Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (20)

Глава първа

Съдбата рядко е любезна. А когато започне да ти сервира неприятни неща, рядко знае кога да спре.

През остатъка от деня Хелър работи около къщата — главно проветряваше навън разни неща, провери дали печката работи — предполагам, защото зимата наближаваше. Изглежда му харесваше да е сред природата. Възхищаваше се от имела, чийто листа вече бяха започнали да почервеняват от нощ ния хлад. Качи се на един хълм и огледа местността. Изглежда го заинтересуваха някакви камънаци в района около къщата, защото слезе, разгъна взривни въжета и изравни със земята две малки възвишения, Той обожава да взривява разни неща!

Най-накрая постави и табела:

„Минаващите през частната собственост ще бъдат депортирани, а преди това застреляни. Не се поема отговорност за щети, нанесени от избухване на минни полета“

Откри място, където таксито можеше да прекоси реката и след малко пое още по-навътре в необитаемия район. Изведнъж се показа изоставената бензиностанция, само че отзад. Беше на същия стар път!

Старицата излезе и му отвори вратата на гаража.

Хелър влезе, насочи светлината върху себе си, след това върху таксито и за нула време всичко възвърна предишния си цвят.

Той излезе в двора и поправи вратата. Нацепи дърва на старицата, като мина един дезинтеграторен пистолет по цепениците, изпи чаша кафе, изслуша една реч какъв чудесен младеж бил и по здрач пое обратно към Ню Йорк.

Каквото и да правеше, напредваше с твърде големи крачки и твърде бързо!

При мен беше след полунощ. Тъкмо бях пропълзял до празното ми легло, порядъчно изтощен, когато на вратата се почука. Беше Фахт бей. Подаде ми един плик и си отиде.

Отворих го със сетни сили. Прочетох първите пет реда и рязко се изправих. Това беше очакваният доклад от Рат и Търб:

РЕГУЛЯРНА СВОДКА

Имаме добри новини за теб. Ние сме в болницата. Направихме точно каквото ни каза. Веднага след пристигането ни в Ню Йорк си осигурихме от фалшификатора необходимите документи на делегати в ООН от Зимбабве. Сдобихме се с подходящи костюми. С тази дегизировка пристъпихме към изпълнение на задачата.

Отидохме в обозначената мишена, както ни бе заповядано.

Резервирахме си часове за две подходящи момичета и платихме необходимата сума, за която прилагаме квитанции.

Процедирайки по план, не отидохме в обозначените стаи, а се качихме директно на последния етаж.

Както предварително бяхме уведомени, вратата на стаята на обекта не беше заключена. В апартамента тичаше никой.

Влязохме и веднага се заехме с обискиране на стаите. Не пропуснахме ни един шкаф и долап. Обектът определено имаше много дрехи. Тъкмо приключвахме с обиска и възстановявахме каквото можем на предишното му място, когато вратата се отвори.

Висока жълта проститутка, около пет фута и десет инча, със сребрист лак на пръстите на краката и ръцете, с червен пеньоар, чиито краища се развяваха спокойно, а отдолу нямаше нищо, влезе.

Гореспоменатата жълта проститутка бе придружена от тъмнокожа проститутка, висока около пет фута и два инча, с червени нокти на пръстите на краката и ръцете, очевидно от таитянски произход, която имаше малка хавлия за ръце и черна коса.

Гореспоменатата жълтокожа възкликна: „Какво, по дяволите, да ви «бибип», правите в стаята на Хубавеца?“ Гласът не е записан и към сводката не се прилага запис.

Агент Търб, бидейки по-близо до вратата, се опита със стандартни средства да хване таитянката. Със стандартен пресечен удар с ръба на дланта, гореспоменатата таитянка счупи ръката на гореспоменатия агент Търб.

Агент Рат, неспособен да се придвижи зад бара, намиращ се вдясно от вратата на гореспоменатия апартамент, съдържащ Севън-ап, безалкохолна швейцарска бира и сладолед, вдигна стандартна палка № 18, тежка три фунта и четвърт и я стовари долу по стандартен маниер, възнамеряващ да свали жълтокожата, която се приближаваше с широко отворен пеньоар.

Левият крак на гореспоменатата жълтокожа се вдигна и осъществи контакт с палката, която вследствие на това полетя към спалнята, съдържаща кръгло легло, достатъчно, според професионална оценка, да побере шестима.

