Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (11)

Глава седма

Жълто-оранжевите отблясъци на пламъците заиграха по стаята.

Тя тихо се промъкна през вратата.

Като сянка се понесе към възглавниците.

Седна с кръстосани крака по средата на стаята. Постави на земята голям, сребърен, блестящ като огледало поднос, лютнята и тамбурата. Беше облечена в сиви шалвари и късо елече със сребриста бродерия, което прикриваше гърдите й, но коремът и ръцете оставаха голи. Косата й бе прихваната със сребърна лента. Беше покрита с було.

Седеше с наведена глава. Не ме поглеждаше.

Просто си седеше. От време на време въздишаше.

Не смеех да заговоря от страх да не избяга. Но след като измина доста време, я попитах:

— Защо си толкова тъжна?

С нисък, плътен глас, тя каза:

— О, господарю, тъжна съм, защото не мога да понасям мисълта, че съм лишена от елементарни житейски неща. Въздишам заради липсата на копринени кърпички, френски шампоан за вана, балсами и „Шанел номер 5“. Трябва съвсем дребна сума, за да се купят — някакви си няколкостотин хиляди турски лири.

Изглеждаше толкова тъжна, угрижена. Тя беше само една дива, примитивна номадка от пустинята Каракум. Нямаше смисъл да й напомням, че сега беше робиня. Естествено, че й трябваха нари, за да си купи неща от първа необходимост. Как ли са й липсвали, като е водила камилите в онази пясъчна пустош.

— Имаш ги — казах аз с господарски маниер.

Тя веднага се съживи и изопна снага. Очите й ме стрелнаха с поглед и веднага се приведоха срамежливо.

Тя вдиша от земята малкия си тъпан и започна да удря бавно, плахо. След това затананика тъжна, отнесена мелодия.

Знаех, че си дава кураж.

Ударите но тъпана станаха по-силни. Изведнъж, на средата тя остави тъпана, смени го с тамбурата и започна да удря по нея.

Мелодията, която тананикаше, се усили, забърза и стана по-жива.

Както си седеше, тялото й започна да се поклаща. Изправи се на колене. Движенията на тялото се засилиха.

Гривните й силно подрънкваха при ударите по тамбурата. Ритъмът зачести. Както беше седнала, но без никаква опора, започна бързо да протяга напред крака, един след друг!

Така от седнало положение, показвайки за секунда лакираните в сребристо нокти на краката, удряйки по блестящата тамбура, тя се понесе из стаята, пеейки някаква дива мелодия! Създаваше впечатление, че всъщност се носи по пода!

Обиколи стаята от единия до другия край, после обратно. В края на всяка обиколка скачаше високо, падаше на пети, изпъваше тялото и викаше: „Хей!“. И всеки път гривните й силно подрънкваха. Дивашко!

Сега се движеше в големи кръгове. Това беше руски танц! Понесе се по-бързо. Тамбурата се обаждаше още по-силно.

Моето тяло започна да подскача в ритъма на ударите. Следвах я само с очи, но тялото ми също започна да се извива наляво и надясно.

Кръговете се смаляваха. Затваряха се все по-близо и по-близо към средата на стаята.

И след малко тя отново застана по средата. Мелоцията на гласа й стана по-силна, по-наситена. Тя Беше на колене. Въртеше тамбурата над главата си, беше я обърнала с лицевата страна към мен, наляво, надясно, наляво, надясно, удряйки всеки път с ръка.

Усетих, че тялото ми отвръща на ритъма. Очите ми следяха инструмента.

Жълто-оранжевите пламъци проблясваха и проблясваха. Усетих, че дишам в ритъма на мелодията.

Хълбоците й започнаха да се полюшват. Тя рязко дръпна воала от лицето си. Очите й ме изгаряха като въглени.

Тялото ми се свиваше, не ми се подчиняваше, напред-назад, напред-назад.

Изведнъж тя се отпусна на петите си. Остави тамбурата. Взе лютнята.

Започна да свири акордите на същата мелодия, която преди си тананикаше. Очите й ме изгаряха.

