Брад Тор
Последният патриот (84)

ГЛАВА 84

Докато Харват въртеше малката дръжка, всички гледаха как писарят кръжи и се плъзга върху горната част на цилиндъра. Движението беше изумително плавно и елегантно, но никой нямаше представа каква е целта му.

— Колко знака има в арабската азбука? — попита Никълс, изваждайки лист хартия от папката си.

— Двайсет и осем, що се отнася до основните букви — отвърна Озбек. — Защо?

— Това може да е някакъв код. Може би Скот върти дръжката прекалено бързо. Да опитаме по-бавно и да видим какво прави писарят, когато се изравни със знаците на часовете.

— Но те са само двайсет и четири.

— И все пак да опитаме — настоя професорът.

Харват започна да върти дръжката по-бавно.

Всеки път, когато Никълс решеше, че писарят сочи към определено число, той го записваше. Но на Харват все повече му се струваше, че тук не ставаше дума за числа.

Докато напъхваше ризата в панталоните си, забеляза кръвта по нея и му хрумна нещо. Извърна се към Никълс и каза:

— Подай ми този лист за малко.

След като го взе, Харват посегна към своя пакет с информация за Поплар Форест и разпръсна съдържанието му върху бюрото. Наведе се ниско до устройството и нареди няколко брошури върху цилиндъра, така че да дойдат точно под перото на писаря. Сложи най-отгоре листа на Никълс, дръпна статуетката леко назад и сетне отлепи със зъби засъхналото лепило от кожата си.

След като намокри перото с кръв, Харват пусна писаря в нормално положение, така че върхът на перото да се притисне в листа, и отново започна да върти дръжката. Миг по-късно върху листа започнаха да се появяват арабски букви.

— Боже мой — възкликна Никълс.

— Искаш да кажеш Аллах, нали? — пошегува се Озбек и потупа Харват по гърба. — Добра работа.

Харват се усмихна. Поглеждайки към Джонатан Мос, той попита:

— Имате ли някъде тук мастило?

Мос беше толкова смаян, че трябваше да мине известно време, преди да разбере какво го питат.

— Да, имаме — каза той накрая. — Ще отида да го донеса.

След като излезе, Харват отново притисна края на ризата си към кървящия палец.

— Знаеш ли — отбеляза Озбек, — Садам Хюсеин е имал цял един Коран, написан със собствената му кръв. Така че не се оплаквай. Освен това се предполага, че тюлените са корави момчета.

Харват промърмори добродушно „Майната ти“, докато отваряше със зъби капачката на Крейзи Глу, за да залепи отново раната си.

— Не мога да повярвам — каза Никълс, докато се взираше в древния часовник със статуетката.

— Ще се наложи да повярваш — отвърна Харват, докато измъкваше листа изпод перото на писаря, сдед което отвори капачето и отново надникна вътре. — Когато Мос се върне, ще задвижим устройството отново и така ще се сдобием с целия текст от началото до края.

— Искаше ми се Марван да е тук, за да види това.

— Знам — каза Харват и сложи ръка на рамото на професора, докато стояха и се любуваха на машината, която несъмнено щеше да промени много неща.

* * *

Пет минути по-късно директорът на Поплар Форест се върна в стаята. Първото нещо, което Харват забеляза, беше, че ръцете му са празни, и че на лицето му е изписан такъв ужас, сякаш го преследва самият дявол. Тъкмо щеше да го попита какво не е наред, когато видя, че зад него има някой.

В следващия момент на вратата се появи хълцащата Сюзън Фъргюсън и самият Матю Дод, който беше опрял оръжие в главата й.

Харват и Озбек извадиха пистолетите си.

— Спокойно, господа — каза Дод с усмивка. — А сега сложете оръжието си на пода и го ритнете към мен.

Виждайки колебанието им, Дод отмести леко дулото на пистолета си и простреля Джонатан Мос в лявото рамо.

Директорът на Поплар Форест изкрещя в агония.

— Оръжията на пода и ги ритнете към мен — извика Дод.

Харват и Озбек неохотно се подчиниха. Ако имаха и най-малък шанс да прострелят наемния убиец, те щяха да се възползват от него, но Дод умело се беше прикрил зад Сюзън Фъргюсън и рамката на вратата.

— Добре — каза Дод, след това се обърна към Мос: — Отиди и ги вземи.

Мъжът плачеше и бързо изпадаше в състояние на шок. С дясната си ръка притискаше рамото си, което бе прогизнало от кръв.

Дод повтори заповедта си и за да подсили ефекта от нея стреля още веднъж близо до краката на Мос. Директорът тръгна препъвайки се към оръжията и ги взе. Наведен с глава към пода, той подаде на Дод пистолетите един по един.

