Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (65)

Глава първа

Тази вечер времето не беше подходящо да си навън. По залез слънце беше започнал ситен дъждец, който се превърна в киселинен дъжд. Ако попаднеше върху дрехите ти, правеше дупки по тях. Неприятна нощ: ниските облаци скриваха дори терасата на над стройката в „Бентли Бъкс Делукс“. Есента беше надвиснала над Ню Йорк като замърсен сюнгер.

Поради тази причина се постарах да не ходя никъде, а вместо това телефонирах на сенатор Туидъл. Казах му колко много го цени Роксентър и той, естествено, беше доволен.

Тъкмо бях оставил слушалката, когато телефонът иззвъня отново. Глас на телефонист от центра лата с онова интересно монотонно говорене, типично за тях:

— Мистър Смит? Обаждаме се от централата на Манхатънския въздушен терминал. При мен на гишето дойде един мъж и ми даде лист хартия с вашето име, за да ви се обадя. Давам ви го.

Линията цъкна. Тогава нещо каза:

— Мммммффффф.

Аз казах:

— Говорете по-силно. Не ви разбирам.

— Мммммффффф.

Затворих слушалката с отвращение. Но бях и объркан. Не знаех нито един в Ню Йорк на име Мммммффффф. Унгарец? Запълних си времето, като си поръчах една чудесна вечеря. Както обикновено, Утанч не беше там. Надявах се дъждът да не прогори красивото й лице, ако лудува някъде под него.

Телефонът иззвъня. Един глас каза:

— Мммммффффф.

— Кой сте вие? — запитах аз. — Не познавам нито едип Мммммффффф.

Един по-далечен глас по телефона каза:

— Ти дръж слушалката на ухото ми, а аз ще говоря. — Гласът рязко се усили. — Вие, сър, това сме ние. Тарб преди малко се опита да ви телефонира, но все още е с тел в ченето. (Дръж телефона по-близо). Моите ръце са още в гипс. Докторът отказа да махне пита, да свали гапса и да ни пусне през следващите две седмици.

— Тю! — казах аз. — Шляене, шляене, шляене! На всичко сте готови, само за да получите още малко почивка!

— Е-е, сър, ние знаехме колко се притеснявахте за едно нещо. Така че Рат се промъкна при сестрите. Аз не можах да отида, защото ръцете ми са още в гипс, това бие на очи, а и не мога да се катеря. Докато при Рат единствената все още неподвижна част е ченето.

— Какво, по дяволите, се опитваш да ми кажеш? — сопнах се аз.

— (Дръж телефона по-близо). Но той трябваше да чака, докато пазачите и екскурзоводите си тръгнат през нощта. Времето е толкова лошо, че за щастие и пойните, и горните кули бяха затворени. Така че Рат се покатери по телевизионната антена както можа. Беше ужасно хлъзгаво заради дъжда. Ще трябва да му набавим нова пижама заради дупките от киселината по старата. Беше ужасно ветровито и той си ожули пищялките…

— О, Богове! — казах аз. — Давай по същество!

— Добре, той го изключи, сър. И искахме да си кажем, че не можем да се върнем на работа за следващите две седмици. Докторът отказва…

— Вие двамата ще направите всичко, ама всичко, за да се шляете! Можете да ми вярвате, че ще направя необходимото заплащането ви да бъде намалено.

Затворих. Бях толкова вбесен от неубедителния претекст, който използваха, че за момент получената новина не достигна до съзнанието ми.

Препредавателят 831! Беше изключен! Отново можех да виждам какво прави Хелър! Мадисън щеше да има нужда от тази информация!

Бързо се втурнах, за да настроя екрана и оборудването. Включих го. Работеше! Вечерно парти!

Беше в частната трапезария на някакъв ресторант. Беше много луксозно. Имитираше стара английска страноприемница, с тъмен дъб, по стените глави на глигани, камина. Келнерите бяха в червени ловни сака.

Но какво беше това? Аз наистина не можех да разпозная хората! Всички носеха плоски университетски шапки и черни наметала! Всички!

Очевидно тъкмо свършваха вечерята с печено говеждо и сладкиш от сливи и си приказваха.

Когато Хелър поглеждаше наоколо, за да разговаря с този или онзи или да се смее на някоя шега, а з се опитвах да идентифицирам хората.

Бум-Бум! Какво правеше той в университетска шапка и черно наметало? Той официално не учеше никъде. А, ето там и Вантаджо! Той пък се беше дипломирал много отдавна. А ето там и водачът на художниците и още няколко от тях, всички с университетски шапки и наметала.

Изи също беше там, някак встрани. Беше облечен като останалите.

Бяха свършили с основното ястие. Внезапно врати в дъното се отвориха и влязоха осем сервитьора, четири от едната страна и четири от другата. Носеха огромен кейк със странна форма. Всички се ободриха.

Запяха:

Честит докторат

честит докторат

честит докторат, скъпи Изи,

мечтата ти се осъществи.

Сервитьорите оставиха сладкиша. Той беше под формата на ковчег! Отгоре пишеше: „Тук почива ДОКТОР ИЗИ ЪПЩАЙН“.

