Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sleep, Pale Sister, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
bambo (2008)

Издание:

ИК „Прозорец“, 2005

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)

54

Рано сутринта навръх Коледа Таби се прибра от гостуването при роднините си: аз се събудих от шумната й суетня под стълбището и побързах да се облека. Срещнахме се на стълбите, тя носеше шоколад и бисквити за Ефи.

— Добро утро, Таби — казах аз, усмихнах се и поех подноса. — За госпожа Честър е, нали? Аз ще й го занеса.

— О, не се тревожете, господине… — започна тя, но аз учтиво я прекъснах:

— Бих казал, че днес те чака много работа, Таби. Виж дали имаме поща тази сутрин, после ела във всекидневната да ти кажа какво сме измислили с госпожа Честър за празника.

— Добре, господине.

Изтичах нагоре с подноса, излях шоколада през прозореца и изядох две бисквити. После разхвърлях леглото на Ефи, намачках нощницата й и я пуснах на пода, дръпнах пердетата. Оставих чашата на нощната масичка — това беше обичайният безпорядък, в който Ефи живееше — и доволен от своята изобретателност, слязох долу да поговоря с Таби. Тази сутрин се чувствах много по-овладян, забелязах, че мога спокойно да гледам стаята на Ефи, нещата й, да докосвам нощницата и чашата, от която бе изпила шоколада с лауданум, без да се измъчвам. Сякаш среднощната ми среща с Марта бе ме изпълнила с нова, неукротима енергия. Светлината на деня беше пропъдила завинаги нощните демони и когато влязох във всекидневната, аз се погрижих да придам на гласа си весела нотка:

— Таби — казах с ведро настроение, — днес госпожа Честър реши да изненада майка си с празнично посещение. Докато е навън, ти и аз ще се погрижим да изненадаме нея.

— Как, господине? — учтиво попита Таби.

— Ще отидеш да купиш джел и имел, за да украсиш къщата, после ще ни приготвиш най-пищна коледна вечеря. Искам да има всичко: яйца от пъдпъдък, гъска, гъби… и, разбира се, хубав шоколадов сладкиш — знаеш, че госпожа Честър обича шоколад. Ако можем да направим нещо, за да я върнем към нормалното й весело състояние, ще го сторим, нали, Таби?

Очите й светнаха.

— О, да, господине — отвърна тя доволна. — Толкова се тревожа за бедната млада господарка! Тя е много слаба, господине, има нужда от храна. От добра питателна храна — нищо повече, каквото и да говорят лекарите…

— Точно така — прекъснах я аз. — Само че, Таби, нито дума. Нека го запазим в тайна, за да изненадаме госпожа Честър. Ако веднага излезеш, ще се върнеш тъкмо навреме, за да украсиш коледното дърво.

— О, господине! — грейна Таби. — Младата господарка така ще се зарадва!

— Искрено се надявам.

Щом Таби излезе от къщата с бодра крачка, аз си позволих лукса да се усмихна: най-лошото бе отминало. След като бях успял да я заблудя, че всичко е наред, с грижите ми беше свършено. Почти изпитвах въодушевление от празничното пазаруване!

Към единайсет часа наех файтон до „Оксфорд Стрийт“ и близо час обикалях по магазините. Купих си кестени от ирландски уличен търговец и започнах да ги ям с наслада, каквато не бях изпитвал от нито едно ястие, откакто бях срещнал Марта, като пусках горещите обелки в канала и ги гледах как се отдалечават по сивата река от разтопен сняг. От един дюкян купих златна лента, от друг — розови ръкавици от шевро, от трети — портокали. Почти забравих, че играя роля, и се улових, че грижливо обмислям какво би се харесало най-много на Ефи: дали тази красива морскосиня брошка, този гребен от костенурка, това боне, този шал?

Влязох в една галантерия и се озовах пред витрина с нощно бельо. Безцелно заразглеждах нощниците, шапчиците, фустите. Изведнъж се вцепених. На витрината пред мен стоеше наметката на майка ми — копринена, с цвят на праскова, точно каквато я помнех, само че нова: дантелата стоеше на тънката коприна като морска пяна. Обзе ме непоносимо, жестоко желание: трябваше да я имам. Невъможно беше да отмина и да я оставя там — славен трофей от победата ми над вината. Купих я, замаян от въодушевление.

Не след дълго се озовах с цяла дузина дребни пакети в ръце, сред тях и скъпоценната придобивка: в ентусиазма си бях купил повече подаръци от всеки друг път. Имаше и малък пакет за Марта: красива рубинена висулка, която сияеше и трепкаше като сърце. Последната ми покупка беше огромно коледно дърво, което уредих да доставят на „Кромуел Скуеър“, и с опасно чувство на задоволство поех обратно към дома.

И тогава я видях: дребна стройна фигурка в тъмна пелерина с качулка, която почти скриваше лицето й. Успях да я огледам достатъчно добре, за да забележа бялата ръка, стиснала вълнения плат и кичурите светла коса, които се открояваха в полумрака на уличката… после изчезна.

За миг цялата ми грижливо изградена роля се срина като къщичка от карти. Потиснах безумното си желание да се втурна след фигурата и да сваля качулката от главата й. Но това беше нелепо. Нелепо беше дори да предполагам, че е била Ефи, абсурдно бе да си представям Ефи с полепнала по полите пръст и онзи ужасяващ, гладен поглед в очите…

Напук на себе си започнах тревожно да поглеждам към улицата, в която беше изчезнало момичето. Нищо няма да стане, ако проверя, казвах си, само да видя дали… Уличката беше тясна, паважът се хлъзгаше от разтопения сняг и нечистения от седмици боклук. Край канала малко кафяво коте душеше умряла птица, но момичето си беше отишло. Естествено, че ще си отиде, казах си ядосан. Нали не съм очаквал, че ще стои да ме чака? По улицата имаше къщи, магазинчета, в които би могла да влезе; нямаше никакво готическо привидение, дошло да ми отмъсти.

Въпреки това ми беше студено, толкова студено… и когато решително се обърнах, за да изляза от улицата и да се върна сред светлините и звуците на „Оксфорд Стрийт“, бях готов да се закълна, че всички врати на тази самотна уличка бяха заковани с дъски — да, а също и всички прозорци.