Започна да пее.

„Неизпратени целувки са заседнали на гърлото ми,

неизпратени усмивки

свили са гнездо зад устните ми.

Несподелена страст надига се в дъха ми

и връща се

в устата няма!

Ръцете ми

болят

от нераздадени милувки,

треперят,

като си помисля

да излея върху теб

целия поток

от СПОДАВЕНА ЛЮБОВ.“

Беше непоносимо! Викнах:

— О, скъпа моя!

Прострях ръце към нея.

Викът, жестът, я изплашиха. Тя се сви от страх. И преди да успея да я спра, захвърли инструментите и избяга от стаята!

Не бях стигнал до вратата, когато желязна решетка бе залостена.

Опитах се да й говоря. Умолявах. Но гласът ми сигурно изобщо не е стигал зад вратата. Тя си остана заключена.

Стоях доста време, после отидох и взех петстотин хиляди лири и започнах да ги пъхам, една по една, под вратата. Последната остана да стои там, крайчецът й се показваше. Прекарах остатъка от нощта пред вратата, вперил поглед в нея.

Следващия ден събрах достатъчно смелост, за да се промъкна край стената на вътрешната градина, но, уви, пролуката, която бях открил, бе запушена.

В един момент ми се стори, че чувам гласове в градината. Не бях сигурен. През целия ден бях нещастен, изпълнен с болка.

Не таях много надежда. Но към осем едно от момчетата дойде при мен. Каза:

— Утанч ме изпрати да ти кажа да се изкъпеш, да си сложиш тюрбана и да идеш в салона.

О, никога не се бях къпал толкова бързо. Почти за отрицателно време бях в салона. Зачаках.

След много, много дълго вратата се открехна.

Тя се промъкна леко и тихо. Носеше стегнато елече, което оставяше ръцете и корема й голи. Беше със златна бродерия. Бе обута в златисти шалвари. Черната й коса бе опасана със златна лента, върху която бяха увити цветя. Над лицето й бе спуснат златист воал. Като седна, забелязах, че ноктите на ръцете и краката й са лакирани със златист лак. Носеше лютнята и лъскава сабя.

Но пак седна с наведена глава и забит в земята поглед. От време на време изпускаше по една въздишка.

— Защо въздишаш? — попитах аз накрая, много тихо, за да не я изплаша.

— О, господарю — каза тя със сведен поглед, — не мога да понасям мисълта, че няма как да се обадя в Истанбул, Париж и Ню Йорк, за да направя директна поръчка, за малките и жизнено важни неща, с които трябва да разполага една бедна жена, за да съхрани хубостта си в очите на своя господар. Имам нужда от телефон в стаята с директна линия, невписан в указателя.

Е, разбира се, че едно диво и плахо същество от примитивните и нецивилизовани пясъци на Каракум не би искало номерът да е включен в указателя.

— Имаш го — казах аз с господарски маниер.

Тя започна да си тананика бавно и унесено. Взе сабята и леко заудря по острието в такт с мелодията, отначало отдясно, после отляво. Тялото й започна да се движи по ритъма на сабята.

Изглеждаше така, сякаш сабята я води, тегли я малко по малко да се изправи на крака, местейки се непрекъснато от ляво на дясно. Очите й неотлъчно следваха сабята.

Стъпалата й започнаха да се местят, стъпка наляво, стъпка надясно.

Жълто-оранжевите проблясъци играеха по сабята и падаха на вълни по тялото й.

Започна да размахва сабята в танца. Свистенето й се сливаше с мелодията, която тананикаше.

След това сабята започна да се върти. Ужасих се, че ще се посече!

А след това, хванала с една ръка дръжката, а с другата върха на сабята, тя започна да я прескача, напред, назад, в ритъм! При това с невероятна грация!

Внезапно пусна с ръка края й и започна да се върти. Обтегна ръката със сабята. Превърна се в един вихър от злато.

Подскочи във въздуха и стъпи на земята.

Сабята полетя нагоре!

