Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (45)

Глава четвърта

Трябваше веднага да задействам нещо ефикасно срещу плана. Досега, дадох си сметка, не бях вземал Хелър много насериозно.

С летящи крачки спринтирах по дългия, дългия тунел към кабинета на Фахт бей.

Влязох с гръм и трясък.

— Нареди на Рат и Търб веднага да се захванат с работа!

Той не беше зад бюрото си.

Наахълтах в жилищните му помещения. Тъпчеше се на масата. Жена му тъкмо се канеше да му подаде едно плато с „кадън буду“ — „женско бедро“, ястие с кюфтета и ориз. Сграбчих го за ръката. Жена му отстъпи назад и платото се разсипа по целия под.

Замъкнах го към кабинета му.

— Има неприятности в Ню Йорк! — изкрещях. — трябват ми Рат и Търб, за да се захванат веднага с проблема!

Той изтриваше устата си със салфетка. Не изглеждаше много отзивчив.

— Аз работя по това! — креснах му.

Фахт бей каза:

— Рат и Търб са все още в болницата благодарение на предишната задача. До две седмици няма да излязат и ти знаеш това.

Божичко! Имаше право.

— Офисът в Ню Йорк! — извиках. — Трябва да изпратиш нещо до офиса в Ню Йорк. Могат да започнат работа веднага! — После вдишах глава и изкрещях: — Работя упорито!

Фахт бей чу жена си да плаче, докато се опитваше да събере храната от пода в другата стая. Това го вкисна.

— Няма никого в офиса в Ню Йорк. Всички летят някъде по света, за да намерят хората от онзи списък ни престъпници, който ти изпрати. Ти направо ги изцеди от действие!

Вдигнах глава и изкрещях колкото ми позволяваха белите дробове:

— Ще измисля нещо!

— Защо крещиш така на вятъра? — каза Фахт бей.

— В случай, че някой слуша — казах аз. Глупав тъпанар, не разбираше ли, че това беше национално извънредно положение?

Не изчаках отговора му. Той беше безполезен. Беше оплескал цялата работа — оставил е офиса в Ню Йорк без хора. Грешката е негова!

Понесох се обратно по тунела.

Летях из стаята си на кръгове.

Карагъоз беше в двора. Изтичах навън и го попитах дали Утанч все още е жива.

Той се опита да ми отговори, но не можах да изчакам. Вдигнах глава и извиках:

— Всичко ще се оправи!

Карагьоз ме гледаше много странно. Каза:

— Прислужникът току-що изнесе чиниите от обяда й и тя беше добре.

— Не се гърчеше от отрова на пода? — запитах го. Той ме погледна и поклати глава. Някак тъжно, стори ми се. Никаква помощ от него.

Хукнах към стаята си.

Не можех да мисля. Крачех. И тогава поумнях. Взех една чанта с ръчни гранати от шкафчето си и излязох на двора. Седнах в един плетен стол. Ще седя там цяла нош и ако чуя и най-малкия шум от някого, който се опитва да се вмъкне при Утанч, ще му дам да разбере.

Ставна доста студено с напредването на нощта във въздуха се усещаше дъхът на идващата зима.

Това ме охлади.

Освен това си дадох сметка, че не бих могъл да седя там всяка нощ месеци наред. Беше твърде студено.

Тъкмо бях задрямал, когато с проблясък ми хрумна, напълно и изцяло, как да спра Хелър. Цял план!

Липсваха няколко маловажни подробности, но те можеха да бъдат запълнени с времето.

Ще отида в Ню Йорк, лично, самият аз.

Ще разваля работата на Хелър, като мобилизирам възможно най-мощните му опоненти.

Я чакай!

Не смеех да оставя Утанч тук!

Ще я взема със себе си!

Още един час треперене.

Задрямах отново.

Събудих се с проблясък на вдъхновение!

Знаех как точно да накарам Утанч да дойде с мен.

Големите извънредни положения могат да измъкнат някои обемни идеи!