Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (16)

Глава трета

— А сега, джентълмени — каза Хелър на оцапаните с боя хора, които бяха девет в кабина, предназначена за петима, а Изи и Бум-бум бяха отпред, — не искам да гледате на това като проституиране с изкуството ви…

Едно близко брадато лице се отдръпна, колкото се може повече. Наежи се:

— Няма да отстъпим и крачка от неореализма!

— За Бога, недейте! Скоро ще разберете какво искам от вас.

С рев влязоха в паркинга на „Грершъс Палмз“ Натъпкаха се в асансьора.

Хелър влезе в офиса на Вантаджо. Той седеше м бюрото си. Очевидно беше малко махмурлия. Намръщи се, като видя тълпата зад Хелър.

— Искаме да нарисуваме Минет — каза Хелър.

Това беше прекалено директна реплика за Вантаджо в този час.

— Добро утро, малкия. Искаш ли да ми предстаавиш приятелите си?

Хелър ги представи. След това каза:

— Имаме една гола стена и на нея й трябва голо момиче. Работим само с автентичен материал. Трябва ни за корпорация „Чудесата на красиви и плажове на Таити“. Минет е единствената красива таитянка, която познавам.

— Добре, вземи я, момче. Сесията на ООН започва едва през следващата седмица, така че не сме много натоварени. Сигурен съм, че Минет ще направи всичко необходимо, така че заведете я в Емпайър Стейт.

— Не — каза Хелър. — Изи — и той погледна към Изи, — има страхотна идея. Елате.

Хелър излезе във фоайето. Отвори една странична врата към малко сервизно помещение и изкара малка платформа, която явно използваха за нещо. Затича се с нея през фоайето. Един от прислуга и моментално скочи да му помогне. Оставиха я близо до входната врата.

Хелър отиде до художниците и заведе един до платформата. После изкара статив и го постави пра художника, който, като видя статив, веднага окачи на него празно бяло платно в рамка.

Хелър и прислужникът преместиха две петнисти палми на платформата.

Хелър отиде до телефона и набра един номер.

— Кой това? — гласът на Минет. — Аз необлечена. Много рано!

— Сигурна ли си, че нямаш никакви дрехи по себе си? — попита Хелър.

— О, здравей, хубавецо. Веднага идва!

— Не — каза Хелър. — Сложи си полата от трева и няколко цветя в косите и слез във фоайето.

— Фоайе? Ти шегува. Вантаджо…

Хелър подаде слушалката на Вантаджо. Той каза:

— Малкият сменя декора, Минет. Всичко може да се случи. Слез долу.

Двама дипломати си тръгваха с леко разчорлен вид. Видяха художника, изправен пред празното платно. Спряха. През входната врата влезе един ранобуден клиент, едър негър. Той видя празното платно и спря.

Отпред спря лимузина и изплю трима мароканци. Те влязоха, видяха празното платно и спряха.

Минет слезе. Носеше пола от трева и имаше вети в косите. Хелър я качи на платформата. Художникът й каза как да застане. Започна да рисува.

— Аллах забранява да се изобразяват живи тела — каза един от мароканците. Но пристъпи напред, за да нижда по-добре.

Отпред спря такси и слязоха двама дипломати, запътиха се към рецепцията, но спряха и се загледаха и рисуването.

Хелър махна на Вантаджо, Изи и другите художници. Вкара ги обратно в офиса на Вантаджо.

— Ще ни струваш цяло състояние, ако спираш на вратата всеки, който влезе — каза Вантаджо.

— А — и Хелър размаха ръце също като италианец, — помисли ли как ще се разчуе. Това е реклама!

— Я по-добре ми кажи какво си намислил — каза Вантаджо и седна на бюрото си.

— Ами — каза Хелър, — Изи го измисли. Така, това си остава само между Изи и теб, но аз все пак щеочертая за какво става дума. Казах му, че според менидеята е страхотна. Ето какво. ООН тъкмо влиза в редовна сесия. Слагаме във фоайето художник, стативи, платно. — Обърна се към художниците. — Колко време ви тряб ва, за да нарисувате истински хубав, голям портрет?

Бяха на различни мнения. Но общо взето, ставаше въпрос за срок от дванадесет часа до една седмица.

— Всяка нощ — каза Хелър на Бум-бум, — в продължение на седмица, във фоайето ще има добър художник, който ще рисува голо тяло. И всяка седмица картината и момичето ще се сменят. Ще изберем момичетата, които олицетворяват красотата на всяка страна. И всяка седмица отразяваме различна страна.

Вантаджо се изправи в стола. После стана и започна да крачи, леко развълнуван.

— Това е политически благоприятно! Ще ги спечелим! — каза Вантаджо. — Всеки ще се натиска и ще дава какво ли не, за да бъде страната му отразена по-рано в програмата! Ще искат да участват в избора на темата.

Хелър направи италиански жест.

— Точно така, Вантаджо. Добре че си ти, веднага схващаш нюансите! Това е маркетингова програма, целяща експанзия и задълбочаване. Вашите продукти ще станат известни навсякъде. Така ще има реклама на „Грейшъс Палмз“ в кабинетите на всички високопоставени лица от много страни. И ще плащат скъпо, за да изложат самата реклама. Това, от което „Грейшъс Палмз“ се нуждае, е повече популярност. Във всяка страна ще възникнат потребителски желания и клиентелата ви ще се увеличава.

