Джоан Харис
Спи, бледа сестро (44)

42

Като го видях да се измъква от стаята на Марта и да се препъва надолу по стълбите, разбрах, че часът ни е ударил. Той беше захвърлил крехкото си самообладание, ледената презрителна маска на своята почтителност и онова, което бе останало, нямаше нито облик, нито претенции — само глупав писък на измъчена плът и безгранично желание. Черният заснежен вятър го отнесе като удавено дете с огромни учудени очи, в които за миг съзрял някогашната невинност… Никога повече не го видях. Поне не по начина, който вие си представяте.

В онази сутрин не се съмна, но в седем часа Моуз се появи с подути очи, току-що изпълзял от нечие легло, и настоя да ме види. Влезе в стаята, без да чука, с разчорлена коса и кисела физиономия. Изглеждаше уморен и ядосан и аз предположих, че го боли глава, защото се запъти право към брендито и щедро си напълни една чаша.

— О, Моуз — казах небрежно, — изглеждаш отвратително. Наистина трябва повече да се грижиш за себе си, драги.

Той пресуши чашата и се намръщи.

— Добре си осведомена, нали, скъпа ми Фани? — отвърна той. — Един господ знае какво ми сипа снощи в чашата онази уличница. Главата ми се пръска. И на всичкото отгоре се осмели да ми поиска четири гвинеи!

— Снощи каза, че я намираш за очарователна — учтиво му напомних аз.

— Е, това си беше за снощи. Тази сутрин изглеждаше поне на четирийсет!

— Неблагодарник. Пийни си кафе — аз се усмихнах и му сипах. — Всички жени са илюзионистки, нали знаеш?

— Всичките сте вещици — отсече той и взе чашата си. — И на първо място ти, Фани. Така че не се опитвай да ме омайваш, тази сутрин не съм в настроение.

Около половин минута Моуз пи кафе в надуто мълчание, после скочи и удари чашата си в масата толкова силно, че за малко да строши порцелана.

— Какво си намислила? — възнегодува той. — Уморих се да чакам, уморих се да бягам от кредиторите, когато бих могъл да припечеля нещо от цялата история. Кога ти и Ефи ще спрете да си играете и ще се заловите за работа?

— Седни, Моуз — казах спокойно.

— Не искам — дребнаво отсече той. — Може да си мислиш, че съм глупав колкото нея, но не съм. Искам веднага да ми отговориш. Иначе, искаш или не, ще свърша всичко сам и вие с Ефи няма да видите и пени от парите на Честър. Разбра ли?

Аз въздъхнах.

— Виждам, че се налага да ти кажа.