Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (72)

Глава осма

Цяла сутрин в понеделник Хелър се обаждаше на магазини-дистрибутори на гуми, задавайки им въпроси, от които нищичко не разбирах. Той използваше инженерни термини, които няколко пъти бяха много близо до нарушение на Кодекса. Коефициентите на плъзгане и триене и нещо, което той нарече „остатъчно съпротивление при страничен натиск“.

Около единадесет Бум-Бум, очевидно наситил се на Корпуса за подготовка на запасни офицери за тоя ден, го взе в старото си такси и отпратиха с голяма скорост към Сприйпорт.

Гаражите и работилниците, които Хелър използваше, бяха доста изолирани. Те бяха отвъд Сприйпорт и стояха на едно възвишение по-близо до брега. Зад него всичко беше почивни комплекси и обществени плажове. Разбира се, през този късен сезон целият сектор беше безлюден. Дори другите състезателни отбори си бяха заминали — бяха отишли на юг към по-топлите писти. Пясъчни прашинки и мъртви листа се носеха наоколо. Вероятно беше доста студено, особено при този вятър от морето.

Вратите на гаражите и работилниците бяха метални и се повдигаха нагоре. На всяка врата имаше само по едно малко прозорче. Влекачът и ремаркето бяха прибрани в два гаража — дизеловият влекач в един и ремаркето, в което беше Кади-то, в друг.

Хелър отключи и повдигна вратата, която водеше към по-големия гараж с ремаркето. Той влезе и мушна с юмрук едната гума.

— Те просто не правят гуми, Бум-Бум.

Бум-Бум беше вдигнал яката на военния си балтон около ушите.

— Разбира се, че правят. Не си имал истински неприятности.

— Имал съм. Един ден поднесох и бум — едната гума гръмна. Ако всеки път, когато се поднеса, губя по една гума, не бих могъл да спечеля даже състезание с котка, на която са й завързали краката.

— Това ли те прави толкова „бибип“ песимистичен за победата? — попита Бум-Бум.

— Със сигурност — отвърна Хелър и натисна друга гума. — Деформират се при странични удари. Това е единственият начин, по който мога да си го обясня.

Внезапно, в някакво просветление, разбрах. Тоя „бибип“ Мадисън! През първия ден беше поставил някъде снайперист, така че да може да заснеме съвсем отблизо как Хелър прави катастрофа! Разбрах го, просто от само себе си.

Проверих версията. Намерих записа и го пуснах. Увеличих много, много силата на звука. Прослушах го. Какво ръмжене! Търкане на гума. Аха! Далечно изпрмяване! [???] Беше секунда след самото гръмване на гумата. Това значи, че снайперистът е бил на около триста ярда!

Тоя „бибип“ Мадисън може би ще използва снайпери и в самото състезание. Ако е така, колко снайпера щеше да има Хелър срещу себе си, освен моите два? А дали това беше планът на Мадисън? Нямаше как да разбера.

В известен смисъл това беше облекчение. Хелър не подозираше, че това е нещото, което не е наред. Но от друга страна, това може да го накара да измисли нещо, за да предотврати изгърмяването на гумите. Цялата работа много ме изнервяше.

Хелър в момента беше навън, стоеше на вятъра. Гледаше на североизток, към плажа.

— Има студен фронт — каза той.

— Знам, че ми е студено — и откъм фронта, и откъм гърба — каза Бум-Бум.

— Мисля, че ще завали сняг — каза Хелър. Гледаше към някакви високи, рехави облаци. — Да, след ден-два. И тогава ще дойде друг студен фронт, точно откъм Арктика. Бум-Бум, това състезание ще се проведе в замръзнала лапавица. Сега ще ти кажа какво ще направиш, Бум-Бум. Грабваш първия самолет днес следобед…

— Да — каза Бум-Бум много живо.

— И отлиташ до залива Хъдсън в Канада, купуваш най-добрия кучешки впряг, който можеш да намериш, и просто ще теглим колата наоколо …

— О, „бибип“, Джет. За момент ти се вързах. — Той започна да се смее.

— Мисля, че това е страхотна идея! — каза Хелър дяволски сериозен. — Завързваме кучешкия впряг за колата. Ти можеш да стоиш на двата задни калника с един камшик и да викаш „дий“ и „хоо“ на кучетата, за да управлявяш, а аз ще тичам отпред със снегоходки и ще прокарвам пътека. Освен това ще поставим едно иглу там, където е ремонтният канал… Но не. Мисля, че правилата на NASCAR не включват пресована пастърма.

— Каква пастърма?

— Това-е горивото, с което захранваш кучетата.

— Джет, даже и да си труп, ще намериш на какво да се засмееш.

— Понякога нещата са толкова лоши, че не ти остава нищо друго — каза Хелър. — Загазили сме. Цялата тая бибипана буря от реклама, която бушува наоколо. Не мога да се измъкна. Ако пък продължа, ще се удавя.

— Изи ти купи билет за Южна Америка — каза Бум-Бум.

— Имам чувството — каза Хелър, — че ще дойде ден, и то не след много време, когато ще те моля да ме риташ за това, че не съм го използвал. Но това е против моите вярвания.

Веднага наострих уши. Още едно нарушение на Кодекса? Защото си спомних ясно онзи ден в офиса на „Личен състав“ на Флота за вярванията на бойните инженери. „Колкото и нищожни да са шансовете за успех, да вървят по дяволите. Работата трябва да се свърши.“

Но Хелър каза:

— Хайде. Да вървим в работилницата и да включим печка, преди да си умрял от студ. Трябва да измисля нещо.

И тъкмо от това се страхувах. Сега имах две неизвестни. Какво в действителност имаше намерение да направи Мадисън? И какво щеше да направи Хе-лър?

Знаех само какво аз щях да направя — да го спра на всяка цена!