Бях сигурен, че ще я прониже!

Острието проряза воала й!

Двете половини паднаха. Откри се лицето й. Изглеждаше така, сякаш хипнотизира сабята. Главата й тръгна да се извива назад. Хълбоците й се раздвижиха. Коремните й мускули започнаха да се свиват.

Сабята изглеждаше така, сякаш подскача нагоре и надолу.

Мелодията, която си тананикаше, започна да прилича на стенание.

Хълбоците й се извиваха все повече и повече. Моето собствено тяло се движеше в ритъм с нейното. Не можех да го владея. Не се и опитвах!

Изведнъж тя преметна сабята.

Заби я в пода!

Тя затрептя!

Седна зад нея.

Очите й се преместиха от сабята върху мен и аз бях почти изпепелен от страстта в тях.

Тя диво сграбчи лютнята. Но след това покъртително въздъхна.

Изсвири акорд, пълен с неописуем копнеж. Запя:

„Нека пия от теб.

Нека пия с очи

дръзката мъжка хубост на твоите нозе!

Нека пия с дъха си

твоя груб мъжки мирис!

Нека пия суетните си

вкуса на твоята мъжка плът.

Нека пия и пия и пия

преди от жажда да умра

от копнеж по теб!

Нека пия,

нека пия,

о, Аллах, нека пия,

преди да умра от любов

и ЖАЖДА!“

Не можех да понеса това ридание.

— Утанч! — извиках аз.

Магията се разпръсна! Тя захвърли лютнята. Побягна от стаята.

Макар че бях много бърз, вратата бе заключена и залостена с решетките преди да успея да я стигна.

Часове седях отпред. Не можех да спра треперенето си. Отидох в кабинета си и написах поръчка за телефон с пряка линия, невнисан в указателя. Пъхнах поръчката под вратата й, но крайчецът остана да стърчи.

На следващия ден осъзнах, че се разболявам физически. Цялото тяло ме болеше. Всичко ми беше някак размазано. Просто се носех наоколо, спирах се тук-таме и се взирах, без да виждам това, което гледам.

Помислих си, че всичко това не е на добро. Няма да бъда във форма, ако все пак се случи нещо, което да доведе Утанч в леглото ми. Макар че почти не близвах алкохол, реших, че малко скоч няма да ми подейства зле. Държах една бутилка за капитана на „Бликсо“ и смятах да му я дам, като пристигне. Отидох да я измъкна от шкафа.

Нямаше я!

Повиках сервитьора.

Каза, че не знае нищо.

Пак започнах да обикалям. Даже не можех да се накарам да спра на едно място.

Сервитьорът пристигна с вечерята.

Остави я, но не си тръгна, а започна нервно да кърши ръце. Погледнах го. Имаше синина на едното око!

— Султан Бей — каза той и запристъпя от крак на крак, — дойдох да си призная, че аз взех бутилката с уиски.

Това беше идеална възможност да го накажа, но аз изобщо не му обърнах внимание. Просто му махнах да си върви. Не погледнах вечерята.

Може би щях да умра и така щеше да се сложи край на всичко това. Бях решил окончателно, че това е най-добрият изход, когато се появи едно от момчетата.

— Утанч каза да се изкъпеш, да облечеш тюрбана и да идеш в салона.

Макар че нямах много сили, справих се за нула креме!

Доста почаках.

Вратата се открехна. По-широко. Тя се появи. Носеше кофа, две факли и лютнята.

Тихо седна на мястото си в средата на стаята.

Беше облечена в червени бродирани шалвари и елек. Черната й коса бе опасана с червена лента с вплетени цветя. Пръстите на краката и ръцете й бяха огнено червени. Червен беше и воалът й.

Но тя седеше отпусната, с наведени очи. Въздъхна дълбоко. Изглеждаше меланхолична.

Най-сетне събрах кураж и прошепнах:

— Защо въздишаш?