Възнамерявайки със светкавична реакция да измъкне „Колт Кобра“-та, която според изискванията на правилника винаги трябва да е окачена към десния глезен на агента, гореспоменатият агент Рат се наведе и насочи ръка към пистолета.

Маневрата, макар и стандартна, бе възпрепятствана от левия крак на гореспоменатата жълтокожа, вдигнат в бърз удар, който крак влезе в контакт с челюстта на агент Рат и тя се счупи.

Агент Търб, решил да стовари останалата му ръка върху таитянката след стандартен ключ видя как тя се отклонява към телевизионния апарат „Силвания“, 25 инча по диагонал.

Агент Рат бе улучен по тила с бутилка Севън-ап вследствие на неправоспособна маневра, извършена от жълтокожата.

Проснати на пода, гледайки нагоре, агент Търб и Рат видяха млад мъж, около пет фута и четири инча, облечен в син костюм от три части, с черна коса, отговарящ на името Джузепе, застанал на вратата с пистолет „Берета“, модел 1934-та, италиански, автоматичен, калибър 380, със свален предпазител.

Гореспоменатият младеж каза на гореспоменатите таитянка и жълтокожа да слязат от гърдите съответно на гореспоменатите агенти Търб и Рат, при което гореспоменатата жълтокожа отправи следната молба: „Нека ударя още веднъж този скапан «бибип», Джузепе.“ Молбата не бе уважена от гореспоменатия Джузепе, който бе на телефона. Гореспоменатата жълтокожа съответно удари агент Рат в слънчевия сплит, което предизвиква парализа.

След три и половина минути се появи друг млад мъж, висок пет фута и три инча, черна коса, черни очи, сив костюм. Носеше осемнайсетинчова каучукова палка. Името му е неизвестно, тъй като никой не се обърна към него по име. Таитянката помоли всякаква по-нататъшна работа да се извърши извън апартамента на Хубавеца.

В съответствие с това агенти Рат и Търб бяха ескортирани до една стая на подземния етаж, приблизително десет на дванайсет стъпки, мебелирана с маса и два стола.

Появи се мъж, отговарящ на името Вантаджо. Той е към пет фута и два инча, с черна коса и черни очи и беше облечен в костюм от тъмна материя, скъпо изглеждащ.

Младият Джузепе каза: „Вантаджо, …“ но останалото беше на италиански. Не се прилага запис.

Гореспоменатият Вантаджо съответно взе портфейлите и документите на гореспоменатите агенти и каза на английски: „Дръж тази палка, докато проверя и се върна.“

Гореспоменатият Вантаджо излезе.

Гореспоменатият Вантаджо се върна.

Гореспоменатият Вантаджо каза: „Вие, да ви «бибип», не сте от ООН. В офиса на Генералния секретар изобщо не са ви чували. Това са фалшификати.“

Тази забележка бе адресирана до гореспоменатите агенти Рат и Търб.

Гореспоменатият Вантаджо каза на гореспоменатия Джузепе и на другия млад мъж: „Обработете тези «бибипци» и разберете откъде са наистина.“ Излезе.

Гореспоменатият неназован млад мъж, използвайки гумената палка с опитна ръка през следващите час и петнайсет минути не успя да измъкне никаква допълнителна информация от гореспоменатите агенти.

Когато се върнаха в съзнание, гореспоменатите агенти Търб и Рат се озоваха отзад в камион, чиято марка и номера не са известни. Той се бе насочил нанякъде.

Понеже агент Рат не можеше да говори поради счупване на челюстта, агент Търб се обърна към младия мъж, който ги придружаваше отзад в камиона. „Къде отиваме?“

Упоменатият млад мъж каза: „Водни ви на разходка, да ви «бибип». Така че, най-добре да си кажете молитвите“. Наложи силово съвета си с гореспомената „Берета“, с която жестикулираше.

Камионът спря. Чуваше се шума от уличното движение.

Млад мъж дойде отзад от предната кабина.

Двамата младежи взеха няколко големи торби за отпадъци. Торбите бяха от черен найлон. Поставиха няколко бетонни блока на дъното на гореспоменатите торби. После вкараха агенти Рат и Търб в гореспоменатите найлонови торби. Чу се отварянето на задните врати на камиона. Шумът от уличното движение се усили. И двамата агенти Рат и Търб са единодушни, че след това са били хвърлени през перила на мост и пуснати.

