Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (68)

Глава четвърта

Уверен, че сега всичко ще се оправи, си легнах през онази нощ и спах спокойно.

В „Бентли Бъкс Делукс“ винаги поставят по един сутрешен вестник на всеки поднос със закуска — може би за да отвлекат вниманието от факта, че няколкото капки двудоларов портокалов сок не беше пресен, а от кутия. Развивах нещо, което психолозите наричат синдром на вестникарската напрегнатост — често срещано заболяване по Земята напоследък, виновно за многобройни случаи на попадане в психиатрични заведения. Симптомите са следните: чувстваш се добре и бодър, а после зърваш някое ъгълче на вестник, като например под чинийката на кучето, и започваш да трепериш; а след като прочетеш и малко от напечатаното, започва силен световъртеж. Точно това ми се случи. Няколкото капки портокалов сок бяха по средата на пътя си към устните ми, когато видях заглавието на първа страница:

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ОТПРАВЯ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ НЕФТЕНИТЕ КОМПАНИИ

В извънредно изявление в „Ню Йорк Таймс“ Гениалното хлапе днес запита: „Как става така, че Америка и светът позволяват да бъдат мамени от нефтените компании?“

Говорителите на „Седемте братя“, включващи и компанията „Октопъс Ойл“ като техен признат лидер, казаха: „Ние сме организации, които служат на обществото. Направили сме всичко възможно, за да намалим цената на нефта. Подобни обвинения са често срещани.“

Историята продължаваше. Аз така треперех, че не можех да видя напечатаното, за да го дочета.

Втурнах се в коридора. Осъзнах, че съм без халат, хукнах обратно, наметнах едно сако и поръчах по телефона някой пиколо да ми донесе по един екземпляр от всички вестници на щанда.

Прегледах ги, свит на пода. Всичките бяха отпечатали един и същ материал на заглавната страница. Единствената променлива величина, бе името на вестника на първия ред. Гениалното хлапе беше направило извънредно изявление четиридесет пъти за четиридесет различни вестника, включително и за „Всекидневник за работното облекло“.

Трябва да запазя спокойствие, повтарях си. Изведнъж си дадох сметка, че Мадисън, разбира се, не е и имал време да спре историята. Необходими са няколко часа да подготвиш един вестник за печат и той вероятно не бе имал възможност да спре излизането на статията в последните броеве.

Екранът беше пред мен. Как приема Хелър всичко това? Понякога той се отбиваше в кабинета си на път за пистата. А, ето го къде е. Беше разхвърллял вестници по цялото си бюро. След малко взе ръкавиците си и се приготви да тръгва. В този момент Изи влезе през вратата. Хелър се върна на бюрото си.

— Откъде идва всичко това? — запита Хелър.

Изи изглеждаше много тъжен.

— Някой публицист би казал, че се нравиш на обществото.

— Но аз не съм правил никакви подобни изявления!

Изи сви рамене и после направи кръгообразно движение с пръста си по слепоочието.

— Такива са вестниците.

— А аз какво да правя с всичко това?

— Замини за Южна Америка — каза Изи с внезапно пламнал ентусиаазъм. — Мога да ти взема билет за първия полет.

— О-о, положението не е толкова лошо. Всъщност точно това се опитвам да постигна. Но е странно. Не съм и помирисал репортер, а ето тук правя някакви изявления.

— Самолетните билети са евтини — каза Изи — в сравнение с това, което в крайна сметка може да ти струва всичко това.

Хелър отново се приготви да тръгне и Изи каза:

— Просто недей да свързваш надбягването с името на ни една от корпорациите. Нито пък с твоето!

Бях убеден, че Мадисън вече е взел кампанията н свои ръце. Пропилях сутринта в шляене, а след като обядвах излязох на разходка в Сентръл Парк. Въздухът беше мразовит. По обратния път видях някакъм рекламен надпис на върха на една сграда, много голям. Работниците усилено поставяха ново платно върху него.

Прочетох едно ъгълче от онова, което залепваха на части, и по гърба ми полазиха тръпки. Пишеше „ГЕНИ“.

Подпрях се на едно кошче за боклук.

С ужас видях как налепват надписа парче по парче.

С големи букви бе написано:

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ВЛИЗА В СХВАТКА СЪС СЕДЕМТЕ БРАТЯ!

А отдолу имаше карикатура на Гениалното хлапе с очила, заядлива челюст и зъби. Носеше боксьорски ръкавици. Тъкмо беше съборил единия от братята. Другите шестима се бяха навели, за да избегнат удара. Наоколо припляскваха локви нефт.

Нагледна кампания! Организирана и изпълнена с невероятна скорост!

Я почакай! Това би отнело два или три дни. Значи беше плод на предишните усилия на Мадисън.

