Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (27)

Глава осма

След като се приземихме успешно през планинския връх, бързо се насочих по тунела към тайния си офис.

Стаб наистина бе пристигнал за рекордно време. До изгрева имаше още много. Но в САЩ беше едва 9 вечерта по източно стандартно време.

Бях нетърпелив да видя реакцията му. Дали знае?

Оставих сегашната картина и върнах записа до момента, в който ние тръгнахме. Многократно превъртах напред и спирах на по-важните места.

Той бе влязал вътре и бе заключил вратата. Пренесе с количката сандъците един по един в бара. После ги свали през тайната врата в старата мина.

Очевидно беше работил там, преди да пристигнем. В една от галериите имаше дупка с точно определени размери. Стовари всички сандъци там.

Извади два малки предмета от един сандък и ги рибра в раница. После и този сандък прибра при другите. Лошо осветление. Не можах да видя номера.

Хвърли на земята платното и го покри с мръсо-ия и прах. С една машина направи паяжини на вхо-а на галерията.

Хелър работеше много бързо. Едва успявах да теля какво правеше. Светлината беше ужасна. Но ичеше, че действа много тайно. Лош знак. Явно подозира нещо.

Изля една бутилка вода в готварската печка в кухнята и я загаси. Угаси керосиновите фенери. Зак лючи всичко. Вниманието, което посвети на всички това ми подсказваше, че сигурно знае.

Освети с фенер мястото на площадката за кацане и видя, че няколко тръни и плевели са били пречупени. Просто ги изскубна.

Изтича по пътя на около сто ярда. Там го чакаше стар бял камион. Аха, значи е предвидил маршрут за бягство! Следователно наистина е имал подозрения!

Метна раницата на предната седалка. Качи се в камиона и бързо подкара към главния път. Скоростта, с която караше, показваше колко е напрегнат.

Излезе на магистралата. Насочи се на юг. Подкара бавно. Фаровете му осветиха колата на шерифа. Спря. Аха! Значи ги е сложил там като капан.

Слезе и се наведе до прозореца на колата на шерифа. Бяха Ралф и Джордж. Бяха много заспали. За заблуда!

Джордж каза:

— Добре ли мина всичко, младежо?

Аха! Значи са били предупредени! Ралф каза:

— Направи ли си измерванията?

— Да — каза Хелър.

Джордж се обади:

— Нали знаеш, че можеш да ходиш с кола там? Няма нужда да си оставяш камиона долу и да ходиш пеша. През целия път се минава с кола. До онзи ден и аз не знаех.

Ралф каза:

— Кажи ни, младежо, нали си инженер и всичко там. Идва сезонът за лов на сърни. Понякога ходим да постреляме натам. Как мислиш, дали консулът ще има нещо против, ако ловуваме в неговата собственост?

— Сигурен съм, че даже ще му е приятно — каза Хелър. — Изказа се много ласкаво за вас.

Джордж каза:

— Можеш да кажеш на шефа си, Рангълтангъл Фоуджа, че си гледаме работата.

Да. Значи Хелър е имал подозрения, че отиваме да го убием. Хитро е уредил нещата така, че мястото около къщата да се патрулира от ченгета, предрешени като ловци на сърни. О, най-добре да стоим по-далеч от там.

След това Хелър потегли на юг, а колата на шерифа потегли на север. Значи даже си е уредил и охрана на тила!

Изведнъж си дадох сметка, че не съм обръщал ннимание на друго важно нещо. В бързината преди бях изпуснал нещо важно — стъклените буркани.

Когато за пръв път влезе в къщата, беше ги сложил на бюфета пред дансинга. Точно след като премести и последния сандък, вдигна ги и ги погледна, а След това прокара пръст по плесента отвътре. Беше изхвърлил съдържанието в старата печка. Затова така пламтеше, когато изля водата. Много съществено. Бил е убеден, че се опитваме да го отровим.

Е, нямаше нужда да гледам по-нататък. Но аз не се отказах.

Пак беше излязъл от магистралата и бе отишъл До къщата на старицата. Вкара камиона в гаража. Свали работния комбинезон. Обу си шпайковете. Това показваше, че очаква неприятности. Може би мисли, че сме му устроили засада.

Старицата излезе с малко закъснение. Носеше пушка. Много съществено. Казал й е, че може да го преследват и да се стигне до стрелба. Тя каза:

— О, това си ти, младежът.

Предложи му чаша кафе. Той се извини, че я безпокои толкова късно, но тя му каза, че няма проблеми.

Той си сложи кожена таксиметрова шапка, качи се в старото оранжево такси и подкара.

Случи се само още едно нещо, и то същия ден беше спрял в един крайпътен морски ресторант и си бе поръчал два лобстера, приготвени в масло. Много съществено. Казват, че на обречените на смърт винаги им дават едно последно ядене. Нищо, че той просто вечеряше — това показваше, че е обречен. Облегнах се.

Заключението, извадело на основата на цялост ното му поведение, показваше и без сянка на съмнение, че Хелър е знаел, че сме дошли да го убием.

Сигурно много се чуди защо не сме го направили. Да, начинът, по-който се бе притеснил над една щипка на рака, опитвайки да извади месото, говореше, че е под стрес. Узнал е истинските ми намерения. Това значи, че ще трябва да съм крайно внимателен и да планирам действията си по-точно и смъртоносно. Тази вечер само поставихме Хелър нащрек.

Сега вече имах истински проблеми.

Един предпазлив Хелър ще е много по-опасен. Следователно, много по-хитър и прикрит.

Със сигурност нямаше да му позволя да продължи. Ако наистина успее с мисията си, край на Лом бар. Ако не успее, край на Земя.

Заболя ме глава.

Отчаяно се нуждаех да разплета ребуса.

Но как?