Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (73)

Глава девета

В сряда започна да вали сняг. По телевизията синоптиците постоянно се караха. Ще вали ли сняг по време на състезанието или ще грее ярко слънце?

Наводнението от реклама продължаваше. Сняг или слънце — изобщо не се спомена, че състезанието може да бъде отменено.

За мен нямаше значение какво е времето. Аз бях разрешил този проблем. Бях наел малък фургон със самостоятелно отопление отзад. Имаше вериги на колелата, понеже беше предназначен за търговия в предградията. Така че нека си вали сняг колкото иска! Освен това купих най-мощния бинокъл, които успях да открия в една заложна къща. Наложи се да прибягна до този вариант, защото опитите ми да отрежа с ножовка един туристически телескоп от наблюдателната площадка на Форт Трайън бяха прекъснати от малки ученици, които не успяха да прочетат федералните ми документи за самоличност.

Заедно със снега дойде и нова информация за състезанието. Прекъсванията за реклами и телевизионнитете дискусии заговориха за „бомбардировачи“. И представа си нямах какво е „бомбардировач“. Телевизорът в хотела беше с телетекст и след като отхвърлих няколко дефиниции като невъзможни, открих една, която ставаше. „Бомбардировач“ беше обикновена кола без никакви бронирани части, освен плъзгащи се прегради. Всичкото й стъкло беше свалено. Предназначението й беше да блъска другите превозни средства, за да ги извади извън движение. Те се пазят, главно за да защитят радиатора и двигателя. Такива коли се използваха се в дербита по отстраняване. За победител в такова дерби се определя превозното средство, което все още можеше да се движи със собствена мощност.

Сега вече дискусиите придобиха смисъл. Само бомбардировачи ли ще бъдат позволени, или също и стандартни състезателни коли? Комисията по състезанието разреши въпроса, като включи и двете. Тя каза, че тъй като това е дерби по отстраняване, където ще се вземат под внимание както обиколките, така и часовете на издръжливост, можеха да участват както бомбардировачи, така и състезателни коли. Решението беше мъдро. Народът щеше да ги линчува, ако бяха взели решение, което да изключи колата на Гениалното хлапе. Ако трябва да бъдем точни, тя не беше бомбардировач, а форсирана състезателна кола.

Мнимото Гениално хлапе, дубльорът на Хелър, се появяваше главно по телевизионни дискусии и в новините. Той беше много заядлив по отношение на нефтените компании, перчеше се наляво и надясно с евтиното си гориво и по принцип ставаше за смях.

И тогава, съшия онзи следобед на една сряда, последван от един цял четвъртък, започна обявяването на другите шофьори. Бяха най-грубите, най-подлите шофьори на бомбардировачи, които съществуваха в която и да било верига! Щеше да има осемнайсет коли на старта и списъкът на имената звучеше като филм на ужасите. „Трошач“ Еди-кой-си, „Осакатител“ Еди-кой-си, „Убиец“ Еди-кой-си, „Морга“ Еди-кой-си — такъв изглежда щеше да е редът през този ден.

Между тая сбирщина издирвани убийци „Чукът“ Малоун изглежда беше звездата. Върху колата му бяха нарисувани силуети на надгробните камъни на всички шофьори, които беше убил.

По националната телевизионна дискусия „Америка жива или поне полужива“ мнимото Гениално хлапе и Чукът Малоун се срещнаха с челен удар. Започнаха да си викат един на друг, после се хванаха за гушите, но след това камерите паднаха и краят не можа да се види. На, следващата сутрин мнимото Гениално хлане се появи извънредно в неговия червен състезателен костюм, за да се уверят многобройните му почитатели, че той е наред и че ще бие Малоун и нефтените компании в това състезание!

Хелър но време на всичко това просто не спираше да работи. Той изглежда използваше апартамента си като офис, защото не можех да разбера какво има намерение да прави. Смущението бе почти постоянно, тъй като Обединените нации имаха сесия. Той беше спрял да слиза във фоайето. Някак останах с впечатлението, че се спотайва.

Сняг! още сняг. В петък друга битка на синоптиците. Ще бъде ли ясно времето или ще вали сняг в десет часа събота утрин, когато състезанието трябваше да започне? Правеха се облози за времето. Но облози се правеха за всичко, което може да ти дойде наум. Беше трудно да се получи представа как ще се излъчи победител. И тъй като толкова много хора бяха спорили обикновено се стигаше до бой в опитите да се реши проблемът, Комисията по състезанието провъзгласи в един бюлетин, прекъсващ програмата, че колата победител ще трябва да може да се движи със собствена мощност и да направи хиляда обиколки, ако не и повече. Нито една кола не можеше да направи хиляда обиколки, без да презареди с гориво четири-пет пъти. Така че, ако Гениалното хлапе успее, без да зарежда, той щеше да спечели състезанието, а на другите коли им бе позволено да зареждат колкото си искат.

Решението бе последвано от викове на уплаха, но мнимото Гениално хлапе издаде напред челюстта си, отвори кривите си зъби и каза, че е съгласен. Той знаеше, че нефтените компании ще решат изхода от състезанието. Но продължаваше да ги предизвиква.

Едно президентско изявление в онази петъчна нощ информира света, че Америка не може да загуби дотогава, докато има такива надеждни млади хора като Гениалното хлапе.

След тази новина, понеже знаех, че пътищата ще бъдат фрашкани призори в събота, се пъхнах незабелязано във фургона си. Носех екрана. Носех бинокъла. Имах топли ръкавици и отопление в задната част.

Мястото вече беше избрано. От едно хълмче на около три четвърти миля, откъдето пистата се виждаше от доста голяма височина и нищо не можеше да попречи на видимостта. Хълмът беше в предния двор на една къща и си го бях осигурил със сто долара.

Моите снайперисти с бели наметала бяха разположени много по-близо до пистата по покривите на пради, въоръжени със заглушени оптични пушки „Уедърби“, стрелящи с патрони тип „Ускорител 30-06“, движещи се със скорост 4080 фута в секунда.

Отпуснах се на леглото във фургона, в пълен комфорт, самодоволен и уверен. Звънчето на екрана бе нагласено да ме събуди, ако Хелър се раздвижи.

Каква красива победа предстоеше — за мен.