Като се върнах в хотела, се залепих на екрана. Хелър си тръгваше от пистата. Гледаше към едно табло с афиши. Беше същата карикатура. Но понеже Хелър си е Хелър, покатери се по аварийната стълба, където се качваха работниците, и прочете надписа с по-малки букви: „Спонсор: Комитета «Американски католици за евтино гориво».“

Той слезе и продължи да кара. Надпис след надпис след надпис! Навсякъде, където поглеждаше по обратния път, през Бруклин, чак до Манхатън, все надписи.

Изпъшках! Какъв гнусен спектакъл! Целият град бе залят с тези „бибип“ надписи! Обикновено рекламираха авиокомпании, цигари или чужди коли. Но сега всичко това беше пометено. Имаше само „Гениалното хлапе“!

Опитах да се обадя на Мадисън. Не можах да се свържа.

Опитах да се обадя на Бери. Щеше да се върне чак на следващия ден.

Но лошото тепърва предстоеше. С мисълта, че трябва да гледам някой филм, нещо успокояващо, Като например как ФБР прави Америка безопасно Място, като вдига във въздуха сградите й, включих телевизора.

Телевизионна дискусия! Насреща седеше Гениалното хлапе. Осъзнах, че обстановката беше като онази, която Мадисън беше импровизирал на пистата. Гениалното хлапе не се чуваше. Устните му мърдаха. Коментаторът дублираше онова, което той казваше.

Неща от рода на как той разполагал с някакво евтино гориво и Америка щяла да спечели страшно много и вече можела да очаква истинското благополучие. Интервюиращият беше сниман отделно.

Половин час по-късно по друг канал същите приказки!

Мадисън отново беше неоткриваем!

Цялата вечер, по който и да е канал, даже в новините, човек можеше да разчита сто на сто, че Малкият магьосник непременно ще се появи с дублирам коментар.

Страдах през цялата нощ. Нищо не можеше да е по-лошо от това. Мадисън е сменил убежденията си! Предал ни е! Знаех как се постигаше такава гласност, Влязъл е в контакт с банковите директори, назначени от Роксентър, на всеки вестник и телевизионен канал, и им даваше неговите заповеди, а те пък ги предаваха надолу по съответния ред. Мадисън продаваше Роксентър, като използваше неговата собствена мрежа за контрол върху печата! Предател!

Предстоеше дори по-лошо. На сутринта, като добавка към новинарските истории, случайно включих телевизора на програма за домакините. Ето го пак Гениалното хлапе пред група домакини! В плът и кръв. На живо. И им говореше каква срамота е, че се налага да харчат спестяванията си, за да купуват бензин, а в същото време съществува толкова евтино гориво, че със спестените пари могат даже да си купят палта от визон? От радост жените изпаднаха в истерия! На живо?

Отидох пред моя екран.

Хелър беше на път към офиса. Значи нямаше никакво предаване на живо с домакини!

Погледнах отново към телевизора. Очила, стърчащи зъби, заядлива челюст…

Телефонирах на Мадисън. Намерих го у майка му.

— Мадисън! — креснах му. — Мисля, че ти казах да си коригираш поведението!

— Аз го направих! — каза той. — Удвоих гласността в пресата и прибавих телевизионни дискусии! Знам, че е много набързо, но мисля, че се справяме. В момента създаваме фен-клубове из цялата страна.

— О, Богове! — Но понеже телевизорът продължаваше да работи и Гениалното хлапе продължаваше ни държи речи пред домакините, аз виках: — Но как е възможна тая история с домакините?

— О-о, с дубльор — каза той. — Като работиш в рекламата, никога не можеш да се довериш на някой клиент. Те винаги казват не каквото трябва и не са ти под ръка, когато имаш нужда от тях. Заради това трябваше да намеря дубльор. Можех да намеря някой актьор, който много повече прилича на Уистър, но в лика с инструкциите си господин Бери изрично бе наредил ако използвам дубльор, да е този младеж. Беше много категоричен за това. Този дубльор има стърчащи зъби и масивна челюст, а и е като прилеп без очила. Не би дал съгласието си да му извадим зъбите, да му направим пластична операция, или да му сложим контактни лещи. А господин Бери беше толкова категоричен, че нямах избор. Трябваше да направя така, че Уистър да прилича на дубльора. Него ли гледаш сега? Мисля, че е страшно убедителен! Трябва да затварям. Довиждане.

Отново набрах номера му. Никой не вдигна.

Не напразно колегите му го бяха нарекли Дж. Чуруликащото Куку. Беше луд като белочела водна Кокошка! Щеше да направи така, че за Гениалното хлапе да се заговори във всяко домакинство!

Хелър беше в офиса си в Емпайър Стейт Билдинг. Намери Изи.

Изи каза:

— Намерили са ти дубльор. Видях го по телевизията.

— Почакай — каза Хелър. — Това е фалшификация! Трябва да си намеря адвокат и да спра всичко това.

— Нямаме десет милиона долара — каза Изи. — Толкова би била таксата на адвоката. Освен това би отнело години. Донесох ти билет за Бразилия. Има един неизследван район нагоре по Амазонка. Там има само мравки-войници, които ядат всичко. Ще бъдеш на много по-сигурно място.