Разстоянието на падане е било значително. Ударът с водата изключително силен.

Използвайки тънкото острие, което стандартните разпоредби задължават да се носи в подметката на дясната обувка, агент Рат разряза черната найлонова торба за отпадъци и бързо излезе на повърхността. Понеже нямаше следа от агент Търб, гореспоменатият агент Рат пак се гмурна и идентифицира гореспоменатата черна найлонова торба и освободи агент Търб.

След като излязоха на повърхността, двамата агенти бяха единодушни, чеморпа, който се виждаше по тъмното в далечината, е Куинсбъро, понеже като компетентни агенти познаваха местната география. Водата в този район е известна със своите бързеи и водовъртежи и никой не плува таи.

В тази точка Ист Ривър се разделя от дълъг остров, известен като Рузвелт айлънд. На времето е бил затвор без стени, понеже никой не можел да преплува през водовъртежите и да стигне до брега, който е на седемстотин фута. Това е историческо място.

Течението бе отнесло гореспоменатите агенти точно до южния край на острова. Там има гейзер, който изхвърля 4000 галона вода в минута на четиристотин фута във въздуха. Това е историческо място.

Вятърът отвяваше силни пръски от гореспоментия гейзер върху гореспоменатите агенти.

Едно тъмно мястото във водата бе локализирано и оползотворено. Брегът бе покрит с клони и храсталаци и мазут. На Рузвелт Аилънд на времето е ииало две болници, една за хронично болни и още една за старци. Последната е историческа забележителност.

В южния край на острова има и болница „Силвъруотър Мемориъл“.

Агент Рат отнесе агент Търб в гореспомената болница с твърдението, че е и хронично болен, и старец.

Агентите бяха приети и подложени на лечение и, понеже имаха пари в обувките, все още са там.

Досега не можехме да пишем, защото ръцете и на двамата агенти Рат и Търб бяха силно разранени от рибарските кукички, на които попаднахме при претърсване багажа на обекта.

Не бе открита никаква пластина, отговаряща на описанието.

Както и да е, имаме добри новини. Открихме откъде идва смущението.

Преди да се влезе в стаята на обекта, по случайност бяха улучени съседните стаи. Непосредствено до стаята на обекта има стая с размери двайсет на трийсет фута. В тази стая има части от морето и джунглата. Подът й е направен от пясък и тревна растителност.

Гореспоменатата стая също съдържа палми, които образуват заслонени места.

Целта на тази стая очевидно е да симулира първичните условия на сексуален контакт за дипломати от джунгли и морски страни. Контактите се осъществяват на пода върху пясъка или тревата, или под палмовите дървета, които хвърлят сянка.

Точно в центъра на гореспоменатата стая, очевидно в опит да се симулира ярко слънце, има въглеродна лампа под формата на дъга. Лампата се захранва от въглеродни пръчки.

По този начин може да се възпроизвежда най-ранният сексуален опит на дипломатите.

Подобно приспособление има в един публичен дом в Хонгконг, на ул. Лотос 116, третата врата отдясно.

Така че това е много хубава новина. Гореспоменатата въглеродна дъга предизвиква смущението.

Не ни дадохте да поставим подслушвателни устройства, затова не сме поставили.

Пратеник от нюйоркския офис ще вземе този доклад в подходяща дегизировка.

Чакаме по-нататъшни указания. Няма да бъден дееспособни още един месец. Винаги на услугите ви.

Следваха агентските им номера.

Докладът наистина беше удар в зъбите. Правеха го само напук на мен. Това беше повече от очевилно.

Намерили са си начин да полежат един месец н да изкарат ваканция на разноските на Апарата. И преди се е случвало.

Още повече се вбесих на Хелър. Порядъчни и уважавани хора използват добермани или ротвайлери за пазачи. А той използва две проститутки.

Това просто показва какви неща могат да се случат, когато трябва да работиш заедно с хора без никакъв опит в шпионажа. Излизат от всякакви стандарти! Не знаеш какво да очакваш от тях!

В това ми настроение онзи неудачник Изи ми идваше още по-симпатичен. Веднъж съдбата да те нарочи, няма отърване!

Какъв ще е следващият удар?