Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (54)

Глава пета

На другия ден се шлях. Не видях Утанч, но и не очаквах. Бях започнал да привиквам да кисна по хотелските стаи сам.

В следобедните вестници имаше нещо интересно. Роксентър се беше прибрал с много шум от някаква конференция с крале и диктатори и тем подобни в Средния Изток, където беше разрешил завинаги Световните енергийни проблеми до следващата седмица, когато цената отново се качваше. Хубава снимка на първа страница, на която мис Пийс му подарява букет от калии. На фотографа не му беше много лесно да снима, още повече при всичките двеста — триста войници с пушки с вдигнати предпазители. Не знаех, че Роксентър е извън града. Късметът ми положително работеше. На другия ден щях да си уговоря среща с него и да го видя. Но сенатор Туидъл със сигурност беше прав за това, че е трудно да се добереш близо до Делбърт Джон Роксентър. Тези войници. И дори когато протичаше церемонията, очевидно мис Пийс беше обискирана от някакъв личен телохранител.

Колкото до планираната работа за тази нощ, знаех, че Хелър вероятно ще е станал и ще се раздвижи в апартамента си около девет. По-ранни наблюдения по екрана ме караха да мисля така. А и той не беше достатъчно добре обучен, за да знае, че безопасността се криеше в това да не повтаряш обичайни неща.

Аз съответно вечерях в стаята си и с калъф в ръка, в 8,45 вечерта, стоях отново във фоайето на жн лищната кооперация. Веднъж бях успял. Сигурно ще успея и втори път. Смело натиснах бутона на Маргарита Помпом Пизаз.

Гласът по домофона.

— Е?

Избрах да бъда очарователен.

— Миналата нощ бързах твърде много. Бях неучтив. Можете ли да ме пуснете отново?

Вратата цъкна. Влязох и се качих с асансьора. Отправих се към аварийния изход. Нейната врата беше отново открехната.

— Инспектор по покривите — казах аз.

— И? — попита гласът от вратата.

— И нищо — казах. — Инспектор по покривите!

Вратата се затръшна истински!

Качих се по стълбището, вдигнах резето и след малко бях там и пробвах телескопа по стените на Хелър.

Той беше станал!

За нещастие, както показа един бърз страничен поглед, въпросният килер беше плътно затворен. За въртях телескопа обратно.

Хелър седеше на кушетката и четеше нещо. Бум Бум гледаше телевизия. Хелър стана и си взе един „Севън-ап“. На вратата се почука.

Влезе Вантаджо. Водеше едно момиче за ръката Беше облечено като проститутка.

— Това е Марджи — каза Вантаджо. — Момичето, за което ти се обадих.

— Седни, Вантаджо — каза Хелър.

— Не, не. Напрегната нощ. Слушай, момче, искам ти и Бум-Бум да обучите тази Марджи. Тя току-що се появи. Не знае. Нова е.

О-хо! Значи Хелър обучаваше новите момичета, така ли! О, Крек ще се зарадва да разбере това!

Хелър погледна към момичето.

— Наистина ли искаш да правиш това? Малко е грубичко първия път.

Момичето каза:

— О, да. Чух, че тук се върши нещо наистина голямо!

Бум-Бум каза:

— Аз си тръгвам. Само от време на време издържам на това. Изтощава ме. Наскърбявам се!

Вантаджо каза:

— Млъкни, Бум-Бум. Моля те, момче. Само още едно момиче. Помага на морала им. Другите момичета започват да се чувстват прекалено самонадеяни, когато свършиш с тях.

Бум-Бум се опитваше да си тръгне.

— Остани на мястото си, Бум-Бум — каза Хелър.

Вантаджо каза:

— Искаш ли да я съблечем, момче? Да лежи или да стои права? — Той се обърна към момичето. — Свали си палтото и полата. — Той започна да й помага.

Хелър каза:

— Вантаджо, ти по-добре внимавай, че иначе ще използвам теб!

Сицилианецът смъкна полата на момичето, но се отдръпна до вратата.

— Не, недей. Остарявам. Тръгвам си веднага — каза той и напусна.

Хелър се обърна към момичето. Тя стоеше там само по комбинезон. Гледаше към Хелър с обожание.

— Седни там — каза той. — Какъв опит имаш?

Момичето седна с разтворени колене. Реши, че има твърде много дрехи по себе си и изхлузи комбинезона през глава, като остана само по пликчета и сутиен.

— О! — каза тя. — Няколко момчета в Дулут. Просто пичове от гимназията най-вече. В някоя кола, зад училище. Един или двама прподаватели. И брат ми, разбира се. Нищо съществено.

Хелър каза:

— Някога била ли си насилвана?

