Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (38)

Глава втора

По комуникационната система към хангара повиках техника, който беше монтирал новата алармена инсталация за спешни случаи. След малко той се появи по тунела от хангара. Беше наперен и самоуверен тип, един малък лилипут на име Флип от Уиго, една от планетите на Волтар. Никой никога не бе успял да го накара да си среше косата в Земен стил: тя стърчеше нагоре в две спирали като антени-близнаци.

— Алармената система не работи? — попита той.

Накарах го да седне. Подадох му хипношлема и кутията, в която беше.

— Съществува сериозна заплаха — казах. — Тези пристигнаха наскоро с „Бликсо“. Действат върху всекиго.

Той разгледа хипношлема. Да разчиташ на техници. Никога не поглеждат нещо отвън. Моментално започна да го разглежда отвътре и да го човърка. После спря.

— Ако работи, защо трябва да го поправям?

— Ти не разбираш — казах търпеливо. — Има още Шестнайсет. Искам така да се настроят, че да работят само когато аз пожелая. Искам да стане така, че при НЯКОИ хора само да изглежда, че работят, а Всъщност въобще да не действат.

Той затършува из шлема.

— Ами това е лесна работа. Лампичката отпред, Която показва на оператора, че шлемът работи, не е част от главната верига. Тя може да работи отделно.

Така че ще й поставим един превключвател и тя ще може да свети, без да е включена главната верига.

— Нещата са по-сложни — казах аз. — Искам операторът да включва шлема и да вярва, че работи, но шлемът да действа на едни хора, а на други — не. Значи, мислех си, дали не можеш да поставиш някакъв таен превключвател, който да се изключва само от този, върху чиято глава е шлемът. Това ще разреши проблема.

— О-о, искаш да кажеш, че човекът с шлема трябва да може да го изключва, докато операторът си мисли, че той е още включен. Така ли?

— Точно така. Сега, мислех си, че само много малко хора могат да си мърдат ушите. Аз мога. Просто имам талант за това. Така че, ако операторът ми постави шлема и аз си размърдам ушите — да кажем три пъти — шлемът да се изключи, а операто рът да си мисли, че той все още е включен.

— Аз не мога да си мърдам ушите — каза Флип.

— Точно така — отвърнах. — Така шлемът би действал върху теб, но тъй като аз МОГА да си мърдам ушите, не би действал върху МЕН.

— Не може да бъде направено — каза той. — Не и с наличната техника. Няма ключове, които се задействат от мърдане на ушите.

— Нито дори с част от ухото? — попитах умоляващо.

Той видя, че съм много отчаян. Замисли се. После погледна краткото упътване, което четох.

— Хм — изпухтя той презрително, — съкратено упътване за оператори. Не върши работа.

Посегна към дъното на кашона и измъкна едни огромно, дебело упътване, което можеше да ти счу пи ръцете: „Упътване за техници: проектиране, теория, поддръжка и поправка“. След секунда вече беше погълнат в огромни, разположени нашироко схеми.

— Аха! — каза Флип. — Верига с много разклонения, многопосочно въвеждане на информация и паралелно включване. — Той постави пръст върху нея с театрален жест. — Точно тук!

Седях обнадежден.

Той погледна в шлема. Разви един малък капак и надникна вътре.

— Това са части на производителната компания „Йипий-Зип“. Имаш късмет. Те са стандартни при компютрите. От техните материали имаме с тонове.

— Можеш ли да направиш нещо? — попитах, останал без дъх.

— Ако поставя прекъсвач на взаимната приближеност в тази верига точно тук и ако той бъде задействан, предната лампичка ще светва, но шлемът ще остава незадействан и няма да протичат вълни.

Макар че схемата беше огромна, частта, която той сочеше — както и всички детайли в нея — не беше по-голяма от нокътя на палеца ми. Казах:

— Обаче аз не мога да вкарам върха на ухото си там. Би било твърде рисковано.

— Не, не, не. Прекъсвачите на взаимната приближеност са в две части. Използват ги в космически кораби. Когато един кораб се приближи твърде много до друг, той задейства превключвател в компютрите на другия и го отклонява в безопасна посока.

— Не разбирам.

— Виж сега, слагам Част А от ключа във веригата на шлема. Човекът, на когото той не трябва да действа, носи Част Б в косата си. Когато се доближат, Част Б взаимодейства с Част А и шлемът не работи, но изглежда така, сякаш работи. — Той видя, че не схващам. — Ще донеса няколко — каза и хукна навън.

След около десет минути се върна през тунела. Носеше шестнайсет кашона. Бяха малки, но тежки.

— Човек не може да носи толкова голямо нещо в косата си — запротестирах аз.

Той се разсмя. Отвори кашона. Вътре имаше две малки оловни кутии, всяка маркирана различно.

— Тази — каза Флип, — отива в шлема. А тази се слага в косата.

— Ще се виждат! — възпротивих се аз.

— Не, не, не — отвърна той. — Не разбираш. — Отвори кутията, предназначена за шлема. В нея, вни мателно закрепена с мънички зъбци, стоеше най дребната частичка, която бях виждал наскоро. Той отвори другата кутия. Същото нещо. — Мини-микро компоненти за верига — каза.

— Но за какво са тежките оловни кутии? — попитах аз. — Радиоактивни ли са?

