Брад Тор
Последният патриот (11)

Глава 10

Хотел „Обюсон“ се намираше на Рю Дофен в парижкия квартал Сен Жермен де Пре. Харват и Трейси се отбиха в един универсален магазин наблизо, купиха си нови дрехи и се преоблякоха.

Старите дрехи сложиха в пликовете, които им дадоха в магазина. Въпреки че едва ли някой би ги спрял във фоайето на хотела, Харват смяташе, че с пликовете повече ще приличат на гости.

За по-сигурно, докато прекосяваха каменното фоайе на хотел „Обюсон“ в посока към асансьора, Харват извади магнитната карта на Антъни Никълс и я задържа в ръката си. Никой не им обърна внимание, само една администраторка от рецепцията с измъчен вид леко им се усмихна.

Харват и Трейси слязоха от асансьора на третия етаж и се отправиха по коридора към стаята на Никълс. Бяха решили, че Трейси ще почука и ще се представи за служителка на хотела, която му носи факс от рецепцията. Ако Никълс отвореше вратата, Харват щеше да го хване. Ако не се получеше отговор, Харват щеше да използва магнитната карта.

На вратата Трейси се ослуша за някакви признаци на живот и почука рязко три пъти. Съобщи на френски, а после и на английски, но с лек акцент, че има факс за господин Никълс. Никакъв отговор. Повтори съобщението още веднъж и отстъпи от вратата.

Харват пъхна картата в четящото устройство. Механизмът изпиука два пъти и вратата се отключи. Отвори я бавно и пристъпи в стаята.

Банята беше от дясната му страна, вратата й беше леко открехната. Харват я побутна с крак и мраморният умивалник веднага привлече погледа му. Върху една найлонова торбичка от аптеката имаше шишенце с антисептик, марля, кутийка с бинт и отворен пакет медицински лепенки. Беше очевидно, че Никълс е бил в стаята си, и то скоро.

Но ако беше така, картата не би трябвало да действа. Всяка нова карта, издадена от рецепцията, щеше да има нов код. Харват тъкмо се чудеше как, по дяволите, Никълс беше влязъл в стаята си, когато чу вика на Трейси.

Обърна се точно навреме, за да види как лампата полита към него. Повдигна лявата си ръка и с нея пое силата на удара. Дясната му ръка инстинктивно се сви в юмрук, замахна и улучи нападателя в челюстта. Антъни Никълс се строполи на пода в банята.

Двамата се надвесиха над него.

— Със сигурност се бие като професор по история — отбеляза Трейси накрая, изтръгна кабела от лампата и завърза ръцете на Никълс зад гърба му.

Харват й помогна да го завлекат до един стол и да го сложат да седне на него. Ръцете му останаха вързани зад облегалката, а с шнуровете от завесите завързаха краката му за краката на стола. Трейси намери една хавлия, закачена отзад на вратата на банята и запуши устата му с колана й.

Харват огледа коридора, за да се увери, че никой не е чул трополенето. После окачи от външната страна на вратата табелката „Не ме безпокойте“, пусна телевизора и се приготви да разпита Антъни Никълс.