Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (67)

Глава трета

Цели два дни гледах екрана и връщах записи, а нямаше и най-малка следа от Дж. Уолтър Мадисън. Започнах да си мисля, че той просто се е провалил и че аз самият трябваше да се намеся.

Хелър работеше по карбуратора. Беше прибрал Кадито и ремаркето в един гараж в Сприйпорт. Беше донесъл с ремаркето стария двигател на Кадито и беше направил малка работилница. Не беше много далеч от Ню Йорк и Бум-Бум спокойно го бе карал и го връщаше със старото такси. Обикновено ходеше в офиса в Емпайър Стейт Билдинг около четири всеки ден.

Напредваше твърде много. Бях притеснен. На третия следобед, тъкмо когато седна зад бюрото си, влетя Дж. Уолтър Мадисън. Беше много консервативно облечен, с много приятни маниери — въплъщение на най-социално приемливия млад човек, който някога ви се е искало да срещнете.

Той учтиво поздрави Хелър. Каза, че съжалява за притеснението, но Хелър може би ще се заинтересува от последния брой на „Кемистри Тудей“ и носи десетина копия за него самия.

Хелър отвори списанието. Имаше снимка от два квадратни инча най-долу на предпоследна страница. До нея пишеше: „Джером Терънс Уистър — един млад студент, възнамерява да направи кариера, като открие евтино гориво“. Това беше всичко. На снимката обаче Хелър беше с очила, заядлива челюст и стърчащи зъби. Той въобще не приличаше на Хелър. Това много го забавляваше.

В отговор на „благодаря“-то Мадисън каза:

— Беше голямо изкушение да напиша нещо повече. Навсякъде се носят слухове за това ново гориво. Питам откъде идват. Моите редактори искаха да поставим по-голям акцент на тази част от съобщението заради рушветите, които някой им бе дал. Но аз казах „не“. Г-н Уистър, ако имате нужда от някаква помощ или съвет относно публичността, много ви Моля, не се колебайте да ми позвъните. Страхувам се че някой започва да се вълнува около това гориво. Даде на Хелър картичка с телефонен номер. — Вестниците могат много да раздуят нещата. Аз нямам никакво влияние, защото съм просто репортер на хонорар, но може би ще успея да ви дам няколко съвета как да не се заблудите из някои от дупките и капаните в печата. — Те си стиснаха топло ръцете и Мадисън потегли.

Помислих си, че е по-добре да имам едно копие и и себе си. Слязох при вестникарската бутка.

— „Кемистри Тудей“? — каза вестникопродавецът в хотелското фоайе. — Никога не съм чувал за него. — Той провери в една голяма книга с каталог на извън-щадските вестници, която те очевидно пазеха за запитания на гостите. Обади се в Центъра за чужди вестници „Хотейлинг“ долу на 42-а улица. — Не мога да го намеря — каза той. — А и те никога не са чували за него. Трябва да е някакъв малък мижав местен вестник.

Бях облекчен. „Великото откритие“ на Хелър беше погребано във вестник, за който никой никога не беше чувал. Страхотно! Сега разбирах стратегията на Мадисън. Идеята беше просто да се предотврати шушукането из новинарските среди. Хитро. Той, предполагах, щеше да покрие всички медии като одеяло. Добър човек! Съжалих, че се бях усъмнил в него.

На следващата сутрин, след като се бях убедих, че Утанч очевидно не е станала, закусвах във всекидневната на апартамента, а замъгленото есенно слънце топлеше през стъклото и успокояваше. Разтворих „Дейли Фитс“^[1], за да намеря Зайчето Бъни.

Зяпнах!

На втора страница я имаше онази странна снимка на Хелър.

СТУДЕНТ ОТКРИВА ЕВТИНО ГОРИВО

КАЗВА, ЧЕ ЩЕ РЕВОЛЮЦИОНИЗИРА АВТОМОБИЛИТЕ

Дж. Т. Уистър, незавършил студент, твърди, че е открил магическо гориво. То е много евтино. Известен сред състудентите си като „Гениалното хлапе“, той вече има значителна репутация на изключително талантлив младеж.

Когато го попитаха за горивото, той скромно отвърна: „То ще революционизира целия промишлен свят, цялата автомобилна индустрия, както и цялата ни култура“.

Кипнах! Да го „бибип“ тоя Мадисън! Ето една история, която не беше потулил. И най-лошото беше, че е ИСТИНА! Ако Хелър започнеше да използва атомното превръщане, той нямаше да има едно евтино гориво, а хиляди!

