Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (36)

Глава девета

Беше време аз да се обърна срещу съдбата. Обадих се на шофьора на таксито. Спеше.

— Познаваш ли онази дебелата стара курва, която живее на север от Фада? Фатима Ханъм? Намери я и веднага ми я доведи.

Това страшно го притесни.

— Ей, какво става със знаеш кой?

Не можех да го оставя да мисли, че не са ми наред сексуалните възможности или способността ми ди се оправям с жените.

— Тя е чудесна. Фатима е за друг.

— О, така ми олекна. Парите не се връщат обратно, нали знаеш? Сега ще дойда с Фатима.

Отворих една резервна спалня. Хвърлих на пода няколко възглавници. Нагласих няколко лампи, за да се получи приглушена светлина. После отидох до сейфа и взех малка камера. Поставих я в ъгъла на Стаята, включих я на дистанционно управление и пъхнах дистанционното в джоба.

Взех хипношлема и отидох през тунела до хангара.

Офицерът от стражата ми отключи килията на Ту-ту. Ту-ту се събуди.

— О, не! — изкрещя той, само като ме видя.

— Спокойно — казах аз. — Ще става и по-лошо. Сложи си това на главата.

— НЕ! — изкрещя той.

Офицерът ми помогна да му го сложим и да го вържем с веригите. Изведох офицера навън.

— Какво е това, което сложихме на главата му? — попита той.

— Заглушава писъците — казах аз.

— О, крайно време беше!

— Слушай сега — казах аз, — кои от персонала на базата са наказвани за малтретиране на турчета?

— Шест човека — каза той.

— Най-лошият?

— О, той излежава в момента деветдесет дена. Тринадесета килия.

Отидохме до килия тринайсет. Онзи седеше отпуснато, когато запалихме светлинните платки. Беше едро, дебело чудовище, с мускули като балони.

— Ще направиш точно каквото ти кажа и край на присъдата — казах му аз.

— За какво става въпрос?

— За секс.

— Не ща да имам нищо общо с момичета — каза той.

— Не е момиче. Разбрахме ли се?

— Добре — каза той. — Сега ли искаш да го направим, тук?

Едва не го цапардосах. Мразя хомосексуалисти. Но имах по-важни неща.

— Дръж го тук — казах на офицера.

Върнах се в килията на Ту-ту. Пъхнах записаната касета в хипношлема. С пръчката, която си носех, натиснах копчето за включване, като внимавах да съм далеч от хипнополето.

Ту-ту спря да се мята.

Пак протегнах пръчката и изключих шлема.

Махнах му веригите.

Свалих шлема. Извадих „Колт Кобра“-та. Изведох го в коридора.

Извадих от джоба две превръзки. Казах на офицера да им завърже очите. Направи го.

С насочен в тях пистолет ш подкарах по тунела към тайния ми кабинет, през спалнята, прекосихме двора и ги вкарах в приготвената свободна спалня.

— Седнете на възглавниците. Не си сваляйте превръзките. След малко се връщам.

Излязох. Шофьорът ме чакаше с Фатима Ханъм. Казах му да остане в таксито.

Фатима Ханъм представляваше само трептяща плът и воня. Казах:

— Прави точно каквото ти казвам и ще ти дам петстотин лири.

— Тук на тревата? — попита тя.

Накарах я да млъкне. Казах й точно какво трябва да прави. Малко се учуди, но кимна.

Заведох я в резерваната спалня.

Имаше проблем. Огромното чудовище си беше свалило превръзката и се опитваше да съблече Ту-ту.

Насочих пистолета към него и той си седна на мястото. От този момент често трябваше да насочвам пистолета.

— А сега, Ту-ту — казах аз, като се наведох и му прошепнах в ухото, защото говореше само волтарийски, — ще си получиш наградата за това, че беше такъв добър пратеник.

Отстъпих назад и махнах на Фатима.

Излязох и натиснах дистанционното на камерата.

Иззад затворената врата чух как Фатима запя приспивна песен:

Горкото малко детенце,

гладно като коте.

Ела при мама, мило,

за да те нахрани.

Пъхни пръстчетата в косата,

мека като коприна.

Мм, мм, мм,

мм, мм, мм!

Засучи майчиното мляко.

Ту-ту изведнъж изписка!

Чудовището изпсува и му заповяда да не мърда.

Отвратено свих устни, като чух как Ту-ту започва да стене от удоволствие.

Приспивната песен пак започна. Продължаваше И продължаваше. Последва експлозивна псувня от чудовището. Ту-ту крещеше в екстаз.

След това чух звучна целувка!

— О! — чу се гласът на Ту-ту на волтариански. — Толкова си по-добър от Ендоу!

Моментално изключих камерата.

Отворих вратата.

Ту-ту седеше, обгърнал ръце около едрата свиня. Изглеждаше като зашеметен.

— Какво ме накара да кажа това? — каза той. — Не е вярно. Не си по-добър от Ендоу!

Тънко се усмихнах. Беше го казал, защото така му бях заповядал но хипношлема.

— Времето изтече — казах аз.

— Какъв език говори този? — попита Фатима.

— Бебешки — казах аз.

— О, така ли. А мен никой ли няма да ме оправи?

Изкарах я от там. Дадох на шофьора хиляда лири да си ги разделят. Върнах се в стаята.

Мъжагата пак бе започнал да опипва с лапи Ту ту, който нямаше нищо против. Ритнах ги и ги разделих. Мразя хомосексуалистите.