Вантаджо надникна във фоайето. Хелър застана отзад. Минет постоянно сменяше позите на платформата, въпреки молбите на художника, и в момента заголваше бедро, като същевременно притискаше с ръце част от гърдите си и съблазнително се усмихваше на публиката. Първите, които бяха спрели да гледат, трескаво се записваха на рецепцията. Друг отиде до телефона и на всеослушание започна да убеждава шефа си да зареже всичко и да идва. Тълпата около статива бе набъбнала.

— Виждаш ли — каза Хелър. — Така всичко става много изискано. Влиза в света на изкуството. Положението на „Грейшъс Палмз“ се изкачва от хоризонталната графика по вертикала. Ще застане най-отгоре!

Вантаджо се върна в офиса. Зпочна възбудено да крачи напред-назад. После спря и направи широк италиански жест. Със светнал, отправен към бъдещето взор, каза:

— Сега прогледнах! Досега сме стояли със скръстени ръце. Виновни сме, че сме се примирявали със сезонния спад. Можем да разгърнем този върхов момент в по-двустранен подход, дори многостранен. Досега сме водили политика на ненамеса. Подценявали сме определени елитни малцинства! — Вантаджо се удари с юмрук по ръката.

— Трябва да се разгърнем в международен план! Това ще доведе до по-голям приток на потребители. Ще заприиждат като прелетни птици!

Изи каза:

— Във фоайето можете да направите цяла галерия с картини за продан на много скъпи цени. И на гишето може да оставите формуляри за поръчка на картини с момичета ио избор, които да окачват в офисите си. А също и специални формуляри за подаръци, така че държавни глави и високопоставени служители да могат да идват и да си избират момиче, което да им бъде нарисувано. И можем да организираме специални пътувания на художници до чужди страни, придружени от парламентарни представители, които да организират конкурси за мис страна с награден фонд обучение и работа в „Грейшъс палмз“. Само преди минута образувах корпорация „Истински мамещи изящни изкуства интернешънъл“. Може би ще я регистрираме в Гърция и всички тези художници ще бъдат на договор в нея. Цените ни са високи и ще вземаме двайсет и пет процента комисионна!

— Excelento! — извика Вантаджо, който от вълнение мина на италиански. — Съгласен!

— Казах ти, че Изи е фрашкан с идеи — каза Хелър.

— Мъртвия сезон! — каза Вантаджо. — Нещата куцат девет месеца в годината. Това ще заздрави международната търговия!

— Искаме само десет процента от разликата в брутния доход в сравнение с миналата година — каза Изи.

— Чудесно! — каза Вантаджо.

Хелър се обърна към останалите седем художника, които седяха и гледаха с очи като палачинки.

— Вярвам, господа, че няма да сметнете това за проституиране с изкуството ви.

— О, не! — каза водещият художник. — Не може да се откаже на такова твърдо предложение!

Останалите изразиха съгласието си.

— Името на програмата ще бъде „Курва на седмицата“.

Всички се развеселиха. Водещият художник каза:

— Господине, както и да се казвате, вие не сте от този свят!

— Не казвай на никого — каза Хелър.

Изи се разбърза и взе подписите на всичките осем художника на бели листове, които каза, че ще попълни после. Надраска един примерен договор и Вантаджо го подписа. След това всички се разотидоха. Хелър излезе с Изи и каза:

— Това беше моят маркетингов проект. Минавам ли, Изи?

— Страхотно — каза Изи. — Просто страхотно, господин Джет!

Като се качиха в таксито отзад, Хелър каза:

— Е, това беше предимно за забавление. Но все пак се получи нещо.

— Забавление ли? — каза Изи. — Когато политическият елит започне да търси неореализма, той направо ще помете света! Този проект струва милиони! Освен това всяка истинска революция трябва да има своя стил в изкуството. Неореализъм. Неща, които приличат на самите неща! Много революционно само по себе си! Неореализмът, изкуството на народа!

Бум-бум изкара колата от паркинга и се насочи обратно към офиса. След малко Хелър каза:

— Изи, няколко пъти проверих и смятам, че можем да считаме Фаза 1 от Главния план за приключила.

Веднага ми се зави свят. Даже моите притъпени сетива подушиха опасност. Какъв план?

Веднага се приготвих да прегледам старите записи. Но след момент с ужас зяпнах в уреда. В обърканото ми състояние съм забравил да заредя със записващ материал! Нямах никакви записи! КАКЪВ ПЛАН!?!?!

Геологическо проучване, легация, диплома и бог знае какво още. Познавах Хелър! Всичко това по някое време щеше да се сглоби и резултатът за мен щеше да е здраво насинено око. Даже смърт!

Започна да ме обзема някакво дивашко чувство с Хелър и успехът му с жените. Първо на първо, не беше ли негова вината, че се бях забъркал в цялата тази каша? И ако не се бях разсейвал заради него, нямаше да имам сегашните неприятности с Утанч!

В мен започна да се надига пареща, горчива омраза към Хелър.