— О, не, не, не — отвърна Флип. — Ако ги съхраняваш в склада за части без такива предпазители, те активират другите компоненти около себе си. Компютрите, които съдържат такива части, няма да работят. Компютърното поле ги регистрира и отчита единствено сблъсък! Затова поставят комплектите в предпазни кутии.

Той веднага се захвана за работа. Постави в шлема частта, която беше за него. Работата беше много фина и се вършеше с огромна лупа и малък комплект шипове и резачки, които се нагласяха спрямо болтовете. Всъщност, това никога нямаше да бъде уловено! Все едно че си имаш работа с молекули.

Отне му доста време. Най-сетне свърши.

— Сега ще ти покажа — каза той.

Постави шлема на един стол. Сложи един от многобройните си измерватели под него. Включи го. Измервателят полудя. Щитът наистина излъчваше!

Побиха ме тръпки.

След това Флип отвори малката оловна кутия, постави миниатюрната частица на стола. Измервателят не помръдна. Предната лампичка на шлема светеше ярко. Натисна ключа на шлема няколко пъти. Лампичката светваше и изгасваше, но измервателят не показваше нищо. После Флип върна малката частица в оловната й кутия, включи шлема и измервателят полудя!

Мислех усилено през цялото време. Знаех какво те трябва да направя. Освен това знаех и какво ще трябва да направя с Флип. Тайната трябваше да бъде запазена.

— Направи същото и с останалите! — казах.

Той се захвана за работа с доволно изражение. Аз дремнах и почетох малко комикси. Денят вървеше към края си.

Видях, че Флип се захващаше с последния шлем. Беше по залез.

Първоначалният ми план беше когато той свърши, да се направя, че искам да бъде изпробвана илюзията за връх на планината и да го бутна оттам. Но Фахт бей беше толкова чувствителен тия дни.

Един мъртъв техник, разпръснат на парчета по целия под на хангара, можеше освен това да възбуди апетитите на пилотите-убийци — преди време искаха да убиват техниците.

Не, вече имах по-добър план. Извиних се и отидох в спалнята. Затворих вратата. Извън погледа и слуха му измъкнах едно заиисващо устройство от килера. Разучих по упътването как да направя хипнолента.

Направих запис. Издиктувах:

— Когато свършиш с хипношлемовете, ще забравиш всичко за тях, както и това, че са били в моята стая. Ще забравиш, че си ги променил. Ще мислиш, че си бил повикан да поправиш алармената инсталация и че докато си бил тук, не си се занимавал с нищо друго. Когато махна шлема от главата ти, няма да виждаш и чувстваш нищо, докато не ти кажа „Благодаря!“. После ще ме попиташ дали алармената система е наред. Тогава ще бъдеш вече буден н нормален. Ще забравиш, че си чул този запис.

Върнах се в стаята, където той работеше. Носех лентата в джоба си. Филип довърши последния шлем.

— Всичко е готово — каза той.

Върна шлемовете в кутиите им, отнесе ги в килера и почисти всичко.

Аз върнах обратно последния шлем и една кутия с Част Б.

— Не сме направили тест — казах.

— За това се гледа измервателят.

— Аз не разбирам от измерватели. Пробите трябва да са на живо. Имаш ли нещо против?

— Не, разбира се, давай — каза Флип. — Но ако не работи, космическите кораби би трябвало да се блъскат постоянно наоколо. На тези неща може да се разчита.

Отворих оловната кутия на Част Б. Взех малката частица и я поставих в косата му. Сложих шлема на главата му. Включих.

Филип изгасна като лампа! Това, което бях поставил в косата му, бе една прашинка! Истинската Част Б се намираше в една оловна кутия в другата стая!

Пъхнах записаната лента в отвора на шлема. Влезе веднага, както и трябваше да стане.

Свалих шлема от главата му. Той просто си седеше със затворени очи. Извадих прашинката от косата му.

Изнесох шлема и оловната кутия от стаята. Затворих килера. Върнах се и сложих няколко от инструментите му до секретната пластинка на пода в тайния офис, където той беше работил.

Всичко беше готово. Казах:

— Благодаря.

Той ме погледна, очите му все още някак светеха, и каза:

— Алармената система наред ли е?

— Много съм благодарен, че дойде да я оправиш отвърнах аз.

— Да-а — каза Филип и изглеждаше съвсем нормален, — всъщност не се беше повредила сериозно. Трябва да стъпите върху подовата пластина много здраво и да завъртите крака си, за да изключите алармата в хангара. Просто помнете това.

Той събра инструментите си и си замина с тананикане. Бях откраднал един от пробните му измерватели. Отидох и взех един шлем. Взех и една истинска Част Б. Извадих я от оловната кутия. Поставих я под шлема. Включих го.

Измервателят беше МЪРТЪВ!

Ура-а! Е, сега вече нещата ще бъдат в мои ръце!

Много скоро ще мога да съблазнявам всяко момиче, да карам целия персонал да се кланя, като ме види, дори ще мога да накарам някого да обере банка за мен. Ще мога да изтрия паметта на Силва. Но най-вече ще мога да заповядам на Утанч да ме обича и да дойде в леглото ми!

Трябваше обаче да свърша още едно нещо.