Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (25)

Глава шеста

Хелър бе извадил от джоба си няколко листа, бе лежник и химикал. Започна да преглежда листовете — приличаха на стари фактури. Не виждах и следа от писмото.

Огледах се. Кухнята сега бе съвсем чиста. В старата желязна готварска печка пламтеше огън — до колкото разбирах от пропукванията и струйките дим, огън от дърва.

Осветяваше се с керосинова лампа. Вероятно електричеството не бетпе включено. Светлината хвърляше меки отблясъци върху няколко стари стъклени буркана на полицата.

На стената имаше календар — голяма снимка на елен и надпис „Застраховка живот Хартфорд“. Годината беше 1932! При нормални обстоятелства щях доста да се заинтересувам от това място. Но сега трябваше да мисля как да взема писмото! Ако имах късмет, след няколко минути Хелър щеше да е мъртъв и ние да отлетим.

Преглеждаше фактури и пишеше нещо на лист хартия. По някакви причини това, че го виждах толкова спокоен, ме изнервяше страхотно.

Помислих си, че възстановява по памет списъка на неща в сандъка. Той нищо не казваше, затова аз някак се чувствах длъжен да говоря. Може би трябва да го подсетя, да го накарам да побърза и да даде това писмо. Може би мълчеше, защото подозираше, че съм направил нещо със сандъка.

— Досега не бях виждал сандъците — казах аз. — Даже не подозирах, че са в хранилището. Ако си спомняш, не бях на влекача по онова време.

Пак се консултираше с фактурите. Казах:

— Но наистина си спомням един флотски камион, който се отдалечаваше от влекача един ден. На него имаше сандък. Попитах часовоя защо го изнасят. Каза, че не знае.

Не каза нищо. Изглежда правеше някакви изчисления. Щеше ми се да ми даде писмото най-сетне.

— Изпратих онова писмо по първия товарен кораб. Той потегли само два-три дни след като ти ми го предаде — казах аз.

Опитваше се да открие нещо във фактурите. Щеше ми се да проговори най-сетне.

— Зная колко е важно да изпращам писмата ти до капитан Тарс Роук. Знам, че той докладва на Императора и на Великия съвет. Ако не получат вест от теб, веднага ще заповядат начало на нашествието. И ще трябва, за да запазят планетата. Доколкото виждам, тя е в отвратително състояние. Тъй че изобщо не си помисляй, че мога да те разочаровам в това отношение. Зная, че и двамата можем да загинем, ако започне нашествие. Така че, това е и в мой интерес. Ще се погрижа писмата винаги да пристигат навреме.

Беше изцяло погълнат от сметките. Никакъв знак от писмото. Може би бе сърдит заради телефонния разговор.

— Съжалявам, че трябваше така да те прекъсна по телефона. Не знам дали знаеш, но Националната агенция за сигурност следи всички международни разговори. Всъщност, грешката е моя. Не ти оставих телефон, на който можеш да се обаждаш.

Написах номера на тайния телефон в Афийон ни лист от моя бележник, скъсах го и го оставих на ма сата близо до него.

Той продължи да си работи.

— Трябваше да ти дам и адрес — казах аз.

Написах адреса, който можеше да използва за Турция на друг лист от моя бележник и го оставих върху телефонния номер.

— В бъдеще можеш просто да пращаш докладите на този адрес. Този, който сега си написал, ще го взема лично.

Продължаваше да се завира във фактурите си. Някак разсеяно вдигна поглед, видя един лист и го остави на масата по средата между нас. Продължи да работи. Взех го. Беше поръчков формуляр. Пишеше:

„За мисията е нужен: един целулог професионалист, опитен в правенето на спори.“

— А, мога да ти намеря — казах. — Просто ми казвай от какво имаш нужда. Ще поискам да ми изпратят най-компетентния целулог. — Каква лъжа. — Ще изпратя молбата веднага, заедно с доклада ти. Да, точно така. Със сегашния ти доклад.

Да те „бибип“, къде е този доклад! Продължаваше да пише разни неща на листа. Не казваше нищо.

Започнах да ставам съвсем неспокоен.

— Предполагам, че в момента възстановяваш съдържанието на сандъка. Не се притеснявай, напиши всичко и ще изпратя поръчката още със следващия товарен полет. След около три месеца всичко ще бъде възстановено. — Това беше още по-голяма лъжа от тази за целулога. — Ще я изпратя със сегашния ти доклад!

Правеше списък с някакви мерки. Виждах само ръката му и тила на русата му глава. Изобщо нямах представа в какво настроение е. Не знаех ни най-малко какво възнамерява. Може би имаше и друг начин, или му бе хрумнало нещо. Не можех да бъда сигурен.

— Наистина не бива да се бавим тук много време — казах аз. — Онези двамата заместник-шерифи на магастралата може и да са ни видяли. Ако ми дадеш сега доклада, ще тръгвам.

Смяташе нещо. Хрумна ми ужасната мисъл, че по някаква причина може да ме задържа. Не мислех, че трябва толкова време, за да се опише съдържанието на един сандък.

— Мисля, че са приятелски настроени, но никога не може да се вярва на заместник шерифи, независимо с колко си ги подкупил. Така че, само ми дай доклада и да тръгвам.

Аха. Разбрах. Подозираше, че щом ни даде доклада, веднага ще го убием. Точно така. Няма намерение да ми дава доклада! Онова нападение в Грейшъс Палмз го е предупредило!

Най-добре да успокоя страховете му.

— Виж какво. Аз нямам нищо общо с претърсването на апартамента ти в Грейшъс Палмз. Такива неща постоянно се случват в Ню Йорк. Сигурно само са търсили пари. Можеш изцяло да ми имаш доверие, Джетеро. Можеш да ми вярваш, че ще предам доклада. Можеш да идеш в друга стая и да го напишеш. Няма да гледам.

Започна да запълва с цифри нов лист хартия. Най-неочаквано ми го подаде. Беше поръчка за повторно изпращане на сандък номер 5. Отгоре бяха написани името и адреса на производителя.

— О, веднага ще го изпратя — казах аз. — Сега ми дай месечния доклад и…

Бръкна в джоба си и извади два големи плика. Докладът! Беше адресиран до капитан Тарс Роук. Другият плик бе до Снелц.

— О, ще ги изпратя веднага — казах. След това погледът ми неволно се спря на старите стъклени буркани. — Виж, знам, че това много те разстрои. Ще се кача в кораба и ще ти донеса малко главотръс на прах. Ти само изчакай тук. Не искаме много движение навън. Знаеш ли какво, даже ще се поразтърся да намеря искряща вода от запасите на екипажа. Няма смисъл да отваряш твоите помещения отзад във влекача. Знам колко ти е омръзнало да пиеш Севън ап. Изчакай ме тук. Нека сега аз да ти помогна.

Втурнах се навън.

С малко късмет щях да разгадая кода и Хелър щеше да е мъртъв след няколко минути! И край на тревогите ми!