Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (4)

До лорд Турн, върховен съдия на Имперските съдилища и затвори, Правителствен град, планета Волтар, Волтарианска Конфедерация

 

Ваша Светлост, сър!

Аз, Солтан Грис, Ранг XI, офицер на обща служба, бивш второкласен офицер от Координирания информационен апарат, Волтарианска Конфедерация (пожелавам дълъг живот на Негово Величество Клинг Надменни и неговите най-благородни лордове), с пълно смирение и благодарност тук започвам третия том на моите самопризнания относно МИСИЯ ЗЕМЯ.

Съзнавам, че тук, в Имперския затвор, Ваше Ви-сокоуважавано Благородие има много по-важни дела от четенето на поредицата от моите престъпления срещу държавата. Все пак, ако Ваше Благородство сте запознат с предишното ми изложение, убеден съм, ще се съгласите, че аз изцяло съм действал при изпълнение на заповеди.

Ни най-малко не искам да кажа, че съм невинен и следователно трябва да бъда освободен от килията, която Ваше Великолепно Благородие така щедро ми предостави! Не, това решение бе изключително мъдро, както ще проличи и от тук изложените подробности.

Вярно, има известна несправедливост в това, че аз съм в затвор, а Джетеро Хелър продължава да е на свобода като издирван престъпник. Но аз напълно вярвам, че обединените полицейски сили на Волтар ще го открият и арестуват. Каквото и да му сторят, няма да може да се сравни с моето отмъщение.

Може би моите признания ще ви дадат поне малка представа относно неговото поведение. Все пак, трябва да ви предупредя, че Флотски офицер Хелър е непредсказуем. Аз зная най-добре. Подслушвателните устройства, които бяха присадени в него, ми позволяваха тайно да наблюдавам всичко, което той виждаше и чуваше. Без той да знае, аз виждах всичко, което той правеше и мога да ви уверя — Хелър е опасен!

За един имперски боен инженер задачата му бе много проста — трябваше само да иде на Земя (известна ни като Блито-3) и без много шум да внедри няколко напреднали технологии (в сравнение с тяхната примитивна техника), така че до следващия век, когато бе планирано нашето нашествие, планетата все още да е обитаема. Нямаше значение, че той не знаеше за фиктивността на мисията. Ломбар Хист, като завеждащ Апарата, бе подлъгал Великия съвет да изпрати мисия, вместо да предприемат скъпо струващ предварителен удар. Такъв удар щеше да унищожи основното средство, на което Хист разчиташе в плановете си да стане император — смъртоносните земни наркотици, които тайно транспортирахме от базата ни в Афийон, Турция.

Моята задача също изглеждаше много лесна. Трябваше само да придружа Хелър на Земята и да се погрижа мисията му да се провали. Хист особено силно наблегна на това. Преди да отлетим от Волтар ми каза, че е назначил един от убийците си тайно да ме следи, за да види дали изпълнявам заповедите.

И така, закарах Хелър в базата на Апарата в Афийон. Постарах се той да не види и чуе нищо, което да му подскаже, че оттам изпращаме на Волтар хероин и един наркотик, наречен „шпора“. Той така и не узна, че Хист възнамеряваше да използва наркотици, за да подчини на себе си волтарианското правителство и хората от върха, както правеха на Блито-3. От Афийон изпратих Хелър в Съединените Щати.

Това трябваше да бъде една хубава, проста, незабелязана от никого мисия. Той трябваше да се приземи, да го арестуват и толкоз. Но не! Не и Хелър! Експлозии, престрелки, преследвания с коли, ченгета, агенти на ФБР.

И кой накрая го прибира? Една мафиотска фамилия! Отгоре на всичко, те са против наркотиците и ги командва една амазонка над шест фута, Бейб Корлеоне. И какво прави Хелър? Удря по конкуренцията на Бейб! И къде се озовава да живее? В страхотен апартамент в „Грейшъс Палмз“, публичен дом на фамилията Корлеоне, фрашкан с красиви жени, точно срещу сградата на Обединените Нации! И какво си купува? Кадилак колкото цяла яхта и едно старо потрошено нюйоркско такси!

И кой би предвидил, че Хелър ще направи и невъзможното, за да спаси живота на онзи мизерник, Изи Ъпщайн? Не стига, че Ъпщайн е анархист, но има и нахалството да не харесва данъчните служби! Не стига това, ами Хелър му тика в ръцете сто хиляди долара и го наема като някакъв корпоративен съветник.

Да има нещо разумно в поведението на Хелър? Беше изпратен на Блито-3 да се занимава със замърсяването на околната среда на планетата, а не с дипломати, проститутки, мафиоти, агенти на ФБР и данъчни чиновници!

Единственият човек, който прозря какъв е Хелър, бе мис Симънс. Скъпата, чудесна мис Симънс! Когато Хелър си подаваше документите в Емпайър Юнивърсити и каза, че иска да специализира ядрена физика, тя веднага си го нарочи със своя противоядрен поглед. Непоколебимата й решителност да го изгони от колежа ме изпълваше с безмерна радост. Тя така разчете заниманията на Хелър, че той трябваше да посещава по две и три упражнения в един час, тъй че просто нямаше как да присъства на всички.

Типично за Хелър, той измисли как с измама да излезе от положението. Нае Бум-бум, бивш военноморски специалист по експлозивите, който работеше за Корлеоне, да се явява вместо него на часовете по военна подготовка. И после, действайки от един „команден пункт“ в района на университета, Бум-бум започна да „минира“ залите, където бяха упражненията на Хелър с касетофони, за да може Хелър просто да прослушва на висока скорост лекциите. Дяволска работа!

Щях да се радвам да убият Хелър веднага и всичко да се свърши. Но типично за измамническата му същност, той саботира тази идея. Хелър изпращаше доклади на имперския астрограф Тарс Роук, при това използваше код. Докато не се доберях до пластината, за да мога да фалшифицирам докладите на Хелър, така че всичко да изглежда нормално, не можех да го ликвидирам. Това само показва колко трудно се ръководи Хелър!

Трябваше да се добера до кодовата пластина. Заповядах на Рат и Търб, двама агенти на Апарата, които работеха към Нюйоркския офис, да ми докладват в Афийон. Имах намерение да им възложа да намерят пластината, за да мога да се отърва от Хелър и да се заема с по-важни неща, като например пристигането на Утанч, истинска турска танцьорка, която бях купил.

Освен това строях в Афийон нова болница, за да внедря самият аз малко напреднали технологии. Волтарианският целулог, който бях уредил да дойде, Прахд Битълстифендър, можеше да променя лицата и отпечатъците от пръсти на престъпниците. Сто хиляди на глава беше далеч по-доходен бизнес от прочистването на земната атмосфера.

Понеже Рат и Търб трябваше да пристигнат всеки момент, а на Хелър му оставаха броени дни, реших да проверя какво прави. Извадих екрана и го включих.