Момичето се замисли.

— О, да. Един път. Един пиян ме изнасили.

Хелър каза:

— Е, това вече е нещо. И какво направи той?

— Аз се опитах да го задържа надалече, но после той просто ме събори, разкъса дрехите ми и ме изнасили.

— О’кей, Бум-Бум — каза Хелър. — Започни да и изнасилваш! Ти започни. Аз ще довърша.

Бум-Бум изохка. Но стана. Сграбчи момичето за ръцете и я хвърли на пода. Разкъса сутиена й. Сграбчи ластика на пликчетата, смъкна ги, събу ги и ги хвърли настрани.

Хелър каза:

— Достатъчно. Слушай сега, Марджи. Защо му разреши да направи това?

— Ти му каза — отговори момичето.

— Не, не, не! — каза Хелър. — Сега ти сграбчи Бум Бум за ръцете и започни да го изнасилваш!

Момичето се вдигна и сграбчи Бум-Бум с желание.

Бум-Бум просто метна китки нагоре и момичето прелетя до средата на стаята!

Хелър я хвана във въздуха. Остави я и й каза:

— Сега ти направи това.

Бум-Бум я сграбчи. Тя метна китки нагоре по същия начин. Бум-Бум тръгна, залитайки.

— Хей! — каза тя. — Той не можа да ме гепи!

Хелър сложи момичето да седне на един стол.

Каза:

— Сега слушай. Главният проблем на проститутките е, че ги оскърбяват физически. Пребиват ги.

— Според Вантаджо — каза Бум-Бум, — това ги амортизира твърде бързо. Но той никога не помисля за момчетата като мен!

Хелър не му обърна внимание. Той каза на момичето:

— Сега. Онова, на което ще те научим най-напред, е как да се освободиш от всяка хватка, която някой мъж може да ти приложи. После ще те научим как да нападаш. Не е лесно.

— Особено за мен — каза Бум-Бум навъсено.

Хелър каза на момичето:

— С практика можеш не само да научиш тези неща, но и да се научиш да се преструваш на безпомощна, когато всъщност си напълно способна да се справяш с мъжа — пиян или трезвен. Схващаш ли?

Очите на момичето блестяха ентусиазирано.

— О, да! Обещавам, че ще се уча и ще се упражнявам упорито! На другите момичета тук страшно им харесва! Казват, че никога вече не ги пребиват.

— Само мен ме пребиват — каза Бум-Бум с пъшкане.

Хелър отиде да им налее малко „Севън-ап“. Момичето каза на Бум-Бум с нисък глас:

— Бих си помислила, че той е създал тези трикове сам, просто за да пребива всички момичета. Страшно е готин, г-н Бум-Бум. Вярно ли е, казват, че е девствен?

Бях напълно и изцяло отвратен. Как само ги баламосваше Хелър! Правеше се, че сам е измислил неща! Учеше ги на Волтарианска невъоръжена борба! А освен това беше един треперещ глупак! Цяла къща, пълна с красиви жени, а той си губи време-то да ги учи как да се защитават! Предател за всички мъже навсякъде по света! Ами онези, които се кефят, само когато пребиват курви? Ами те? Безмозъчен „бибип“.

Един мъж трябва да владее положението.

Тих шум зад мен!

Главата ми се извъртя от телескопа!

Окъпана в червена светлина отдолу, Маргарит Помпом Пизаз стоеше на покрива точно до входната врата!

Беше с хавлия за баня на цветя!

Приличаше на шейсетгодишен демон от ада!

Но какво беше това в ръката й? Голямо смъртоносно оръжие! Въздушен пистолет!

Тя разбра, че е забелязана!

Вдигна пистолета! С ръмжащ тон на омраза каза:

— Горе ръцете! Това е последният ти шанс или ще стрелям! Да се подиграваш с моите страсти! Ти не си държиш на думата!

Тя направи свиреп жест с пистолета.

— С теб е свършено! Обадих се в полицията, че на покрива има снайперист! Полицията ще пристигне всеки момент и ще те направи на парчета! Така че това е последният ти шанс!

Дръпнах се назад. Имаше големи климатични агрегати, разпръснати по целия покрив. Ако можех да се оттегля зад някой от тях…

Придвижих се назад!

Тя стреля!

Куршумът удари чупливия телескоп отстрани. Полетяха искри от електрониката му!

И аз полетях!

Моментално се скрих зад един климатик.

Тя стреля отново!

Придържах се към телескопа. Можеше да ми послужи като оръжие!

Като се придвижвах рачешката, се оттеглих по нататък, използвайки всеки безопасен квадратен инч!

Тя ме следваше!

