Брад Тор
Последният патриот (28)

Глава 28

ПАРИЖ

Харват принуди Рене Бертран да го гледа как почиства с памук и дезинфектант за ръце една лъжица и после взима малко хероин от „табакерата“.

Наркотикът леко замириса на оцет, когато го постави в лъжицата и сипа няколко капки вода от спринцовката на търговеца. Взе запалката на Бертран и постави лъжицата над пламъка, за да загрее сместа. Издърпа буталото и го използва като бъркалка.

Когато сместа беше готова, пусна едно топче памук в лъжицата. Беше голямо колкото бонбон „тик-так“ и подейства като сюнгер — абсорбира целия разтвор.

Сухата допреди малко уста на Бертран се беше изпълнила със слюнка, предвкусвайки наркотика, а очите му следяха всяко движение на Харват.

Харват почисти буталото и го постави обратно в спринцовката. Заби иглата в средата на топчето памук и бавно издърпа буталото. Целта беше да се филтрират всякакви нежелани частици от разтвора, но той искаше по този начин желанието на Бертран да се изостри още повече.

Макар че го бе правил много пъти, Харват не обичаше да изтезава хора. Изтезанията имаха своето място, но според него до тях трябваше да се прибягва само когато всички други възможности са изчерпани. Проблемът на Рене Бертран с дрогата беше идеална алтернатива на изтезанието.

Според някои това, което правеше Харват в момента, беше истинско изтезание, но грешаха. Той знаеше какво значи истинско изтезание, и това което правеше, нямаше нищо общо с него.

Издърпа нагоре десния ръкав на сакото на търговеца и нави ръкава на ризата му. Дезинфекцира ръката му с друго памуче и каза:

— Да си спестим излишните приказки, мосю Бертран. Ти имаш нещо, което искам. Колкото по-скоро проговориш, толкова по-бързо ще си получиш дозата. Ясен ли съм?

Харват наблюдаваше търговеца, чиито очи не се отделяха от пълната спринцовка, която беше оставил на масата. Знаеше, че пристрастяването към хероина е една от най-страшните зависимости.

Когато Бертран най-сетне проговори, гласът му беше подрезгавял:

— За хора като теб има специално място в ада.

— Кажи ми къде е „Дон Кихот“.

Търговецът изсумтя и го изгледа презрително.

— За да я откраднеш? Какво привлекателно предложение. Така ли въртят бизнес американските университети днес?

Този път Харват изсумтя и го изгледа презрително.

— Да, такава е новата политика. Приехме я, когато решихме да носим оръжие.

Макар че кръвта му кипеше, Бертран замълча.

— Рене, и двамата знаем, че не работя за никакъв университет. Знаем също, че имаш книга, която не е твоя. Била е открадната и аз искам тя да бъде върната.

— Кой си ти всъщност? — попита французинът. — Книгата беше открита от мои клиенти. Защо си мислиш, че си законният й собственик?

Харват реши да не си губи повече времето с него. Взе спринцовката, приближи я до носа на търговеца, натисна буталото и пръсна част от хероина във въздуха.

— Putain merde!^[1] — изкрещя мъжа.

— Кажи ми къде е, Рене — повтори Харват.

Бертран не отстъпваше.

Харват погледна към Никълс.

— Отвори люка.

— Моля?

— Отвори го! — нареди Харват и събра вещите на търговеца заедно с останалия хероин.

Никълс отвори люка и направи път на Харват, който изхвърли всичко в реката, освен спринцовката.

— Така — каза Харват, като се върна на мястото си и показа спринцовката на роптаещия търговец. — Остана само това. Кажи ми къде е книгата, иначе ще трябва да се сбогуваш с хероина.

За да докаже, че не се шегува, той натисна отново буталото и пръсна във въздуха още една част от разтвора.

Търговецът впери гневно очи в Харват и най-после каза на английски със силен акцент:

— Достатъчно! Спри! Ще ти кажа къде е.

Харват зачака.

Бертран го гледаше като умопобъркан.

— Първо ми дай дрогата.

— Първо ми кажи къде е „Дон Кихот“.

— Мосю — обърна се към него търговецът умолително. — Помогни ми и аз ще ти помогна. Обещавам.

— Искам първо книгата — заяви Харват.

— Putain merde! — изкрещя Бертран. — Моля те.

Харват вдигна спринцовката и се накани да изпръска още от течността навън.

— Не е у мен!

— Къде е?

— Не мога да я взема — заекна търговецът.

— Защо? — попита Харват, готов да изпразни спринцовката.

— У едни хора е. Няма да я дадат, докато не получат парите.

— Всеки разумен купувач ще иска първо да я види, преди да плати толкова много за нея.

— Но, мосю…

— Той е прав — намеси се Никълс — Който спечели в наддаването, има право първо да прегледа книгата и след това да преведе парите.

Лицето на Бертран беше като каменно.

— Трябва да знаете, че тези хора не си поплюват. Ако не им платите, ще загазите.

— Ще рискувам — отвърна Харват и приближи спринцовката на милиметри от ръката на Бертран. — Е, къде е „Дон Кихот“?

Търговецът затвори очи и промълви:

— В една джамия в предградието Клиши су Боа.