— О, Боже — каза Изи.

— Точно както го искаше — каза Вантаджо.

— Реч! Реч! — крещяха другите. Хелър накара Изи да стане прав.

Изи беше много объркан, прочисти гърлото си ииколко пъти, нагласи очилата си и каза:

— Мои добри и търпеливи приятели, вярно е, че днес е един щастлив ден. Дисертацията ми най-накрая беше приета след три ужасни години. На церемонията по дипломирането, благодарение на вашата морална подкрепа, аз не се спънах в наметалото си, кокато вървях по пътеката между редовете. Когато получих дипломата си от президента, от нея не изскочи никаква змия. Дори намерих мястото си отново благодарение на това, че вие се бяхте наредили в редица и нямаше как да го пропусна… Но трябва да ви кажа, че е много лошо да имаш толкова добър късмет. Съдбата винаги дебне в засада с остри зъби и може да те захапе най-неочаквано… Тъй като сега аз мога да отдам цялото си време на корпорациите, всеки наблюдател на пазарите и финансите може да предскаже с лекота, че те със сигурност ще пропаднат. Вие сте много неразумни, щом имате доверие в мен. Това би могло да ви донесе и лощ късмет. Благодаря ви.

Той седна. Всички аплодираха. Накараха го да отреже ковчега с предоставена за случая лопатка.

Малко по-късно, след третото си парче, Хелър каза:

— Надявам се този дъжд да спре до утре. Искам да закарам Кадилака до Сприйпорт в Лонг Айлънд и да направя няколко обиколки на пистата.

Изи каза:

— О-о, драги. Ще ми се да не правиш толкош опасни неща. Аз все още отговарям за теб, нали знаеш.

— Е, това не е много опасно, Изи. Мотопистата там е сравнително нова. Аз няма да изпробвам кар буратора. Просто ще разработвам колата. Двигателят е все още много стегнат.

— Мистър Джет, моля, не свързвай с името си никаква състезателна дейност или корпорации. Моля те. Имам ужасно предчувствие. Съдбата може да бъде доста измамна.

Хелър се засмя.

Аз също. Надявах се, че Изи може да се окаже по-прав, отколкото си представяше.

Знаех всичко, от което се нуждаех. Незабавно телефонирах на Дж. Уолтър Мадисън.

— Смит е на телефона. Уистър ще бъде утре на мотопистата в Сприйпорт, Лонг Айлънд, ако дъждът спре. Можеш да започнеш да го обработваш.

— Да го обработвам? — каза Мадисън. — По странен начин поставяте нещата, г-н Смит.

— Искам да кажа да правиш там, каквото правиш — поправих се аз.

— Мистър Смит, надявам се, не мислите, че имам намерения да бъда неучтив или лош с този симпатичен млад човек. Моля не настоявайте да изпитвам друго, освен най-стандартните връзки с обществеността спрямо него.

— И какво ще рече това? — попитах аз.

— Е — отвърна Мадисън, а в гласа му се прокрадваше задоволство, — преди всичко ДОВЕРИЕТО. Човек не трябва да се спира пред нищо, за да изгради Доверие на клиента към себе си. Разбирате ли, клиентите не познават същността на връзките с обществеността, често имат странни представи и мислят, че знаят най-добре, и разни такива неща. Трябва МНОГО да се внимава да не започне да се бърка клиента и нещата да тръгнат по грешен път. Следващото важно нещо е ИЗВЕСТНОСТ. Клиентът трябва да бъде изложен на максимална показност. Това налага самото име. И тогава той просто получава Известност, Известност, Известност! Трябва да се постигне насищане на всички медии и канали.

Ентусиазмът на истинския професионалист придаваше на гласа му музикален тон.

— И тогава идва елементът на КОНФЛИКТ. Аудиторията и медиите няма да отпечатат и докоснат нищо, което не съдържа в себе си Противоречивост. За да накараш печата или телевизията да приемат и най-простата история, тя трябва да съдържа някакъв конфликт.

— Звучи ми доста открито и честно — казах с известно колебание. Ако Мадисън действа само по тези пунктове, Хелър можеше да успее. Той не беше споменал никакви стрелби и други подобни. Аз таях известни съмнения. Бери сигурно има някакво лично отношение към този искрен и отдаден на връзките с обществеността експерт.

— О, то си е открито и честно — каза Мадисън. Ще видите. Няма да направя нищо, абсолютно ниши непочтено или измамно. Личната ми етика не по позволява. Аз просто ще изградя Доверието на Уистър в мен, ще му създам максимална Известност и ще се погрижа печатът да получи своя Конфликт Трите основни неща, г-н Смит. Стандартни връзки с обществеността за стандартния печат. Ще видите. О, Уистър ще спечели в този случай. Но аз наистина трябва да свършвам. Трябва да проведа няколко други разговора, които не търпят отлагане. Наистина оценявам помощта ви. Оставете професионализма на мен. Няма да ви разочаровам.

Той затвори. Аз поседях така доста време. Трите „основни неща“. Той наистина звучеше ужасно стандартно. Започнах да се тревожа. Хелър ще вземе да успее! Ужасна мисъл!