— О, мой господарго, тъжна съм, защото не мога да понасям мисълта, че но цял ден съм затворена само в една стая и една градина. Ако се движа пеша, ще ме гледат, може и да ме нападнат по улиците. Мисля, че никога няма да бъда щастлива, ако нямам БМВ 320, инджекшън, с пет скорости, състезателен модел, седан.

За пръв път усетих в мен да се надига ужас. Такава кола ще струва милион и половина турски лири!

Тя въздъхна покъртително. Но като си помисля, тя наистина се чувства затворена. Диво, примитивно дете на пустинята, тя е свикнала с безбрежните простори, стелещите се дюни и необятното небе на руска Тюркмения. Кракът й леко помръдна. Бях ужасен, че ще избяга.

— Имаш го — казах аз.

Тя тихо започна да тананика. Взе двете факли и се приближи до газената лампа. Запали ги. Върна се в средата на стаята.

Застана там, с по една факла във всяка ръка. Светлините от тях и от лампата хвърляха бягащи сенки около нея. Отблясъците на пламъците създаваха впечатлението, че тялото й се вие.

Тананикайки си, тя започна да жонглира с факлите, подхвърляше ги и ги улавяше и двете, в такт с мелодията.

Впускаше се наляво, после надясно, напред и назад. Целият се обръщах, за да я следя. Спускаше се нанякъде, спираше, подхвърляше високо факлата, завърташе се и я улавяше.

Заситни. Накрая запристъпя на едно място. Продължаваше да жонглира с факлите. Но сега, при всяко освобождаване на ръката, тя подръпваше червения си воал. Малко по малко откриваше лицето си.

После воалът изчезна!

Тя продължаваше да жонглира с факлите. Но сега имаше промяна. Подхвърляше и двете факли, като ги разменяше от ръка в ръка. Аз въртях ръка ту наляво, ту надясно. Краката й започнаха да потропват в ритъм с мелодията.

Сега тялото й сякаш се извиваше още повече. Или това беше само от проблясъците на пламъците?

Не, беше тялото й!

Коремът й бе като жив!

Започваше да полюшва хълбоци. Пристъпваше от един крак на друг. Факлите едновременно летяха от ляво на дясно и обратно. Тялото ми само се движеше след тях.

Брадичката й се приведе. Очите й ме гледаха.

После както седеше на едно място, с полюшващи се хълбоци и подскачащ корем, главата й започна ш се вдига. Нагоре и нагоре! Очите й заискряха!

Устата беше отворена, отпусната. Никога досега не бях забелязвал, че устата й е голяма, устните й са пълни и сочни. И влажни.

Мелодията, която тананикаше, започна да преминава в стонове.

Наляво, надясно, собственото ми тяло се тресеше напред назад в такт с тези люлеещи се хълбоци и искрящи факли.

Тогава изведнъж тя замръзна неподвижно. Трепереше. Факлите бяха в ръцете й. Издаваше леки викове. Изпитваше оргазъм!

Факлите, по един в ръка, започнаха да се приближават.

Изведнъж светлините им се сляха!

Тя извика в екстаз!

След това рязко се отпусна на земята с кръстосани крака. В същото време пусна факлите в кофата, където те изсъскаха и се вдигна дим.

Страстта бе утихнала.

Тя посегна към лютнята.

Изсвири тъжен, протяжен акорд.

Очите й се вдигнаха и се спряха върху мен. Бяха пълни със сълзи!

Отнесената ориенталска музика започна тъжно да се лее изпод пръстите й. С плачевен глас тя подхвана:

„Ти нямаш нужда от мен, хубавецо.

Не искаш ръцете ми.

Не искаш да усещаш

докосването на бедрата ми.

Нямаш чужда

гърдите ми да се притискат в теб.

Нямаш нужда от милувките на ръцете ми.

Не искаш

да ме изпълваш

със своя сок.

Но о, див хубавецо,

само да ИСКАШЕ!“

Плачевните думи заглъхнаха в стаята, а аз нямах сили да направя нищо.

Отпуснах се на възглавниците. Прошепнах:

— О, Утанч, смили се над мен. Толкова те искам. Ще умра, Утанч, ако не те имам.