— А сега иди да донесеш часовника — нареди убиецът — и всички документи, които са на бюрото.

Харват стоеше непосредствено пред старинното устройство, обърнат с гръб към бюрото. Докато Мос се приближаваше, Дод даде знак на Харват с две резки движения на оръжието си да се отдръпне встрани.

Скот знаеше, че не е разумно да провокира Дод. Затова кимна на Никълс да отстъпи вляво към Озбек и след това го последва.

— Донеси го тук — подкани Дод директора, който се мъчеше да вдигне някак устройството, след като бе затворил капака му.

Обгръщайки го със здравата си ръка, Мос притисна часовника на Ал Джазари до гърдите си, събра документите от бюрото и запристъпва бавно към убиеца. Когато стигна при него, Дод му даде знак да застане зад гърба му. След това погледна към Харват и Озбек.

— Получих това, за което дойдох — каза той. — Дали някой ще умре днес, зависи от вас.

— Все още не сме си уредили сметките — отвърна Озбек. — Ни най-малко.

— А искаш ли да ги уредим веднага? — попита убиецът, насочвайки пистолета си към главата на агента.

Никълс понечи да каже нещо, но в този момент Харват го настъпи, за да го накара да мълчи.

— Мърдай — каза Дод, опирайки пистолета в главата на Сюзън Фъргюсън, след което започна да се изтегля от стаята заднешком.

— Какво ще правиш с тях? — попита Харват, говорейки за двамата заложници. — Не е нужно да ги взимаш с теб.

— Не е нужно — отвърна Дод, — но ще ги взема.

— Мъжът се нуждае от медицинска помощ.

Убиецът се втренчи в Харват.

— Той ще оживее, ако никой не ни преследва.

— Никой няма да те преследва — каза Харват.

Стягайки хватката си около Сюзън Фъргюсън, Дод даде знак на Мос да върви и бавно излезе от стаята.

Скоро след като го изгубиха от поглед, те чуха входната врата да се затръшва и Озбек каза:

— Хайде, да вървим.

— Той има двама заложници — отговори Харват.

— Да, но не можем просто да го оставим да си отиде с устройството.

— То няма да му свърши никаква работа.

— Какво искаш да кажеш? — попита Озбек. — Достатъчно е само да сложи лист хартия, да натопи перото и да завърти дръжката.

— Уредът няма да работи без това нещо — отвърна Харват и вдигна ръката си, в която държеше зъбното колело Басмала.

Беше разкървавил върховете на пръстите си, измъквайки на сляпо колелото от машината, докато вниманието на Дод беше насочено към прибирането на оръжията от пода.

— Но той все още държи Сюзън и Джонатан — възрази Никълс. — Той ще ги убие.

— Не мисля, че ще го направи — отвърна Харват, който за пореден път използваше ризата си, за да спре кървенето.

— Защо? Защото не уби Гари ли? — каза Озбек гневно.

Харват го погледна.

— Точно затова. Щом пощади Гари, Мос и Фъргюсън имат много по-голям шанс да оцелеят и ти знаеш това. Аз също искам да пипнем този човек, но нека да бъде разумни.

— Глупости! В момента губим ценно време.

Харват знаеше, че Озбек е изгубил човек от екипа си, а друг беше в болницата по вина на Дод, но ако загинеха и други хора, това нямаше да поправи нещата.

— Чуй ме, знам, че искаш да накараш Дод да си плати за това, което е направил, но не позволявай на гнева да замъгли ума ти.

Озбек знаеше, че Харват е прав, но това още повече го вбеси. Той грабна чука от земята и го запрати към огнището.

Никълс тъкмо отново се канеше да възрази нещо, когато чуха входната врата да се отваря и след това Джонатан Мос да вика за помощ.

Всички вкупом се втурнаха натам и видяха Мос да лежи на прага окървавен.

— Нуждая се от лекар — извика той.

— Какво стана? — попита Харват. — Къде отидоха?

— Не знам. Мъжът ми каза да се обърна и след това те просто изчезнаха!

Озбек протегна ръка към Мос.

— Дай ми ключовете на колата си.

— Айдън, недей! — заповяда му Харват, но беше твърде късно.

Озбек измъкна ключовете от вътрешния джоб на Мос и хукна към паркинга.

Беше излишно да се опитва да го спре. Вместо това Харват подаде на Никълс мобилния телефон на Мос и му каза да набере 911, а в това време той разкъса ризата на мъжа, за да прецени каква е раната и да направи импровизирана превръзка, така че да забави загубата на кръв до идването на линейката.

Секунди по-късно отново се появи Озбек.

— Твоята кола и тази на Мос са извън строя — каза той на Харват. — Всички гуми са нарязани.