Хукнах надолу към вестникопродавеца и купих от всички всекидневници! На втора или трета страница на всеки един — същата история! Различаваше се само по подредбата на думите. Но съдържанието се повтаряше!

Опитах се да се обадя на Мадисън. Майка му казваше, че го няма. Побеснях. Крачех напред-назад. Точно това не биваше да се случва! Той наистина щеше и направи Хелър известен!

Една разходка в Сентръл Парк някак ме охлади. Върнах се и минах покрай вестникарския щанд във фоайето.

Седмичното списание за новини „Слайм“ току-що беше доставено. Търговецът отваряше пакета.

И там, на предната корица, беше Хелър! Очила, стърчащи зъби и всичко останало!

Същата история! Нещата вече придобиваха национален мащаб!

Повярвайте, не спах добре онази нощ!

На сутринта беше още по-лошо!

Извънградските вестници бяха публикували материала. А нюйоркските вестници го бяха преместили на първа страница!

Всички наричаха Хелър „Гениалното хлапе“!

Богове! Мадисън беше взривил бомбата!

Телефонирах. Майка му каза, че все още го няма. Казах с убийствен глас:

— По-добре да го има!

— О, господин Смит ли е на телефона? — попитя тя. — Г-н Смит, той иска да отидете на „Мес Стрийт“ 42, горния етаж на склада!

Проверих дали специалният ми „Колт Питон 357 Магнум 38“ е зареден. Не беше чудно, че хората искаха да застрелят тоя Мадисън! Той беше некомпетентен! А сега вероятно се криеше!

Едно такси ме закара в центъра на западната имдустриална зона. Скърцайки със зъби, тръгнах по една тясна уличка. Ето го и онзи „Ескалибур“! Всичките хромирани тръби на ауспуха бяха излъскани. Някакъв човек седеше в него. Едната му ръка беше превързана през рамото. Джамбо! Онзи, който се беше опитал да нападне Хелър с камерата!

— Ти ли си Смит? — каза той, като държеше „леопард“ с рязана цев в здравата си ръка. Това беше странен обрат. Дръпнах се настрани и се приготвих да издърпам пистолета, като се чудех дали мога да се преборя с „леопарда“.

— Хей, Смит! — извика глас отгоре. Беше Мадисън, надвесен през един от онези наклонени заводски прозорци.

— Очакват те — каза Джамбо.

Изкачих няколко мръсни етажа. Озовах се на един огромен горен етаж.

Беше ФРАШКАН с хора, машинописки и бюра. Странни птици с килнати на тила шапки и цигари, увиснали в устите, разнасяха на машинописките разни неща за печатане. Други тичаха наоколо, някои със запечатани пощенски чанти, готови за пращат. Новинарски телеграфи щракаха до една стена. КАКВА ЗАЕТОСТ!

Мадисън стоеше точно до вратата на един кабинет в дъното. Минах през бъркотията, замаян малки от дима на марихуаната, но повече от ярост.

Той беше лъчезарен, с грейнал поглед.

— Как ти се струва? Това е само първата стъпка!

— Ти го правиш ИЗВЕСТЕН! — изкрещях му аз.

Той изглеждаше малко озадачен.

— Ама разбира се! Начало на цитата Мадисън винаги си върши работата край на цитата подзаглавие Известен експерт по връзки с обществеността… — Той спря. После каза: — Ти още изглеждаш ядосан!

— Разбира се, че съм ядосан! — изпищях му.

— Майка ми каза, че си звучал гневно тази сутрин но телефона. Затова си помислих, че е ио-добре да ти покажа. Тези хора тук са трийсетте репортери с най-голямо въображение, които успях да открия за толкова кратък срок. Те пишат и разпращат новини за „Гениалното хлапе“ на всеки вестник по света. Имам доверието на Уистър. Сега му създавам широка известност. Не одобряваш ли?

— Ти знаеш за какво всъщност беше нает — скръцнах със зъби.

Той се намръщи. Седна на един разнебитен стол. После каза:

— Разбирам, г-н Смит. Ще коригирам поведението си. Утре ще видите!

Успокоих се. Радвах се, че е схванал идеята.

„Бибипаният“ глупак щеше да направи Хелър национален герой или нещо такова, ако продължи глупавата си кампания! Един известен Хелър беше нещо, от което НЯМАХМЕ НУЖДА!