Чу се лек звук.

Една ръка леко галеше бузата ми. Най-нежният шепот се понесе като аромат на парфюм:

— Легни спокойно, скъпи.

Ключът на лампата щракна.

Настана пълен мрак.

Още едно движение край мен. Нежна ръка върху гърдите ми. Устни върху бузата ми — пълни и меки и влажни. Нежна целувка. Протегнах ръка да хвана елека й и да го сваля.

— Не, не — прошепна тя. — Скромността не ми позволява да се покажа гола пред мъж на тъмно.

Тя върна ръката ми. Целуна ме но шията.

— Всичко е за теб. Не мисли за мен. Мисли само за себе си. Тази вечер е твоя.

Започна да сваля тюрбана ми в тъмното. После ме целуна по очите.

Свали ми кафтана и ме целуна по гърдите.

Свали ботушите и целуна краката ми.

После нежно разви пояса ми и бавно започна да ми събува слиповете, като ме целуваше все по-надопу и по-надолу по голата плът.

Леко започна да гали с връхчетата на пръстите раменете и ръцете ми. Нежно захапа ухото ми. Езикът й се плъзна навътре.

Полазиха ме тръпки на удоволствие. Пак се опитах да я хвана е ръце и да й сваля дрехите.

— Не, не — прошепна тя. — Няма нужда аз да се събличам. Много съм срамежлива. Това е твоята нощ и удоволствието е твое.

Целуна ме но устата!

Почувствах, че ще припадна от удоволствие!

Езикът й разтвори устните ми и потърси най-вътрешните кътчета на устата.

Тя засмука тръпнещия ми език, устните й се плъзгаха по него и зъбите й нежно го хапеха.

Зави ми се свят от удоволствие. Ръцете й ме галеха, докосваха места, които не подозирах, че могат да крият такава наслада. Започнах да дишам тежко.

Тя галеше гърдите ми.

— Скъпи, скъпи — шепнеше. После каза: — Устата е всичко.

Целуна ме по шията, целуна ме но гърдите. Целуна ме но бедрата.

Изведнъж целият този мрак около мен се превърна във водовъртеж, който ме засмука навътре, сякаш ме теглеше право надолу, обезсилен от чувствената наслада. Носех се, изпълнен от щастие, сред звездите.

Сякаш бяла светкавица нроряза цялата вселена.

Лежах напълно замаян. Никога преди не се бях чувствал така. В непрогледния мрак на стаята кръжаха светлинни.

Сърцето ми биеше толкова силно, че гърдите ми щяха да се пръснат.

Тихо лежахме в кадифения мрак. Усещах как се отпуска след възбудата.

Мина известно време.

Ръцете й върху бузите ми. Милваха ги.

— Беше много хубаво — пошепна тя.

Бавно, с една ръка, понечих да докосна гърдите й. Тя нежно я отблъсна.

— Това е само за теб — каза тя. — Устата е всичко. — Целуна ме. — Всичко — повтори тя. Целуна ме по-страстно. — Устата е ВСИЧКО — простена тя. — О, скъпи, не прави нищо. Това е само за теб. Просто се отпусни и се наслаждавай.

Езикът й докосваше устните ми, след това тя ги взе в уста и продължи да ги притиска. А после устата, езикът и ръцете отново намериха хиляди тайни места по тялото ми.

Отново се възбудих. Ръцете й внезапно се вплетоха в косата ми. Тя страстно обхвана главата ми.

Чувствах очите й като черни въглени, които ме гледаха в тъмното.

— О, скъпи, — каза тя, давеща се в страст. — Устата е ВСИЧКО.

Целуна ме. Отдръпна се.

— До утрото има още много време.

И устата й пак започна своето пътешествие по тялото ми, което завърши във върховен екстаз. Струваше ми се, че никога преди не бях нравил секс, не и като този! Това надхвърляше всичко, за което си бях мечтал или представял. Нищо, абсолютно нищо на небето и на земята не бе ме карало да се чувствам така!