Главата ми за момент остана открита. Смъртоносното „пфт“ на въздушния пистолет се съедини с дрънченето на куршум, който се удари в никаква ламарина точно до главата ми!

Тя беше дяволски добър стрелец! Убиец! Може би наемна убийца на млади години!

Втурнах се по-нататък! Отново надникнах. Една хавлия за баня, която се развяваше като пелерината на отмъщаващ конник — тя ме следваше!

Друго смъртоносно „пфт“ и фатално „дрън“!

О! Това изискваше стратегия от висша класа! И тоя полицейски отряд на път за насам? Това изискваше План „Тройно X“ на Обединените шефове на групата за максимална национална бойна готовност! Може би атомни бомби!

Оттеглих се в широк кръг през лабиринта от климатици. Като крещеше с пълно гърло „Предай се Веднага, «бибипецо»!“ и „Джеронимо!“ всеки път, които стреляше, тя ме следваше.

За да се върна до вратата, която водеше към покрива и да избягам, трябваше да пресека три открити пространства. Набрах кураж. Втурнах се през първото.

Тя стреля! Пропуск.

Приготвих се да пресека второто. Тя се отдалечаваше на кръгове от вратата, водеща към покрива, за да намери по-удобна позиция за стрелба. Изчислих момента перфектно. Хукнах!

Тя стреля! Пропуск!

Свих се зад един климатичен агрегат. Погледнах последната открита зона. Опасна! Държах живота си и ръце! Но не можех да остана на покрива с този пищящ демон!

Събрах сили. Втурнах се!

Усетих мощен удар в бута! Щипеше!

Като разбрах, че не съм получил смъртоноим рана, скочих на стълбището!

Успях да затворя вратата точно когато поредната сачма се разби в нея!

Заключих я отвътре. Като взимах по шест стъпа ла наведнъж, полетях надолу по стълбите! Чукаше по вратата на покрива горе! Безпомощен яростен вой! Това даде криле на краката ми! След двайсет и два реда стъпала надолу нахълтах във фоайето.

Там нямаше никого. Цялата суматоха беше горе.

Отворих вратата със замах, благодарен, че никога не се заключваха отвътре.

Вече на тъмната улица, отпраших. Пресякох я.

Полицейски коли!

Идваха по улицата, по три в редица! Пътят ми беше блокиран!

Гмурнах се в някакво подземно стълбище, което беше наблизо.

Едва тогава посмях да погледна назад и нагоре.

Тя стоеше на ръба на покрива! В едната си ръка държеше пистолет, а в другата размахваше нещо Калъфа на телескопа! Бях го забравил! Тя изглеждаше като някой демон на двайсет и два етажа към небето.

Крещеше нещо. Бях твърде далеч, за да разбера думите. Беше ме съзряла, когато пресичах улицата Сочеше ме и виеше.

Все още държах телескопа в ръка. Доказателство! Беше разбит. Бързо го пъхнах в един кош за боклук наблизо и се върнах в скривалището си.

Тя отново ме беше видяла!

Не можех да разбера какво крещеше. Сочеше на долу към мен и размахваше калъфа и пистолета.

Полицейският отряд!

Изляха се от колите. Втурнаха се да заемат позиции.

Разпознах мъжа в третата полицейска кола! Беше инспектор Булдог Графърти!

Това изискваше тройно премисляне! Това побъркано същество там горе сочеше към мен. Все още ме виждаше! Размахваше пистолета и калъфа на телескопа.

Геният ми дойде на помощ. Издух белите си дробове и извиках:

— Прикрийте се! Това е лудата Меги! Снайперистката от Таймс Скуеър!

Полицейският отряд се разпръсна като дим!

Мощна ударна вълна от стрелба с пушки!

Маргарита Помпом Пизаз, надупчена на решето, започна да пада от покрива с дълго, бавно, дълбоко гмурване и се разпльока на паважа.

Винаги можеш да разчиташ, че полицията ще си изпълни задълженията. Особено в такъв случай.

Графърти се увери, че на покрива няма други Снайперисти. После отиде до трупа и го обърна с крак.

— Драги съграждани — каза той с ръчен мегафон на иначе празната улица, — сега вече можете да излизате и да си вършите работата. Най-важният интерес на полицията е да защитава данъкоплатците. Улиците отново са безопасни благодарение на Булдог Графърти. — Дали се беше кандидатирал за нов кабинет или просто се приготвяше да съобщи на града, че ще взима повече пари?

Оттеглих се с умерена крачка.

Един земен поет веднъж беше казал, че адът не познава по-голяма ярост от тази на пренебрегнатата жена. Трябва да е имал предвид Маргарита.

Беше ми малко трудно да си вървя със сачма в бедрото.