Брад Тор
Последният патриот (74)

Глава 74

ДЖАМИЯТА УМ АЛ КУРА

ФОЛС ЧЪРЧ, ЩАТА ВИРДЖИНИЯ

Дод се помъчи да обясни на шейх Омар, че професионалистите не убиват безразборно, а само когато е необходимо. Но усилията му отидоха напразно. Макар Омар да беше набожен и изключително интелигентен човек, на него му липсваше всякаква изтънченост.

Той и Уалид мразеха неверниците повече от всичко друго. Не по-малко мразеха и мюсюлманите, които не следваха Корана в неговата чиста форма. Неверниците бяха смятани за куффар^[1] и заслужаваха да умрат.

Уалид беше по-прагматичен и разбираше опасностите, свързани с това да обикаляш из непозната тъмна къща и да се опитваш да убиеш всеки, който се намира там. Но нито един от двамата араби не би могъл да проумее защо Дод бе предпочел да удари своя противник по тила с дръжката на пистолета си, вместо да го застреля. Затова той излъга.

Шейх Омар седеше на бюрото си и въртеше дисковете на шифриращия механизъм на Томас Джеферсън, оставен върху тома на „Дон Кихот“.

— А другите в къщата? Те мъртви ли са?

— Времето, с което разполагах, не беше достатъчно, за да ги ликвидирам — отвърна убиецът.

Уалид спря да прелиства страниците на документите.

— Имал си цяла нощ.

— Дори да имах две нощи, пак щеше да бъде много проблематично.

Омар повдигна вежди.

— Защо?

— Които и да бяха тези мъже, няма съмнение, че са добре подготвени оперативни агенти.

— И какво от това? — прекъсна го Уалид.

— Едва ли бих могъл да ти обясня какво означава „ситуационен усет“ — повиши глас Дод.

— Те изобщо не са те очаквали. Ти сам каза това.

Убиецът никога не беше харесвал Абдул Уалид. Нищо не би го направило по-щастлив от възможността да смаже трахеята му.

— Да убиеш професионалист изисква голяма подготовка и много внимание, особено когато смяташ да го направиш на негова територия. Твърде много неща могат да се объркат, ако не си взел необходимите мерки.

— Значи сам признаваш, че това не е невъзможно — заяви Уалид въодушевено, сякаш беше взел някакво решително предимство в този спор.

Дод погледна към Омар.

— Сега ние имаме всичко. Те нямат нищо. Това беше моята задача и аз я изпълних.

— Не — възрази Уалид от дивана. — Твоята задача беше…

— Мълчи — заповяда Омар, вдигайки ръка. Сетне отмести поглед от колелото на Джеферсън към Дод. — Уповавай се на Бог, но си връзвай камилите.

Убиецът посрещна погледа му:

— Тоест?

— Тоест, ти не можеш да махнеш от главите им онова, което вече са научили. Не си въобразявай, че като си отнел материалите им, си отнел и волята им. Те ще продължат да се опитват.

Дод понечи да каже нещо, но Омар го спря.

— Откъде знаеш, че те изобщо се нуждаят от тези материали? Може би вече имат всичко необходимо, за да стигнат до последното откровение.

Не беше необходимо убиецът да поглежда към Уалид, за да разбере, че арабинът злорадства.

— Трябва да знаем — каза Омар, — при това без най-малка сянка на съмнение, че опасността е напълно неутрализирана.

— Какво искаш да бъде направено?

Подавайки му всичко, което беше взето от „Бишъпс Гейт“, шейхът каза:

— Трябва да разплетеш тази загадка и да направиш така, че последното откровение никога да не бъде открито.

Дод посегна към материалите, но миг преди да ги вземе, Омар дръпна леко ръката си и ги задържа.

— Погрижи се да няма повече грешки — добави той и му ги подаде.