С помощта на „Колт Кобра“-та ги накарах да си облекат дрехите и да си сложат превръзките на очите. Върнах ги в хангара и га закарах пред килиите.

— Добре ли мина? — попита офицерът.

— Чудесно — казах аз.

Вкарахме Ту-ту обратно в килията. Казах на мъжагата:

— Можеш да си вървиш. Свободен си.

— Не може ли да ми дадат още деветдесет дена с него в килията? — подметна той, като минаваше край нас.

Накарах капитана от стражата да го изведе до бараките. Сложих Ту-ту на пейката. Още беше замаян.

— Е, позабавлява се — казах му.

— Да, да — каза той и завъртя очи.

— Но ще трябва да си платиш.

Той застана нащрек.

— Нали каза, че е награда?

— Наградата беше жената. Не си си платил за мъжа. Слушай сега.

Извадих три предмета от джоба си, от ежедневния комплект на Апарата.

— Често поднасяш сутрин на офицерите главотръс и кексчета. В дланта ми има три капсули. Във исяка има концентриран молекулярен прах. Ядрото на молекулата се състои от смъртоносна отрова.

Той затрепери и очите му се разшириха от ужас. Психологията има право. Каквото и да им кажеш след полов акт, има хипнотичен ефект.

— Тази отровна молекула — продължих, — е затворена в медна молекула, която е като щит около нея. Медната молекула е затворена в молекула захар. Като попадне в стомаха, трябват два часа, за да може стомашната течност да разяде медта. И после човекът умира. Ясно ли е?

Беше му ясно. Но напук на мен припадна. В килията имаше кана с вода. Плиснах му лицето и го свестих.

Той простена:

— Дай ми ги. Искаш да ми заповядаш да направя нещо ужасно. Ще ги погълна и трите наведнъж!

— Не — търпеливо казах аз. — Отровата предизвиква много болезнена смърт. Химиците на Апарата са работили години наред, за да изобретят нещо толкова болезнено. Така че ти никога не би оцелял, ако ги погълнеш.

Започна да плаче, тъй че аз му ударих шамар, за да го върна на темата.

— А сега много внимавай. Знаеш двамата фалшификатори в Отдел 451, нали?

Изпъшка.

— Ще им сервираш закуската. Ще изпразниш по една капсула върху кексчето на всеки и ще направиш така, че да изглежда като повече захар.

— О — изстена той. — Предлагаш ми да убия!

— Престани да цивриш. Като ги поднесеш на двамата фалшификатори, след това ще направиш същото и с Боуч. Изсипваш третата капсула върху кексчето на Боуч и…

— БОУЧ? — извика той и припадна.

Залях го с още вода. Най-сетне се свести.

— Ако не направиш това, няма да дам на Одур картичката за теб от магическата поща, когато пристигне след три месеца. Командирът на Отдела на ножовете ще получи заповед в Мистин. И край с майка ти.

Той пак припадна. Нямаше повече вода, така че го ритах, докато се свести.

— И още нещо — казах аз. — Изпратил съм на Ломбар някои поръчки, но искам да бъда сигурен. Трябва хубаво да се потрудиш, като използваш цялото си влияние върху Ендоу, и да изпратиш при следващото пътуване двама човека заедно с Одур — никакви провали. Трябва да пристигнат право тук, щастливи и непокътнати. Първата е графиня Крек. Вторият е доктор Кроуб.

Той плачеше, виеше, мяташе се и удряше с юмруци ио каменната пейка. Знаех, че това представлява опит да откаже. Бях подготвен.

Извадих един малък екран от джоба си. Включих го. Държах му главата така, че да го гледа.

Последва цялата секс сцена. Завърших със целувката и класическата забележка, която го бях накарал да изрече с помощта на хипнотична сугеетия. „О, толкова си по-добър от Ендоу!“ Ние, психолозите, си знаем работата.

— Ендоу ще ме убие! Ще ме затвори доживот! Заедно с маниаците!

— Точно така — казах аз. Да, наистина ние, психолозите, си знаем работата. — И ако онези тримата от Волтар не са мъртви, а двете лица не пристигнат с Одур, този запис отива право при Ендоу. Ясно ли е?

Когато пак го свестих, беше му ясно.

С доста трудности го накарах да репетира няколко пъти, после той пак припадна. Сърцебиенето му ставаше все по-лошо. Не можах да измисля с какво друго да го изтезавам, затова си тръгнах.

Беше майсторки удар!

Хелър беше поискал целулог. Кроуб умираше да съсипе някой красавец като Хелър. Така че можех да му пратя Кроуб.

Графиня Крек носеше върху тялото си двата фалшификата. Като пристигне, щях да измисля с какво да ги залича.

Графиня Крек така ще се разгневи и ще тормози Хелър, задето живее в публичен дом, че той няма да може да си гледа работата. Той ще забави темпото, а може би, както бях казал на Ломбар, графиня Крек ще го убие. Ломбар няма да ми откаже жена убиец.

А като очистя Хелър, независимо как, на Волтар няма да има графиня Крек, жадна за мъст. Ще се погрижа тя никога да не напусне Земя.

Всички свидетели мъртви. Фалшификатите с името на императора в моите ръце. Наистина гениален удар!

Земната психология не ми беше изневерявала досега и различните ФБР методи за събиране на доказателства, както и ноу-хау за скалъпване на обвинения, бяха следвани безпогрешно.

Легнах си спокоен, за първи път от много, много дни.