Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (22)

Глава трета

Станах към обед на следващия ден.

Преди да си легна, бях изпратил бележка до Фахт бей, че влекачът ще тръгне точно навреме, което беше след два дни и аз, естествено, предположих, че преди да съм стигнал до хангара, екипажите ще са започнали подготовката за тръгване. Но положението изобщо не беше такова!

Като влязох в грамадната пещера, нещата изглеждаха така, сякаш се води подготовка за битка.

Всички техници на базата бяха подредени по средата на хангара. И четиримата пилоти-убийци бяха извадили оръжията си и ги бяха насочили към тях!

Следобедното слънце палеше жарко през опти ческата илюзия и осветяваше като с прожектор събралата се група.

Водачът на пилотите-убийци стоеше в ярката си смъртоносна одежда с ядосано лице и треперещ пистолет!

Фахт бей тичаше наоколо, пляскаше с ръце и се потеше.

Аз влязох през входа откъм моя офис. Веднага извадих зашеметяващата си палка. Сред тези хора не трябва да ходиш невъоръжен и в мирни времена, а сега приличаше на война.

Фахт бей ме видя. Изкрещя:

— Офицер Грис! Свети дяволи! Заповядай на тези пилоти убийци да се оттеглят!

Не бях казал и дума. Но водачът на пилотите ми кресна:

— Нямаш власт над нас!

И един от помощник-пилотите насочи към мен оръжие.

— Офицер Грис! — изциври Фахт бей, — твърдят, че ще застрелят техниците един по един, докато не разберат кой е виновен!

Петимата антиманко бяха в единия край. Докоснах с пръст звездата, която беше окачена на врата ми. Може би ще успея да ги накарам да убият пилотите убийци.

Осъзнах, че сигурно ще се окажа на огневата линия.

Бързо казах:

— Какво става?

Най-добре да печеля време.

— Саботаж и опит за убийство! — извика водачът.

Помислих си, намерил кой да говори за убийства. Това беше неговият занаят.

Обърна към мен железните си очи.

— Може би ти имаш пръст в това!

— Най-добре ми кажете какво е това „това“ — казах аз, опитвайки си да си придам смело изражение и надявайки се, че гласът ми няма да трепери.

Насочи червена ръкавица към техниците.

— Един от тези „бибипци“ се е ровил в кораба ни! — Лицето му бе червено като експлозията от емблемата върху яката на униформата му. — Навсякъде са поставили жици! Ако бяхме натиснали някой оръжсен спусък, за да си изпълним задълженията, щяхме да се взривим! Това е убийство и целенасочено унищожаване на собствеността на Апарата!

Ясно защо беше бесен. Няма да може да си изпиши дълга и да стреля по влекача. Но аз се приближих до техниците.

— Какво знаете по този въпрос? — сурово казах аз.

Бяха бледи като тебешир. Шефът на сервиза каза:

— Нищо! Двата бойни самолета са заключени. Нас изобщо не ни пускат на борда.

Обърнах се към пилота убиец.

— Ето, виждаш ли? Не са те. — Той пристъпи към мен.

— Тогава КОЙ?

И той сграбчи отпред туниката ми.

— Ти? Да. Ти ще летиш с този влекач. Може би си се опитал да си спасиш главата за сметка на правителството!

Шоковата ми палка случайно попадна срещу стомаха му.

— Заплашваш ме, а? — Забеляза антиманкосите, застанали в група пред влекача. — Може би си заповядал на тях да го направят?

Капитанът на антиманкосите излезе напред. Бог да благослови капитан Стаб!

— Не съм получавал никакви заповеди от офицер Грис.

Пилотът убиец сега се захвана с него.

— Даже да беше, щеше да излъжеш! Вие също ще бъдете във влекача, ако се наложи да го свалим! А сега заминавате на пътешествие.

Капитан Стаб каза:

— Корабът не може да лети в извънпланетно пространство. Може само да се движи със спомагателните двигатели в тази слънчева система. Има подслушватели и можете да го откриете. Така че и какво става дума?

Бог да го благослови!

— В такъв случай — каза пилотът убиец, — нямам друг избор, освен да застрелям техниците един по един, докато получа отговора. А ако свърша с тях и все още няма никаква яснота, започвам с твоя екипаж.

Фахт бей изкрещя:

— Офицер Грис! Ако застрелят всички техници, ще пазализират базата! Ако застрелят твоя екипаж, нима да можеш да се движиш с него! Моля те, в името на бога, ИЗМИСЛИ НЕЩО!

Да, тук имаше право. Капитан Стаб каза:

— Единственият, който сега не е тук, но присъстваше при пристигането на двата бойни кораба, беше онзи имперски офицер!

Вдъхновението ми дойде! Казах на пилота убиец:

— Едва ли това е направено днес. Проверявали ли сте оръжията, откак пристигнахте?

— Не, откъде накъде? Целта ми е този влекач. Той не е помръднал.

— Проверихте ги чак когато предположихте, че вследствие раздвижването на влекача, може да се наложи да действате? — казах аз.

— Да! — отсече пилотът убиец.

— О — казах. — Това обяснява всичко. Онзи имперски офицер в действителност е инспектор на Короната, затова не се сетих за него. Но аз го видях да влиза и излиза и от двата ви самолета малко след като пристигнахте.

— Какво? — изкрещя пилотът убиец. — И не си докладвал?

— Е, ами той е инспектор на Короната. Има заповед да застреля всички вас. Пъхаше си носа навсякъде във личните ви дела. Пък и бях сигурен, че ще проверите всичко, преди да тръгнете.

— Кой имперски офицер? Онзи високия с русата коса?

— И сини очи — казах аз. — Същият.

Обърнах се към събрания персонал на базата и наш ара. Казах с висок глас:

— Много съжалявам, че престъпление и саботаж от страна на един имперски офицер поставиха н опасност живота на всички ви. Но сега може да си отдъхнете. Очевидно той го е сторил. Най-добре да запомните, че трябва да го убиете на място, ако пак го видите тук. Той е заплаха за живота ви.

— Имперският офицер — прошепнаха те.

— Този смахнат „бибип“ имперски офицер! — казаха пилотите убийци.

— Няма начин проклетите имперски офицери да не създадат някоя неприятност — каза капитан Стаб.

След като постигнах единодушно съгласие, че Хелър трябва да бъде убит на място, аз им се усмихнах.

— Сега, след като определихме линията на поведение, ако той се появи някога тук, да се връщаме на работа.

Разпръснаха се.

И най-приятното от целия майтап беше, че бях прав. Бях съвсем убеден, че Хелър е виновен. Това, че действията му можеха да спасят живота ми, нямаше значение.

След онова обаждане имаше някаква вероятност да се появи тук. Е, аз ще се погрижа за това. Каквото и да се случи, никога няма да напусне тази планети жив. Това беше сигурно.

Онези ядосани и отмъстителни лица бяха като балсам за мъките ми. Сега вече не само аз и Ломбар имахме зъб на Хелър!