носеше, не можеха да скрият страховитата му физика. С известна изненада Хамза разбра, че този човек не е лесен за убиване. Твърде много неща можеха да се объркат, а той не можеше да си позволи нов провал. Точно затова се обади на Рафик. Двамата заедно щяха да се справят с мъжа без проблем.

Или поне така смяташе до момента, в който той неочаквано излезе от сградата. Мъжът беше стоял вътре по-малко от десет минути. Докато вървеше на безопасно разстояние зад него, Хамза се свърза чрез своя предавател с Рафик, за да го информира за позицията си.

Облечен с джинси, туристически обувки и анорак върху памучната си риза от деним, Хамза носеше на гърба си и малка раница, за да се смеси по-добре с тълпата от студенти. След нападенията от 11 септември американците действително бяха станали по-подозрителни към мюсюлманите, но едновременно с това политическите им скрупули бяха пораснали до такава степен, че полицаите в района на университета щяха доста да се подвоумят, преди да посмеят да спрат хора като Рафик и Хамза, от страх да не бъдат подведени под отговорност за професионална и лична дискриминация. В резултат на това двамата саудитски наемни убийци можеха свободно и безнаказано да се мотаят из кампуса на Вирджинския университет.

Проблемът им всъщност беше как да стигнат до целта си. Да отвлечеш някого от многолюдните улици на Рияд и Медина беше изключително сложно. В Америка това беше почти невъзможно. Трябваше или да натикат жертвата си в колата или да я отведат на някое изолирано място, където да я ликвидират.

Хамза обмисляше възможността да се приближи достатъчно близо, така че да може да използва ножа си, когато непознатият неочаквано се обърна.