Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (18)

Глава пета

Пое на север по магистрала 7. Караше спокойно. Гледаше от прозореца хълмовете, равнините и потопите на Кънектикът. Очевидно му харесваше. Доста селски пейзаж, живописен като в картина. Лично на мен изобщо нямаше да ми хареса. Прекалено подредено и спокойно.

Далеч отпред се виждаше спряла полицейска копа, дебнеща превишители на скоростта. Полицаите сигурно си мислеха, че са добре скрити. Хелър мина край колата пълзешком. Но това всъщност не беше полицейска кола. Беше шерифска кола, с голяма везда отстрани. На предната седалка седяха двама мъже, облечени в оранжеви униформи. Носеха каубойски шапки. Без съмнение, заместник-шерифи. Биха се разположили спокойно. Съдейки но боклука Наоколо, вероятно това им беше любимото местенце за засади.

Хелър продължи. Много внимателно гледаше лявото платно. На едно място страничната ивица изглеждаше различна. Лично аз сигурно нямаше да забележа.

Той сви вляво, тръгна по крайпътната ивица и слезе от пътя. Право в гъстака! Просто ей така!

Сигурно караше повече на чувството си за ориентация, отколкото по път, или но каквото там си мислеше, че кара. Колата вървеше адски бавно. Треви и плевели стържеха отдолу.

Отпред имаше голям храст. Нямаше как да се заобиколи. Хелър излезе, взе едно мачете от колата и отсече храста. Качи се и пак потегли.

Струваше ми се, че върви но някакъв стар път, подобен на пътя до едновремешната бензиностанция, но много но-заличен. Даже от време на време се налагаше да заобикаля дървета, стари над трийсетина години.

Мина по едно малко възвишение. Отсреща се виждаше горичка от кленови и иглолистни дървета. Бяха огромни, на повече от петдесет години.

Точно зад тях минаваше потокът, който сега беше само една струйка, въпреки дълбокото корито. В него се бяха срутили остатъците от дървен мост.

Хелър сиря таксито и излезе. Наистина беше пустош. Виждаха се няколко хълмчета. Местността беше предимно равнинна, но много камениста.

Тръгна през полето. Недалеч от дърветата имаше едно равно парче земя. Изглежда то го заинтересува.

Слезе до потока. Един чук с червени ръждиви петна привлече вниманието му. Водата го беше прояла.

Малък, неестествен хълм му привлече погледа. Взе лопата и започна да копае. Беше много фина бя ла мръсотия. Хвърли лопатата в колата и извади найлонов плик.

Чак тогава забеляза зелените дървета. Тръгна право към тях.

Обрасла и засенчена от растенията, които сигурно са избуяли много след построяването й, скрита от катерещи се лози и храсти, се бе скътала старата крайпътна къща!

Беше голяма. Имаше веранда и допълнителни крила. Очевидно са я строили от същите камъни, който изобилстваха в района.

Хелър се качи по каменните стъпала пред вход ната врата. Беше огромна врата. Заключена. Чудех се как при тази вандалщина след повече от половин век къщата не е пострадала. Такава е Америка.

Хелър взе лост и машинно масло и почти за нула време разби ключалката. Стреснах се. Хората от Апарата изобщо не бяха толкова бързи при разбиването на врати. След това се сетих, че в крайна сметка той е инженер. Отлично знаеше как се работи с лостове и подобни неща.

Зае се да смазва пантите с масло. Вратата, макар че малко се бе смъкнала, не се отвори много трудно. Огледа ръба и тогава ми стана ясно защо нищо не се с случило на къщата. В самата врата имаше лист бронирана стомана!

Почука по прозореца. Армирано стъкло!

Това място беше истинска КРЕПОСТ!

Върна се в колата и взе една чанта. Влезе през главния вход. Носеше си лампа. Запали я и я сложи на масата.

Избелелите изпокъсани остатъци от вероятно последното парти в тази къща уморено висяха от дебелите дървени греди на тавана. Оръфаните по краищата японски восъчни хартиени фенери хвърляха странни сенки по тавана.

Хелър закрачи по навярно някога излъскания дансинг. Преди да се качи на него, си свали шпайковете.

Зае се с още една ключалка и отвори врата към вътрешна стая. Барът! Дълъг махагонов бюфет, разкошна мебел. Огледа едно счупено огледало — дупка от куршум.

Имаше и други стаи — гостни и малко претрупани спални. В кухнята имаше огромна дървена пещ. Един плъх си бе направил дупка, през която сигурно много пъти бе влизал и излизал.

Задната врата също беше със стоманен лист. И Всички външни прозорци бяха с армирано стъкло!

Хелър откри един кабинет. Бюрото продължаваше да си седи там. Документите бяха пожълтели Прегледа ги. Четирдесет каси тук, осемдесет там, платен транспорт за петстотин.

На стената имаше снимки в рамки. Някои бяха с автографи с изсветляло мастило. „На Тутс“, „На Джими Уокър“ върху портрет на красив млад мъж Джими Уокър? Прочутият нюйоркски кмет?

Забеляза една по-различна снимка. Подредени в линия младежи, сякаш глътнали бастун. Четирима Държаха картечници! Хелър започна да чете имената под всеки от тях. Джо Корлеоне Беше втория отдясно. Приличаше на двайсетгодишен хлапак.

Хелър извади от чантата си волтариански фотоапарат, фокусира само на Джо Корлеоне и го снима заедно с подписа. После снима и четиримата.

Наистина духове! Свети Джо трябва да е карал осемдесет и осмата, когато умря. Но сега беше дух, сред всички останали от тази къща и ера.

Хелър сигурно реши, че се е забавлявал доста тъчно. Започна да действа много бързо. Извади от чантата си метална пръчка и със страхотна бързини започна да почуква по стени и подове. Вече достатъчно го познавах, за да знам, че проверява как ехти, Сигурно търси тайни стаи.

Намери една. Като откри и входа към нея, оказа се, че е само килер. Продължи.

Излезе навън и започна да чука но земята. Отказа се.

Извади малък измервателен уред и започна да обикаля къщата. Уредът отчете нещо. Той спря. Кръстоса зоната. Още показания.

Хелър сигурно веднага е разбрал за какво става дума. Отиде право в бара и направи измервания с уреда. Беше към края на плота.

С помощта на малко масло бързо оправи една панта. Целият край на плота се плъзна и отдолу се показаха стъпала.

Слезе.

Намираше се в пещера.

Тръгна по един тунел и после освети с лампата шахта. Някога е имало стълба, но сега нямаше.

Той провери стените.

— Гранит — измърмори.

В крайна сметка откри някакъв надпис. Пишеше:

Исая Слокъм Притежател на мината, 1689

Хелър провери още няколко галерии. Намери малко бял кварц. Прибра го в джоба си.

В някои от галериите имаше изгнили останки от дървени сандъци. Контрабандистите на алкохол са използвали мината като таен склад. Значи това се е случило с „изчезналата мина“ Голдмайн Крийк.