Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (35)

Глава осма

Моят стар преподавател по „Използване на мозъка“ в училището на Апарата обичаше да казва: „Когато местните са се приготвили да те пуснат във врящото олио и те мушкат с копия, време е да събереш информация“. Следвах съвета му.

Нощта напредваше. Лежах и се опитвах да мисля. Очите ми бяха привлечени от екрана.

Смущението бе изчезнало и Хелър беше в апартамента. Обикновено намалявах звука на нулата, когато не бях в стаята. Увеличих го.

Освен Хелър в апартамента бяха Вантаджо, Бум бум и Изи. Сигурно там беше някъде преди вечеря.

Вантаджо имаше на коленете си голям атлас. Беше го отворил на картатата на света. Отначало просто си помислих, че е препуснал с коня на своето хоби — политологията.

— … значи това представлява „демократическия процес“: политиците дават на народа неща, които не притежават, за да ги избере народа. Схващаш ли, малкия?

Хелър кимна. Бум-бум каза, че му се иска да има малко скоч.

— А комунизъм — продължи Вантаджо, — има там, където на хората им е забранено да притежават каквото и да било, за да могат комунистите да заграбят исичко за себе си. Това са съществените разлики между демокрацията и комунизма. Ясно ли е?

Хелър каза:

— Да. Политологията е чудесна наука.

— Точно така — съгласи се Вантаджо. — Политиката представлява преди всичко грабене, а политологията ти дава възможност да грабиш преди другите.

Изи ги погледна извинително.

— Имате ли нещо против да се върнем към Главния план?

Застанах нащрек. Макар да бях много замаян, ясно ми беше, че за Главния план трябва да знам колкото се може повече. Преди го бях пропуснал.

— Колко от тези страни зависят от мнението на гласоподавателите?

Вантаджо взе атласа и го обърна към тях. Посочи:

— Нека най-напред вземем Англия…

Пак смущението! Някакъв „бибип“ дипломат си изживяваше младостта под горещото изкуствено слънце върху изкуствената трева. Надявах се да му влезе пясък в косата!

Намалих звука и тъкмо се готвех да хвърля едно деяло върху екрана, когато значимостта на чутото е удари като с чук. Разбирате, че бях в състояние на нервна превъзбуда. Бях в ръцете на Боуч, което беше достатъчно лошо, но мислех, че ме грози и опасността да бъда екзекутиран от Императора. Човек би помислил, че тези две заплахи са достатъчни за една нощ. Но ето че изведнъж осъзнах — има и още една! Хелър може да се докопа до мен!

Те всъщност се бяха събрали в апартамента, за да заговорничат. Хелър учеше политология, за което можеше да има само една причина. Ако ще превземат всяка държава в света — а Вантаджо ясно заяви, че се готвят да вземат Англия — Хелър ще може да командва обединените военни сили на планетата и понеже вече знаеше, че се опитвам да го убия, ще ги използва с една единствена цел — да ме хванат!

Това преобърна всичките ми представи за поло жението. Реших.

Събудих Карагьоз. Каза ми, че товарният „Форд“ вече е в движение.

Треперех прекалено силно, за да карам. Качих го в колата, без да обръщам внимание на молбата му да си сложи поне панталон и обувки, и го накарах да ме закара в болницата.

Сред инвентара там бях видял един хипношлем. Бях направил запитване до „Занко“ за всички нови разработки и изглежда този шлем бе една от тях.

В болницата минах точно край възрастната жена на регистрацията, която спеше. Шумно се отправих към спалнята на Прахд.

Не е било достатъчно шумно. Той беше в леглото със сестра Билдирджин. С преплетени ръце.

— Баща ми! — каза сестра Билдирджин.

— Не е баща ти — каза Прахд. — Султан бей, мисля, че вече се запознахте със сестра Билдирджин. Моля ви, недейте да вдигате много шум.

Сестра Билдирджин професионално си облече униформата.

— Трябва да се регистрирате отвън на входа. Първият преглед струва триста лири.

Изритах я.

— Къде са списъците с инвентара?

Прахд си обу панталон и скри кльощавите си крака. Облече бяла престилка и бос тръгна пред мен към офиса си. Беше заключил списъците в сейф.

Погледнах ги. Имаше два комплекта. Отне ми малко време.

След това замръзнах. В пратката имаше шестнайсет хипношлема! Собственият ми ужасен опит с тях ме накара да потръпна. Шестнайсет от тези ужасяващи неща на свобода! Исках само един. Но петнайсет допълнителни! Веднага щяхме да им изгубим следите!

Проблемът беше в това, че Прахд не бе имал иреме да опише кой сандък в коя стая е. Заедно с хората от хангара бяха успели само да сменят етикетите.

Накарах Прахд да свърши повечето работа. Трудно беше да се промъкваш между сандъците, да ги повдигаш и да ровиш. Отделение след отделение, фрашкани със стока.

Но благодарение на моята упоритост, един по един ги изровихме. Последният беше в по-голям сандък, заедно с електрически резачки.

Беше студена нощ, но Прахд беше плувнал в пот, когато най-накрая струпа шестнайсет хинношлема до „Форда“.

— Какво беше това? — умолително запита той, след като Карагьоз започна да ги товари.

— Най-смъртоносното изобретение, известно откак свят светува — казах аз. — Термоядрената бомба е нищо в сравнение с тях. А ти ги беше оставил на съвсем видно място!

Не изглеждаше достатъчно притеснен.

— Заради тази непредпазливост ще отложа изплащането на заплатата ти.

Това вече го притесни. Май започна да скърца със зъби. Засега това е достатъчно.

Подкарах и се прибрах във вилата.

В спалнята си имах един тайник, за който никой не знаеше. Изпратих Карагьоз да си легне. Пренесох със собствени ръце всички кутии там. С изключение на една.

Разопаковах я. Миришеше на ново. Проверих захранването. Внимавах да не съм много наблизо и затова действах с пръчка. Работеше.

Проверих резервните части. Намерих празните ленти за запис.

Много внимателно поставих една лента в моята машина и записах сугестивната команда. Оставаше само да се пъхне в шлема.

После седнах и написах писмо на Ломбар. Нищо важно, само общи приказки. И след това една молба. Написах и писмо до Снелц.

Много внимателно ги опаковах, заедно с последния доклад, за да ги пратя по „Бликсо“.

Вече бях готов за следващия етап. Ако всичко това има ефект, ще ми спаси живота, и то от не една заплаха.

Почувствах се уверен.

Възнамерявах да съчетая хитростта на земната психология с полицейските техники на ФБР. Няма начин да не успея.