— Още не са направили нищо опасно — каза Хелър.

Изи го погледна, а после подръпна костюма си от Армията на спасението.

— Надявам се да разбереш, г-н Джет, че няма смисъл да се надига глава в тоя свят. Някак е фатално.

— Значи не мога да направя нищо?

— Използвай този самолетен билет — каза Изи, — и то бързо!

Хелър го бутна настрана и потегли за пистата.

Но аз гледах на нещата но друг начин. Мадисън ни беше продал. Той правеше Хелър национален герой, даже му основаваше фен-клубове! При това използваше властта на Роксентър, за да постигне всичко това.

Обадих се на Бери. Той моментално каза:

— Не говори за това по телефона. Чакай ме в магазина за деликатеси на Голдщайн на пресечката на 50-а улица и Осмо авеню за обяд точно в дванайсет. — И затвори.

О, ясно, той също надушва опасност. Тайна среща!

В убийствено лошо настроение, в дванайсет си проправях път с лакти към омазнената маса с бяла покривка в дъното на магазина за деликатеси на Голдщайн. Въпреки навалицата, масата очевидно беше резервирана. Седнах. Бери дойде след секунди, като си проправяше също път с лакти през шайката. Носеше голяма книга. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се усмихне, ако въобще можеше да го направи.

Остави книгата на съседния стол и поръча кашер-хотдогове.

— Мразя тия неща — каза той. — Напомни ми този път да им сложа сода бикарбонат.

Бях твърде разстроен, за да говоря. Мрачно си изядох кашер-хотдога. Бери изяде три. Той вдигна книгата.

— Мадисън изпрати това за теб. Имаш късмет, че няма адреса ти или истинското ти име. Каза, че си звучал ядосано. Защо?

Зяпнах към него.

Той отвори книгата. Беше пълна с изрезки от вестници и резюмета на телевизионни предавания. Книга, която показваше цялата гласност по въпроса. Бери почти се усмихваше, докато разлистваше множеството материали за Гениалното хлапе.

— Той го прави герой! — казах аз. — А освен това използва властта на Роксентър, за да се докопа до печата!

— Точно така — каза Бери. — Точно така. Току що купих това на път за насам. — Той остави новия брой на „Трайп“. На първа страница имаше снимка на Хелър до Кади-то — Хелър с очилата, щръкналите зъби и челюстта. В заглавието пишеше: „Американската младеж в настъпление — на стр. 5“. И на страница пета започваше история в снимки с една скромна къщурка, където се било родило гениалното хлапе, снимки на първите му учители, майка му и баща му и една ранна състезателна кола „Купър Мартин“, която той ремонтирал на петгодишна възраст.

Имаше нещо нередно в отношението на Бери.

— Трябваше да те видя, преди да разстроиш Мадисън — каза той. — Той е чувствителен. Нещо като примадона, отдаден на изкуството си. Така че не му се ядосвай, Инксуич. Мисля, че се справя просто чудесно!

Бях толкова объркан, че даже платих сметката.

В хотела лежах на леглото и гледах телевизия. Показваха една снимка, поместена във вестник, на дегазирания Хелър, а един коментатор от редакцията на канала разказваше увлекателно:

— Дали този млад човек, стожер на американската младеж, ще революционизира нашата култура? Този канал винаги е бил на мнение, че американската младеж трябва да намери лидера си и мъдростта на тази политика днес намира доказателство в появата на Уистър на световната сцена…

Изключих го.

Знаех, че нещата няма да се подобрят. Така и стана.

Сутрешният вестник показваше на първа страница сцена от спукването на гумата на Хелър. В заглавието пишеше: „ДАЛИ СЕДЕМТЕ БРАТЯ СА ПЛАНИРАЛИ СМЪРТТА НА ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ?“

С нетърпение погледнах, за да разбера дали Хелър беше мъртъв, както предполагаше написаното. Но там не се казваше нищо такова!

Сутрешните телевизионни новини показваха цялата история със спуканата гума, поднасянето, включително и пушека. И тогава се показа кадър с полицай от Лонг Айлънд, който държи парче гума. Той говореше:

— Съдебната експертиза току-що откри, че в тази гума не е имало достатъчно въздух. Членовете на ремонтния екип на Гениалното хлапе са задържани и са на разпит.

Лудост! Той няма никакъв ремонтен екип.

Грешка, има. Ей ги там, изпълзяват от някакъв полицейски фургон и си държат саката така, че да не се виждат лицата им.

Даже по-лошо. В следобедните новини показаха една жестикулираща с юмруци шайка пред Арабско-Манхатънската нефтена компания, която протестираше срещу опитите й да премахне Гениалното хлапе!

Харесваше ли се това на Бери?

Тия всички бяха за психиатричното отделение!

Изпаднах в тъпо отчаяние.

Може би цялата планета беше за психиатрично отделение!